Решение № 1363 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14181/2016 г.
ВАСПетчленен състав01.02.2017 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11697/02.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9496/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. ОСЪЖДА М. Ф. В. от гр. Б., с ЕГН **********, да заплати на Министерство на земеделието и храните сума в размер на 300 лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1363 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14181/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ф. В. от гр. Б., подадена чрез адв. Табутова, срещу решение № 11697/02.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9496/2015 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД -46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта, с която парцели с идентификатори 04279-121-1-1 и 04279-752-7-2 в землището на Б. и парцел с идентификатор 78584-481-1-1 в землището на с. Ц. не са включени в специализирания слой. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената част или делото да се върне за ново разглеждане, както и присъждане на направените по делото разноски. Изложени са допълнително съображения от процесуалния представител адв. Маркова в писмени бележки и становище по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - министър на земеделието и храните - в депозирано по делото от юрск. Петкова писмено становище я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е земеделски производител и в това си качество е заявил за подпомагане парцели като с обжалваната заповед № РД -46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., но три от заявените от лицето парцели с идентификатори 04279-121-1-1 и 04279-752-7-2 в землището на Б., и парцел с идентификатор 78584-481-1-1 в землището на с. Ц., са изключени от специализирания слой поради резултатите от извършени теренни проверки, въз основа на които е прието, че парцелите на отговарят на критериите за подпомагане. Съдът законосъобразно е счел, че заповедта на министъра на земеделието и храните в оспорената й част е издадена от компетентен орган и в необходимата форма и не са допуснати сочените процесуални нарушения на административно производствените правила. Правилно е прието, че заповедта, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., е ИАА в оспорената си част и лицето има правен интерес от оспорването му. Обосновано съдът е счел, че заповедта в обжалваната си част е мотивиран акт, съдържащ фактически и правни основания за издаването си. По отношение на спорния въпрос в производството относно липсата или наличието на фактическите предпоставки за издаване на заповедта, а именно дали трите парцела, които са изключени от специализирания слой са площи в добро земеделско състояние и като такива са допустими за подпомагане, е прието от съда, че тезата на жалбоподателя е останала недоказана. Законосъобразно е разпределена доказателствената тежест в процеса като на основание чл. 170, ал. 2 АПК е прието, че по силата на невключването на трите парцела в одобрения специализиран слой на площи, одобрени за подпомагане, в доказателствена тежест на оспорващия е да установи при условията на пълно доказване, че са били налице условия за издаване на положителен акт в негова полза, в случая - чрез включване на заявените от него три парцела в одобрения специализиран слой на площи за подпомагане за кампания 2014 г. По същия начин е разпределението на доказателствената тежест в процеса и във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК относно истинността на протоколите за извършени теренни проверки / на м. 08.2014 г. за парцелите в землището на Б. и на м. 09.2014 г. за парцела в землището на с. Ц./. Правилно е прието, че оспорените документи имат характера на официални удостоверителни документи, поради което доказателствената тежест за установяване неистинността на удостоверените с тях факти и обстоятелства, е върху оспорващия. Фактическите основания на заповедта на министъра на земеделието и храните, в оспорената й част, предмет на настоящото производство, се съдържат в протоколите за теренни проверки, обективирани на хартиен и оптичен носител. И за трите парцела не е извършено самолетно заснемане през 2014 г. като такова е било налице през 2013 г. В протоколите за теренни проверки е вписано, че е използван визуален метод, при който не е установена промяна в състоянието на парцелите, заявени като обработваеми земи /за землището на Б./ и трайно затревена площ - пасище /за землището на с. Ц./. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза - при извършен от вещото лице оглед през 2016 г. на първите два парцела в землището на Б. и по изследване на сателитни снимки от приложението Google eаrth, направени през м. март 2014 г., парцелите са изцяло обработваеми и като такива допустими за подпомагане. По отношение на третия парцел в землището на с. Ц. е направен оглед от вещото лице през 2016 г. и са ползвани направени снимки при теренната проверка през 2014 г. като е дадено заключение, че парцелът е слабо продуктивно пасище, девета категория земя и като такъв е допустим за подпомагане с цялата си заявена площ. Според същото заключение при извършване на теренните проверки не са спазени методическите указания, няма замервания на място. За да приеме, че оспорването на истинността на протоколите за теренни проверки не е успешно проведено и като цяло жалбоподателят не е успял да докаже при условията на пълно доказване, че трите заявени от него парцела са площи в добро земеделско състояние и като такива са допустими за подпомагане, т. е. че са били налице фактически основания за издаване на положителен акт и включване на трите парцела в специализирания одобрен за подпомагане слой площи, първоинстанционният съд е отчел на първо място допустимостта на използвания начин за обновяване на данните в Системата за идентификация по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. - теренни проверки. Законосъобразно е отчетено, че към момента на осъществяване на проверките и издаване на оспорената заповед е налице нормативно установена възможност за извършване на теренни проверки като способ за обновяване и актуализация на данните, а постановената отмяна на наредбата в тази й част, по силата на решение на ВАС по а. д. № 10538/2014 г., действа занапред, считано от 03.07.2015 г. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд касателно приетата материална законосъобразност на заповедта на министъра в оспорената й част. Както се посочи, в тежест на касационния жалбоподател е било да установи, че изключените със заповедта на министъра части от заявените площи, са такива площи в добро земеделско състояние. Същият се позовава единствено и само на заключението на приетата по делото СТЕ. Това заключение не е достатъчно да обоснове категоричен извод за наличието на ползващите жалбоподателя факти и обстоятелства. Както правилно е посочил тричленният състав на ВАС, четвърто отделение в своя акт, заключението е формирано основно след оглед и замервания на трите парцела, но в състоянието, в което те се намират към 2016 г., който период е последващ и неотносим. Вещото лице недопустимо е направило фактически и правни изводи, които правилно не са съобразени и кредитирани от съда. Дадено е заключение за формално прилагане на теренния метод единствено по визуални проверки и в противоречие с действащите методически указания. Това заключение освен недопустимо с оглед направените заключения извън компетентността на вещото лице е и неправилно предвид указанията за задължително извършване на замервания при непотвърдени граници на специализирания слой, което в процесния случай не е налице и не е спорно. Правилно не са съобразени разчетените от вещото лице данни по сателитни снимки от приложението Google eаrth, тъй като същите са в период, значително предхождащ теренните проверки и освен това снимките и направеното им разчитане не дават възможност за установяване начина на ползване на двата парцела в землището на Б., а още по-малко за установяване състоянието им в съответствие с изискванията на чл. 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели. Също правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице и досежно заявения за подпомагане парцел в землището на с. Ц.. Разчитането на снимките, направени при теренните проверки от помощните органи на административния орган и дадените въз основа на това разчитане фактически заключения е противоречиво, не е налице съответствие със събрания доказателствен снимков материал, поради което правилно не е възприето като меродавно. Заключението относно състоянието на парцела не кореспондира видимо с данните от заснемането през 2014 г., което заснемане е в значителна степен сходно със състоянието на парцела при сателитното заснемане през 2013 г. - наличие на дървесна и храстовидна растителност, представляващи пречка за категоризиране на парцела като такъв в добро земеделско състояние. При така събраните доказателства и доказателствени средства, след анализ и съпоставка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, обосновано съдът е приел, че касационният жалбоподател не е установил при условията на пълно доказване положителните за него факти, че изключените части от заявените площи са такива в добро земеделско състояние и съответно, че неправилно административният орган не ги е включил в обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" или "Площи, допустими за подпомагане" съгласно настъпилите изменения в ЗПЗП /ДВ бр. 12/2015 г./. В този смисъл касационният съд намира, че не са налице наведените в жалбата касационни оплаквания, при служебна проверка на материалната законосъобразност не се констатират пороци на обжалваното съдебно решение. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора и заявената от ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тежест на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия