Решение № 6929 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2015 г.

Решение № 6929 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "К. Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Николай Лилиев" № 22, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя М. Ш., чрез процесуалния представител адвокат Я. Д., против решение № 5220/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 10830/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4316/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че уведомителното писмо е издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касаторът, чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание поддържа подадената жалба и прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 5220/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 10830/2014 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на "К. Б." ЕООД, подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-220-2600/4316/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С последното, на жалбоподателя е оторизирана субсидия по мярка 214, в размер на 44 093.58 лв и му е отказано финансово подпомагане в размер на 44 749.83 лв. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по мярка 214 са такива в действителност, тъй като не отговарят на критериите за поддържане в добро земеделско и екологично състояние и представляват неизчистени участъци, обрасли с гъсти храсти и дървета. В тази връзка обосновано е прието, че наддекларираните площи по Мярка 214 възлизат на 49.47 ха, или 19.60 % от заявените за подпомагане, което налага санкциониране на удвоения размер на наддекларираните площи, а оттам и намаление със сумата от 44 749.83 лв на поисканата със заявлението за подпомагане сума. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Изслушаното по делото заключение по допуснатата СТЕ, потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по мярка 214. Следователно, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, е отказал частично плащане на недопустимите площи, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или такива, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. В конкретния случай по заявлението на "К. Б." ЕООД са извършени както кръстосана административна проверка, така и проверки на място. Резултатите от тях са потвърдени от изслушаната по делото СТЕ, заключението по която е изготвено включително след проверка на материалите и данните, относими към заявлението на жалбоподателя в ДФЗ, РА и в ДФЗ - Технически инспекторат, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Неоснователно е твърдението на касатора, че уведомителното писмо е издадено при пълна липса на фактически основания, което е нарушило правото му на защита. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания за издаването си, поради което в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. При това, установеното от фактическа страна, в т. ч. и по данните от приобщеното заключение на СТЕ, сочи, че са налице всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. Потвърждава се по несъмнен начин, че недопустими за подпомагане площи по мярка 214 са 49.47 ха, при общо заявени за подпомагане 302.34 ха, а оттам и че процентът на наддеклариране в процесния случай е 19.6. Видно от представените контролни листи от проверките на място, както и от заключението на вещото лице, тези площи представляват неизчистени участъци, обрасли с гъсти храсти и дървета. Констатирано е още, че при почистването на обраслите с дървета и храсти площи, същите не са изрязани до основата, а са рязани и чупени над земята, при което са оставени стърчащи части, които се намират нагъсто и не представляват площи в добро земеделско състояние. Предвид това и правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, правилно съдът е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличието на посочените в последния фактически основания, както и че са изпълнени законовите предпоставки за постановяване на атакувания отказ. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, в изключителните случаи визирани от чл. 15, чл. 16 и 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Другояче казано, в хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт. В тежест на касатора е било да докаже възражението си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно изключени, но доказателства в тази връзка не са ангажирани, независимо от дадените му от съда в тази връзка указания с определение от 2.12.2014 г. Неоснователно се явява и направеното от процесуалния представител на касатора възражение относно неспазването на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В случая "К. Б. ЕООД е подало заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от дружеството общо заявление за подпомагане за 2013 г. с УИН: 22/030613/52266, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. От друга страна на касатора са били извършени проверки на място, поради което се явява неоснователно възражението му, че в хода на административното производство не е изготвен доклад от експерт съгласно изискванията на чл. 32 от Регламент 1122/2009 г, и с това е накърнено правото му на защита. По заявлението на касатора, съобразно заповед № 246186/1.11.2013 г. на Регионалния технически инспекторат - Ямбол е извършена проверка на място. Проверката на заявените парцели е извършена в периода 05.11.-15.11.2013 г. В хода на проверката, въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с GPS е установено, че участъци от парцелите не са изчистени от гъста храстовидна растителност, както и наличието на скали и оголени участъци. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото контролен лист за проверка на място, подписан без възражения от присъствалия на проверката пълномощник на касатора. В резултат на тези измервания, административният орган е приел за допустима за подпомагане по мярка 214 площ от 252.8 ха, респективно - за недопустима останалата площ от 49.47 ха. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на предявено от ответника по касационната жалба искане за разноски, ведно с данни да са направени такива, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение