Решение № 7942 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 778/2009 г.

Решение № 7942 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 778/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Александър МТВ" ЕООД гр. Кюстендил, подадена чрез Управителя Сашо Зашев, срещу решение № 924/17.09.2008 г. по адм. дело № 4008/2007 г. на Административен съд - София-град, Първо отделение, 4 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 10000052/4.05.2007 г. на ТД на НАП - гр. Кюстендил в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Емил Иванов - Демос" с правоприемник ЕТ "Спасов 04- Александър Спасов", от ЕТ "Микеле 90" с правоприемник ЕТ "Юли Комерс - Юлиян Христов" и от "Кристен 2002" ЕООД, потвърден с Решение № 1084/13.07.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата и в писмени бележки от 18.05.2009 г., касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на дружеството АС - София град е приел, че по отношение на процесните фактури, издадени от ЕТ "Емил Иванов - Демос" с правоприемник ЕТ "Спасов 04 - Александър Спасов", от ЕТ "Микеле 90" с правоприемник ЕТ "Юли Комерс - Юлиян Христов" и от "Кристен 2002" ЕООД, жалбоподателят не е доказал наличието на начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В тази връзка по делото е прието основно и допълнително заключение на ССЕ, които обаче съдът не е кредитирал, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците - не е проверило движението по всички счетоводни сметки. Експертът е извършил проверка само на отделни извадки от счетоводни сметки и записвания, съдържащи се в данъчните досиета на субектите в офисите на НАП. Административният съд е обосновал извода, че по процесните фактури не е доказано наличието и на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на част от фактурите, издадени от ЕТ "Емил Иванов - Демос", за извършване на услуги - подравняване и репариране с Камацу, извършване на услуги с булдозер съгласно договор, съдът е констатирал, че не са представени доказателства - договори, протоколи за приемане на работите, доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Друга част от фактурите, издадени от посочения по-горе доставчик са с предмет доставка на дизелово гориво и извършване на транспортни услуги съгласно товарителници, във връзка с които жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реалното им извършване. Във връзка с фактурите, издадени от ЕТ "Микеле 90" и "Кристен 2002" ЕООД, предмет на част от доставките е изготвяне на тръжна документация, за които са представени договори. Предмет на договорите е осъществяването на консултантски услуги, проучване на тръжни документации, изготвяне на тръжни документи с цел разширяване на дейността на фирмата и подобряване на финансовото състояние, като съгласно раздел II, т. 2 страните по договора се съгласяват да изготвят протоколи за извършената работа, но такива не са представени по делото. По отношение на другите фактури, издадени от ЕТ "Микеле 90" за доставка на дизелово гориво и масло за автомобили, съдът е отбелязал, че жалбоподателят не е представил доказателства за реалното им осъществяване - наличие на превозни средства, кадрова обезпеченост, доказателства за съхранение на горивото. Съобразно подробно изложените по-горе мотиви, АС - София-град е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е потвърдил оспорения РА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците: ЕТ "Емил Иванов - Демос" с правоприемник ЕТ "Спасов 04 - Александър Спасов", от ЕТ "Микеле 90" с правоприемник ЕТ "Юли Комерс - Юлиян Христов" и от "Кристен 2002" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По отношение на процесните фактури правилно АС е обосновал извода за липса на реалност на доставките. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел АС, касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчиците. Жалбоподателят не е доказал съща така и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците, включително и чрез основното и допълнително заключение на вещото лице. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно същата разпоредба, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Във връзка с назначената ССчЕ, вещото лице също не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, а е работило само по материалите по делото и е извършило проверка само в счетоводните документи при жалбоподателя и офисите на НАП, с оглед на което съдът правилно не е кредитирал заключението и е обосновал извода, че по отношение на доставчиците данъкът не е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника за касационната инстанция следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1640 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,