Решение № 11052 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2018 г.

Решение № 11052 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1583/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Василев против решение № 1915 от 1.11.2017 г. по адм. дело № 2446/2017 г. на Административен съд – Варна. В нея се излагат доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Ответникът по касационната жалба – председателят на Районен съд - Варна, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на В. Василев против решение от 2.08.2017 г. на председателя на Районен съд – Варна, с което е отказан достъп до обществена информация, тъй като на заявителя е предоставена исканата информация в предходните шест месеца с решение от 14.03.2017 година. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. № 12 от 31.07.2017 г. жалбоподателят В. Василев е поискал от председателя на РС – Варна да му бъде предоставен за преглед оригинал от предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител Д. Кеманова във връзка с неизпълнение на служебни задължения по изпълнително дело № 20153110408065/2016 г. по описа на VІІІ район на СИС към РС – Варна, след запознаване със съдържанието на което, да му бъде предоставено копие. С обжалваното пред административния съд решение от 2.08.2017 г., председателят на РС – Варна е отказал достъп до обществена информация, на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, по съображения, че такава информация е предоставена на заявителя по негово заявление вх. № 3/6.07.2016 г. с решение от 14.03.2017 г., т. е. в рамките на шест месеца. Съдът е обсъдил подаденото предходно заявление от жалбоподателя вх. № 3/6.07.2016 г. и решение от 14.03.2017 г. на председателя на РС – Варна по същото, видно от които е, че заявителят е поискал да му бъде предоставени за преглед оригинали на документи, доказващи ползвани правомощия за установяване на причините за бездействия на държавен съдебен изпълнител Д. Кеманова по изпълнително дело № 20153110408065/2016 г. по описа на СИС към РС – Варна и неизпълнение от нейна страна на решение № 16/5.01.2016 г. по адм. дело № 2848/2015 г. на Административен съд – Варна. Съдът е констатирал, че с решение от 14.03.2017 г. председателят на РС – Варна е предоставил информация на заявителя чрез преглед на оригинали на документи за предприети действия по постъпили молби и жалби от Василев. В обстоятелствената част на решението изрично е посочено, че председателят на РС – Варна не се е възползвал от дадените му правомощия да предприеме дисциплинарни мерки спрямо съдебния изпълнител и други документи извън представените не са съставяни. С оглед фактическите установявания по спора, съдът правилно е приел, че оспореното решение на председателя на РС – Варна е законосъобразно и не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Релевантните фактически обстоятелства са установени правилно и при коректното им обсъждане съдът е достигнал до правилния извод, че двете заявления, подадени от жалбоподателя В. Василев се отнасят до една и съща информация – предприетите действия от компетентните органи по повод негови жалби срещу действия и бездействия на съдебния изпълнител. Тази информация е предоставена изцяло на заявителя с предходното решение на задължения субект от 14.03.2017 г. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая, както точно е преценил съдът, към момента на подаване на заявление № 12/31.07.2018 г., не е изтекъл шестмесечният срок от предходното решение на същия задължен субект. На следващо място, както е приел решаващият съд, с решението от 14.03.2017 г. заявителят е уведомен, че председателят на районния съд не е предприел дисциплинарни мерки спрямо съдебния изпълнител, поради което търсената информация със заявлението от 31.07.2018 г. не е създадена и не се съхранява в Районен съд – Варна, а наличната такава вече му е предоставена изцяло. Целта на Закона за достъп до обществена информация е чрез предоставянето на търсената обществена информация да се даде възможност на гражданите да си съставят съответно мнение относно дейността на задължените субекти и в случая тази цел е изпълнена. Съдът при разглеждане на делото не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и е приложил правилно материалния закон, поради което наведените доводи в касационната жалба в тази насока са неоснователни. Доводите на касатора във връзка с правомощията на председателя на районния съд да ангажира дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител са встрани от спорния предмет на делото. При положение, че всички документи по преписката са представени и заявителят е уведомен, че други не са налични, са без значение използваните различните формулировки на търсената информация в двете заявления. С оглед идентичния им предмет и срока между предходното решение и подаденото заявление от 31.07.2018 г., съдът правилно е приел, че обжалваният отказ на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ на председателя на РС – Варна е законосъобразен, а жалбата на заявителя – неоснователна. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,