Решение № 1217 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2020 г.

Решение № 1217 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Борисов срещу Решение № 429/9.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1360/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-14-64/20.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-869#6/24.09.2019 г. на Ръководител ПО относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормата на чл. 69б, ал. 2 КСО, във вр. т. 31 и т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда (ПКТП, отм.) при пенсиониране и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което трудът, положен от касатора през спорните периоди от 1.01.1981 г. до 1.01.1989 г. като "секционен майстор" в Завод "Саня" – Плевен и от 7.09.1989 г. -17.09.1990 г. като "животновъд" в помощно стопанство – свинеферма в Геофизична база гр. Пордим, да се признае за втора категория. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Плевен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба по отношение на труда, положен от лицето през периода 7.09.1989 г. -17.09.1990 г. като "животновъд" в помощно стопанство – свинеферма в Геофизична база гр. Пордим. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Решение № 2153-14-64/20.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на М. Борисов, вх. № 1012-14-94/24.10.2019 г. и е потвърдено Разпореждане № 2113-14-869#6/24.09.2019 г. на Ръководител ПО относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КСО, с мотиви, че лицето отговаря на изискването на чл. 69б, ал. 2 КСО за навършена възраст 58 години и 04 месеца, но не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория минимум 15 години, като за периода 7.09.1989 г. -17.09.1990 г. извършваната дейност като "животновъд" към помощно стопанство-свинеферма в Геофизична база гр. Пордим е труд от трета категория, тъй като не отговаря на изискванията на т. 66и от ПКТП (отм.); , както и за периода 3.12.1980 г. -1.03.1982 г. видно от документите лицето е работило като "шлосер" в "Саня", която длъжност е от трета категория труд, тъй като не може да бъде отнесена към втора категория труд. По отношение на претендираната добавка по чл. 84 КСО е прието, че не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател, каквато му е отпусната с Разпореждане № 2 от 7.06.2019 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, включително трудова книжка и писмо от Обединен осигурителен архив, първоинстанционният съд приема, че през периода 3.12.1980 г. -1.03.1982 г. Борисов е работил на длъжност "шлосер" в Завод "Саня" - Плевен, поради което не се кредитират свидетелските показания в насока, че през това време лицето е работило като "секционен майстор" при труд от втора категория, но това обстоятелство не било отразено в трудовата му книжка. По делото липсват писмени доказателства /напр. длъжностна характеристика, заповед за назначаване и др. /, от които да се установи, че като на длъжността "шлосер" Борисов е работил в подготвителен или основен цех в Завод "Саня" - Плевен, поради което първоинстанционният съд не зачита трудът, положен през спорния период за втора категория. По отношение на период 7.09.1989 г. -17.09.1990 г., когато Борисов е работил като животновъд към помощно стопанство-свинеферма в Геофизична база гр. Пордим първоинстанционният съд намира, че правилно административният орган е счел този труд от трета категория, въпреки отразеното в издадено удостоверение обр. УП-3 от "ПДНГ" АД. Горният извод е обоснован въз основа на заключението на вещото, което е ценено като изготвено след непосредствена проверка на разплащателни ведомости и трудов договор, както и разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.);. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема за неприложима хипотезата на т. 66и от ПКТП (отм.); , тъй като последната изисква работещи в свиневъдството в селското стопанство. Според първоинстанционният съд не е приложима и нормата на т. 67 от ПКТП (отм.); , доколкото не може да се приеме, че Борисов е работил в помощното стопанство в Пордим при същите вредни и тежки условия, каквито са в селското стопанство, а на още по-голямо основание и защото т. 67 се прилага само по отношение на труда по Раздел първи и Раздел втори на Правилника, но не и към труда по Раздел четвърти, в който попада разпоредбата на т. 66и. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано с липсата на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя, при който е положен твърденият труд на "секционен майстор" /на машини с ефектни прежди/, и по време на полагането му в Завод "Саня" - Плевен, административният съд приема за недоказано, че в периода 1.01.1981 г. – 1.03.1982 г. жалбоподателят е изпълнявал длъжност и функции, по отношение на които се зачита втора категория труд. Предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, съгласно която за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени такива писмени доказателства, показанията на тримата свидетели по делото – Б. Борисов, Ю. Георгиева и Д. Кирчев, дадени в с. з. на 24.06.2020 г., макар и еднопосочни, не могат да обосноват заключение, че съответният труд е бил на длъжност "секционен майстор", а не "шлосер". Горното е в съответствие и с представената Трудовата книжка и писмо изх. № 5512-10-1032/14.08.2019 г. на ТП на НОИ – Ловеч, от което се установява, че лицето фигурира във ведомостите в "Отдел на главния механик" като "шлосер". Предвид изложеното, периодът 1.01.1981 г. -1.03.1982 г. правилно е зачетен като труд положен при трета категория. Неоснователни са наведените от касатора доводи относно неправилно приложение на нормата на т. 66и ПКТП (отм.); , по силата на която от втора категория е трудът на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. При извършена от вещото лице проверка на документите, съхранявани в "Проучване и добив на нефт и газ" АД, гр. София е представен Трудов договор № 177/11.09.1989 г., сключен между М. Борисов и Предприятие за геофизично проучване и геоложко картиране - гр. София, Геофизична база гр. Пордим на длъжност "животновъд – VІ разряд – 8, 41 с място на работа – помощно стопанство Пордим. Длъжността "работник в свиневъдството" предполага непосредствена заетост в отглеждането на животните в селското стопанство. В разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.); за други отрасли има посочване на различни категории персонал и работници диференцирани по различни критерии - например според място на трудовия процес или отрасъл. Поради това не следва да се прави извод, че "работници в свиневъдството" е общо посочване на заетите с такава дейност. При правилно приложение на материалния закон е формиран изводът, че селскостопанската дейност в някои предприятия като Геофизична база - гр. Пордим, която се осъществява от спомагателни стопанства, каквото е помощното стопанство, в което касаторът е полагал труд като "животновъд" и животновъдните комплекси е по своята същност селскостопанско производство, а не селско стопанство. Следователно дори и трудът през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност, то след като действащото законодателство към този период не я е отчитало като преференциално условие при пенсиониране, то липсва нормативно основание за причисляване на труда към втора категория. Разпоредбите на ПКТП (отм.); не могат да се тълкуват разширително. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, установена в Решение № 6389 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2013 г., VI о., Решение № 8587 от 9.08.2006 г. на ВАС по адм. д. № 414/2006 г., VI о., др. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Плевенският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,