Решение № 5557 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2012 г.
ВАСVI отделение18.04.2012 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 18.01.2012 г., постановено по адм. дело № 457 от 2011 на Административния съд - Перник. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5557 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Перник, против решение № 214 от 18.01.2012 г., постановено по адм. дело № 457 от 2011 г. на Административния съд - Перник. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - Никола Димитров Цветков от гр. Перник, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Перник, е решение № ПОБВГ-13 от 17.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Перник, с което е отхвърлена жалбата на Никола Цветков срещу разпореждане № 131-00-76-4 от 11.10.2011 г., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностно лице от ТП на НОИ - РУ "СО" - Перник, е спряло производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Цветков с мотив, че е навършил възрастта за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Съдът е уважил жалбата на Никола Димитров Цветков и е постановил решение, с което отменя решение № ПОБВГ-13 от 17.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Перник, с което е отхвърлена жалбата на Цветков срещу разпореждане № 131-00-76-4 от 11.10.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и е върнал административната преписка на ръководителя на ТП на НОИ - РУ "СО" - Перник, за произнасяне по жалбата срещу разпореждането. За да постанови този резултат, Административният съд - Перник, е приел, че с разпореждане № 131-00-76-4 от 11.10.2011 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностно лице от ТП на НОИ - РУ "СО" - Перник, е спряло производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Цветков с мотив, че е навършил възрастта за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. За приложимостта на тази разпоредба към момента на това административно производство е било необходимо лицето да има навършена възраст 63 години и 37 години осигурителен стаж. За да бъде отпуснато ПОБ, с разпореждане от 19.I. 2011 г. административният орган е приел, че лицето отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО - има регистрация като безработен в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта и не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Отчетено е, че към момента на отпускане на ПОБ Никола Цветков има 30 години и 6 месеца осигурителен стаж. Към онзи момент възрастта на жалбоподателя е била 65 навършени години. Следователно и тогава е имал навършена пенсионна възраст, но не му е достигал осигурителен стаж от 6 години и 6 месеца. До постановяването на разпореждането, с което е било спряно административното производство по отпускане на ПОБ, не са променяни обстоятелствата, като единствено в този период възрастта е станала 66 години, а осигурителният стаж не е променян. За да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, са необходими и двете предпоставки по тогава действащата разпоредба - възраст и ОС. Очевидно е, че не може да се ползва правното основание по чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като пенсионна възраст е навършена преди започване на административното производство, но осигурителният стаж не е достигнал законовия праг от 37 години. Като е приел, че разпореждането е законосъобразно, ответникът по жалбата като административен орган незаконосъобразно е отхвърлил жалбата. Съдът по съществото в решението си е отбелязал и че в оспорваното решение са изложени мотиви по целесъобразността - дали основателно или неоснователно се отпускат ПОБ, които не са съобразени с това дали по отношение на жалбоподателя не е била приложима разпоредбата на тогава действащата редакция на чл. 68, ал. 3 от КСО - навършени 65 години и най-малко 15 години осигурителен стаж. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С разпореждане на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица с мотив, че е навършена възрастта за придобиване на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. За да се приложи правната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от КСО и да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), за Цветков е необходима възраст от 63 години и 37 години осигурителен стаж. В случая е налице навършена възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица, но не е налице осигурителен стаж, който е бил 30 години и 6 месеца. До постановяването на разпореждането, с което се спира паричното обезщетение за безработица, не се променят двете кумулативни предпоставки по чл. 68, ал. 1 от КСО, като към този момент навършената възраст е станала 66 години, а осигурителният стаж не е променян. Не следва да се прилага разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като пенсионната възраст е навършена преди започване на административното производство, но осигурителният стаж не е достигнал прага от 37 години. Предвид същността на системата на задължителното обществено осигуряване, която е насочена към адекватно обезщетяване на осигурените лица в случай на настъпване на съответния социален риск, не би могло да се приеме, че със създаденото изискване по чл. 54а, ал. 1 от КСО законодателят е целял да санкционира осигурените лица и да ги лиши от право да получат парично обезщетение. С оглед условието лицата да не са придобили право на пенсия съдът правилно е установил несъответствие между нормативно установените изисквания по чл. 68, ал. 1 от КСО и мотивите в постановения административен акт, обоснован с факта, че Цветков е навършила шестдесет и шест годишна възраст. Навършена възраст от лицето е само една от предпоставките за придобиване на право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО. Като е установил това принципно несъответствие, съдът е направил обоснован и верен правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и правилно е отменил същия, като е върнал преписката на органа да изследва дали действително лицето е придобило право на пенсия, включително и по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като при ново разглеждане на заявлението съобрази действащите към момента материалноправни норми и изложи мотиви относно всички релевантни за спорното право факти. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,