Решение № 3828 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2010 г.

Решение № 3828 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 151 от 11.05.2010 г., постановено по адм. д. 125/10 г. Административен съд - Стара Загора, осми състав, е отменил по жалба на Тихомир Цветанов Калойров от гр. Стара Загора Заповед № 155/18.03.2010 г. на Директора на РВМС-Стара Загора в частта, в която е отказано да бъде сключен индивидуален договор по чл. 46г от ЗВМД и е осъдил РМВС-Стара Загора да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лв. . Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от д-р Генади Станчев Ганчев в качеството му на директор на Регионална ветеринарно-медицинска служба-гр. Стара Загора чрез пълномощника му адв. Стефан Анков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд -Стара Загора е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Стара Загора и да постанови друго по същество на спора, с което да потвърди изцяло обжалваната заповед № 155/18.03.2010 г. Ответникът по касационната жалба Тихомир Цветанов Калойров от гр. Стара Загора не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Стара Загора е отменил Заповед № 155/18.03.2010 г. на Директора на РВМС-Стара Загора в частта, в която е отказано да бъде сключен индивидуален договор по чл. 46г от ЗВМД. Описана е установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, прието е, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. За да отговори на спорния въпрос дали процесната заповед е в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 46г от ЗМВД. В тази насока са изложени мотиви, че същият има сложен фактически състав, съдържащ както положителни, така и отрицателни предпоставки. Като положителни такива съдът е квалифицирал изискването съответното лице да е регистрирано като ветеринарен лекар в съответния участък, за което обстоятелство са представени доказателства, както и това лице да е предложено за сключване на договор от общото събрание на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз в срока по чл. 17, ал. 4, т. 7 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, като по делото са представени доказателства, че и това законово изискване е спазено. Като отрицателни предпоставки съдът е квалифицирал изискванията на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД лицето да не отговаря на изискванията на закона и на годишния рамков договор. Изложени са мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят/сега ответник по касация/ не отговаря на законовите изисквания и тези в годишния рамков договор, а последният приложен като доказателство не поставя някакви допълнителни условия за сключване на индивидуален договор освен тези в глава IV от ЗВМД. На база на това е направен извод, че след като предложения от общото събрание на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз ветеринарен лекар отговаря на законовите изисквания, то за директора на РВМС не съществува друга правна възможност, освен сключването на индивидуален договор, като в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва да изпълни законовата разпоредба без да са налице алтернативни варианти на действие. Посочено е, че адм. орган проверява само наличието на законовите предпоставки и след тяхното констатиране е длъжен да постанови административен акт в предвидения начин. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са събрани доказателства за наличие на системност на неизпълнение на задълженията на жалбоподателя/ответник по касация/ в качеството му на участъков ветеринарен лекар и на изпълнител на договор по чл. 46г, освен едно допуснато нарушение, което обстоятелство е безспорно между страните, но то само по себе си не означава системност, което предполага поне няколко подобни деяния в рамките на едногодишния срок на действие на договора. Изложени са мотиви, че в ЗМВД е предвидена възможност за прекратяване на договора, но не е предвидена възможност за отказ за сключване на договор, поради което условията за прекратяване на договора не могат да бъдат приложени по аналогия за обосноваване на отказ на сключване на договор. На база на изложеното е направен извод, че е изпълнена законовата процедура за сключване на индивидуален договор по чл. 46г от ЗВМД и като е отказал сключване на такъв договор директорът на РМВС - Стара Загора е нарушил закона и издадената заповед следва да бъде отменена. Постановеното решение на Административен съд - Стара Загора е правилно и законосъобразно. Макар в касационната жалба да се сочат всички основания за неправилност на съдебния акт, основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е дал стеснително тълкуване на нормата на чл. 46г от ЗМВД, като е приел, че административният орган може да прекрати сключения договор по чл. 46г, но не и да откаже неговото сключване. Твърди се още, че въпросът за сключване на договора макар и да съдържа административни елементи, по своето естество е облигационно-правен и се урежда от облигационното право, а един от основните принципи на последното е принципът на свободното договаряне и сключване на договори при постигане на съгласие във взаимен интерес на страните. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - разполага ли административният орган с правомощия да откаже сключване на договор по чл. 46г от ЗВМД при наличие на законови условия за сключване на такъв. Даденият в тази насока положителен отговор от първоинстанционният съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. При изграждане на своите изводи решаващият съд е дал вярно тълкуване на сложния фактически състав на нормата на чл. 46г от ЗВМД за сключване на индивидуален договор от изпълнител. Наведените в касационната жалба доводи, че този договор по своето естество е облигационно-правен и се подчинява на разпоредбите на облигационното право, не намират подкрепа в закона. Предвидената в нормата на чл. 46г, ал. 6 от ЗВМД възможност отказът от сключване на договор да се обжалва по реда на АПК сама по себе си води до изводът, че при сключването на договора директорът на РВМС не действа като гражданско-правен субект, а като административен орган и отказът на същия да сключи договор по своето естество съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С оглед на това административният съд е дал правилно тълкуване на нормата на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД в смисъл, че след като са налице положителните законови предпоставки, съответно липсват отрицателни такива, то за административният орган не съществува друга възможност освен да сключи договора, като в случая е налице законово установена обвързана компетентност. След като по делото са ангажирани доказателства за изпълнени положителни законови предпоставки, съответно не са ангажирани такива за наличие на отрицателни пречки, то първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че са налице условия за сключване на договор по чл. 46г и постановеният отказ се явява незаконосъобразен. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,