Решение № 9864 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2011 г.

Решение № 9864 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Великов Тодоров в качеството му на ЕТ "Вален - Валентин Тодоров" с адрес за кореспонденция в гр. Бургас срещу решение № 1333/25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 225/2011 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 02-00-1001369/5.11.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-12/10.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 22 030 лв. за данъчни период 1.03.2008 г. - 31.03.2008 г. и 1.04.2008 г. - 30.04.2008 г. и лихва за забава от 6 986,20 лв., както и за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 16 522,50 лв. и лихва за забава - 2 751,07 лв. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар жалбата да е срещу съдебното решение, оплакванията са свързани с несъгласие на касатора с констатациите в ревизионния акт. Според касатора, налице са всичките необходими предпоставки за възникване на данъчно събитие, а и дори да се приеме, че има известно количествено несъответствие между закупените и продадените от дружеството стоки, това по никакъв начин не оборвало становището, че сме изправени пред хипотезата на формално префактуриране. Твърди, че разполагал и със собствена или наета складова база, в която да съхранява такова количество стока. Неправилно според касатора съдът е приел въз основа на събраните доказателства, че не са налице реално извършени доставки от него към дружеството - получател, т. е. че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение, предмет на настоящето касационно обжалване и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като съобразено със закона да се остави в сила. Според прокурора няма съответствие в количествата на стоките, липсва и водено редовно счетоводство и правилно е отказано право на данъчен кредит и е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че ползваното от жалбоподателя право на данъчен кредит е от издадени фактури от "Бест бългериен естейтс" ЕООД - 10 300 лв. по фактура № 213/13.03.2008 г. за доставка на цимент, теракол, дъски, греди, водоустойчив шперплат и др., а от "Даниел - 97" ООД - 12 000 лв. по фактура № 3186/3.04.2008 г. за доставка на арматурно желязо, дървени покривни летви, греди и дъски. Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че разходите по тези фактури са осчетоводени от получателя, но при проверка на доставчиците е установено, че процесните фактури не са издавани от тях и затова счетоводно не са отразени при тях. Съдът е обсъдил възприетото от приходните органи, че при проверка по време на ревизията жалбоподателят е дал писмено обяснение, че фактурите, по които му е отказано право на данъчен кредит, са му дадени от "Стил гарант" ЕООД, който е бил главен изпълнител на обект "къщи за гости и селски туризъм" в с. Лясково, а жалбоподателят е бил подизпълнител на същия обект, както и че материалите по фактурите не са вложени, а впоследствие префактурирани на жалбоподателя от "Стил гарант" ЕООД. В този смисъл съдът е възприел и правното основание, с което органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит - неналичие на предпоставките за признаване на това право по чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 71, както и наличието на отрицателната предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно определения с ревизията данък по чл. 48 ЗДДФЛ, съдът е приел, че след като не е установена реалността на посочените по-горе доставки, то факторите, съответно отчетените разходи не отразяват вярно стопанските операции в тях и затова са лишени от доказателствена сила съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Затова съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са увеличили финансовия резултат на едноличния търговец на основание чл. 16, чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 ЗКПО за 2008 г. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на назначената и изслушана в съдебното производство счетоводна експертиза, според която материалите, посочени в процесните фактури не са заведени на склад, както и липсват данни за транспортирането им. Относно изписването на материалите от жалбоподателя, съдът е установил пак от експертизата, че това е ставало само стойностно, а група 60 не е организирана аналитично. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит винаги е обвързано от реалното извършване на доставката на стока или услуга. В процесния случай доставчиците "Бест бългериен естейтс" ЕООД и "Даниел - 97" ООД са фактурирали стоки, но не са ангажирани доказателства нито в ревизионното производство, нито в съдебното за реалното прехвърляне на тяхната собственост по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че при недоказана реалност на доставките на стоки, т. е. на прехвърляне на правото им на собственост, не следва да възникне и правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Още в писмените обяснения на касатора по време на извършване на ревизията му, той е признал, че процесните фактури не са издадени от посочените доставчици, а от други фирми и след това е извършено префактуриране. Посоченото материално право не възниква при префактуриране на стоки, когато няма категорични доказателства за прехвърляне на тяхната собственост. Наистина, както е приел съдът, че няма данни предаването на родовоопределените вещи да е станало съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, то не следва и приспадането на данъка от получателя, тъй като то винаги е предпоставено от реално възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Стойностното изписване впоследствие на същите стоки на друг получател не води до други изводи, след като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило, че процесните стоки при касатора не са заведени на склад. Касаторът твърди, че той притежава "собствен или нает склад". Това некатегорично твърдение е по-скоро хипотетично, тъй като по делото не са представени никакви доказателства нито за собствено, нито за наето складово помещение, където да се съхраняват процесните стоки. Освен това, правилно съдът е констатирал, че не са ангажирани доказателства и за транспортиране на стоките и осчетоводяване на транспорта. Законосъобразни са и изводите на съда, че липсват доказателства за префактурирането впоследствие на същите стоки на "Стил гарант" ЕООД, поради количественото несъответствие. Неправилно касаторът твърди, че това несъответствие не може да се отрази на правото му на приспадане на данъчен кредит. Освен при префактурирането е посочено не доставка на стоки, а доставка на услуги и още по време на ревизията не са дадени логични обяснения от касатора за това несъответствие в предмета на стопанските операции. Нещо повече, няма доказателства за извършени СМР, за което както правилно е приел съда следва да се представят актове, обр. 19. Относно доводите на касатора, че е следвало след като се отказва данъка, да се извърши корекция на начисления данък, правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 85 ЗДДС, която изисква, че данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура. В частта по ЗДДФЛ. При неустановена реалност на доставките от "Бест бългериен естейтс" ЕООД и "Даниел - 97" ООД, правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно увеличението от органите по приходите на финансовия резултат на касатора на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Това увеличение се допуска винаги, когато разходите не са доказани документално. В чл. 10, ал. 1 ЗКПО се съдържа дефиниция на понятието "документална обоснованост" и тя се доказва чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. След като тези разходи не са документално обосновани, то според чл. 77, ал. 1 ЗКПО не се признават за данъчни цели. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда и в частта относно определения допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ във връзка с приложимите за това разпоредби на ЗКПО, които са относими към статута и облагането с преки данъци на едноличния търговец. Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,