Решение № 6976 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11564/2019 г.

Решение № 6976 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11564/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 265 от 05.07.2019 г., постановено по административно дело № 778/2018 г. от Административен съд Стара Загора (АССЗ) в частта, с която е отменено негово Уведомително писмо (УП) изх. № 02-240-6500/5062/12.11.2018 г. в частта, с която по заявление за подпомагане УИН 24.09.0616/95507 не е оторизирано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР) за кампания 2016 в размер на 146039, 29 лв. като незаконосъобразно. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта в тази му част бъде отхвърлена, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Изложени са подробни доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на акта с оглед приложимите нормативни разпоредби, както и относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. Д. – земеделски производител, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното пред АССЗ УП Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не оторизира плащане по заявление за подпомагане УИН 24.09.0616/95507, подадено от земеделски производител Д. Д. с УРН 229382, с което е поискано финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. в размер на 146039, 20 лева. Страните не спорят относно правилността на изводите на първоинстанционния съд относно постановяване на акта от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, като спорът е единствено относно правилността на извода на АССЗ за постановяване на акта в нарушение на закона. По делото е установено, че в оспорения акт, в частта за намаляване на плащането със сумата от 146 039, 29 лв., посочени в графа 13 "Неспазени изисквания за управление" относима към раздела колони "Санкции и редукции на субсидии в лева", като в процесното УП се съдържа описание в относимите колони за заявените за подпомагане площи, установените площи след извършени проверки по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В обяснението към посочената колона е посочено, че санкцията е в лева, наложена съгласно раздел V "Намаление при неспазени базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, б. "а" Направление биологично растениевъдство", б. "Б" "Изисквания за управление" по Методиката за намаляване на плащанията по посочената мярка, утвърдена със заповед № РД-09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При това и доколкото на стр. 1 от УП органът сочи, че сумата е изчислена чрез Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) след извършените административни проверки на място на данните в подаденото заявление, сравнени със наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. При така установеното неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че неправилно първоинстанционният съд приема, че актът е постановен на основание текста на чл. 49 от Наредба № 4/2015 г, който е посочен от органа в оспорения акт, независимо дали това е във връзка с изчерпателно изброяване на извършените административни проверки. Посочената разпоредба регламентира създаването от ДФЗ на електронна система, в която контролиращите лица въвеждат всички необходими данни за извършените през текущата година проверки, при което правилно АССЗ приема, че същата не кореспондира с данните по преписката и основанието за отказ да се оторизира исканата от земеделския производител сума. С Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, издадена от Министъра на земеделието и храните, влязла в сила на 19.02.2013 г., отменена с ДВ бр. 75/11.09.2018 г., но действала към момента на постановяване на акта е въведено изискване за създаване и поддържане на електронна база данни на производители, преработватели и търговци на земеделски биологични продукти и храни. С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от нея е въведено задължение за земеделските производители в едномесечен срок от сключване на договор за контрол и сертификация с контролиращо лице производители, преработватели и търговци на земеделски биологични продукти и храни представят информация за дейността си до компетентното звено чрез попълване на формуляр с информацията посочена в ал. 2 данните посочени в ал. 1. В конкретния случай подпомаганото лице е сключило стандартен договор с частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти на 30.12.2014 г. Този договор с контролиращото лице не е бил заявен за вписване и производителят не е бил вписан в електронната база на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни в указания срок, но това е сторено на 15.12.2016 г. – т. е. към момента на издаване на обжалвания акт – 12.11.2018 г. изискването е било изпълнено. При така установените факти, които не се оспорват от страните правилен е изводът на съда, че е налице неизпълнение на това задължение от страна на заявителя, което не е свързано с въвеждане на данни от контролиращи лица, каквото е предвидено в посочената като правно основание за издаване на писмото норма на чл. 49 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а Наредба № 1/7.02.2013 г. въобще не фигурира сред обосновката на акта. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че препращането към Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014-2020" не е съпроводено с фактически констатации в какво се изразява възприетото от административния орган неизпълнение, а доколкото в б. "а" Направление "Биологично растениевъдство", б. Б) от Методиката, са вписани повече от една хипотези на неспазване на изисквания по управление не може да бъде установена конкретната воля на издателя на акта. Това е довело до нарушено право на защита на адресата на акта и го е затруднило и да осъществи ефективен съдебен контрол относно наличието на предпоставките за отказ от финансиране. Правилно съдът приема, че в случая са приложени административно процедури и правила, които са били въведени от органа близо година след подаване на заявлението от страна Д., без да му бъдат съобщение - Методика е одобрена със заповед № РД-09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и храните, а заявлението за подпомагане е подадено на 04.04.2016 година. С оглед на тези факти обоснован е и изводът на АССЗ, че в случая актът е постановен в нарушение на принципа за последователност и предвидимост в дейността на административния орган, регламентиран в разпоредбата на чл. 13 АПК. Действително актът е автоматизиран – издава се след извършена съпоставка на относимите данни в табличен вид от автоматизирана информационна система ИСАК, но това обстоятелство не освобождава органа – издател на акта да постанови същи при спазване на изискванията на чл. 35 АПК – след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на страните. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е законосъобразно – при правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно релевантните за спора норми. Решението е и обосновано. Първоинстанционният съд е изложил подробно установените от него факти, а направените правни изводи са изложени аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 4836 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение