Решение № 1584 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2012 г.
ВАСПетчленен състав04.02.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12686/15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 10181/2010 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1584 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез проц. представител ю. к. Таня Цонева, против Решение № 12686/15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 10181/2010 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Петров Чаков, гр. София, против Заповед № К-7973/06.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с искане да беда отменена заповедта като противоречаща на материално-правните разпоредби на ЗМВР. Съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд е съобразил, че единственото основание за издаването на заповедта за дисциплинарното наказание е било именно управлението на служебен автомобил след употреба на упойващи вещества. Това деяние е било предмет на Решение от 31.01.2012 г. на СРС, наказателно отделение, 22-ри състав, с което Георги Петров Чаков е признат за невиновен в това и оправдан. Правилно и съгласно с визираното в чл. 413, ал. 1 НПК, а именно - "влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието, 2. виновен ли е деецът и 3. наказуемо ли е деянието" ВАС е приел, че няма извършено такова деяние от този деец. Тъй като дисциплинарната отговорност на Чаков е била ангажирана единствено и само за това, че на 11.12.2009 г. той е управлявал служебно МПС след употреба на упойващи вещества, с което е извършил деяние, несъвместимо с Етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, които им вменяват забрана управлението на МПС след тяхната употреба - законосъобразно тричленният състав на ВАС е приел, че липсва правно основание за налагане на дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, тъй като и в двата случая отговорността - както административнонаказателната, така и дисциплинарната, се основава на едно и също фактическо основание. Като е приел обратното, административният орган в лицето на министъра на вътрешните работи е постановил една неправилна заповед, законосъобразно отменена от решаващия съд. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ колегия, в настоящия петчленен състав
Цитирани разпоредби
3- чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР
- чл. 413, ал. 1 НПК
- чл. 224, ал. 2, т. 1