Решение № 27 от 23.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 701/2008 г.

Решение № 27 от 23.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 701/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и сл. от НПК, с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлото в законна сила определение № 183 от 25 април 2008 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по нчд № 524/2008 г. по описа на този съд, с което на осъдения Е. М. М., при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание от една година лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които същият е осъден с четири влезли в законна сила присъди. В искането е заявено като основание за възобновяване на делото допуснато от съда нарушение на материалния закон и по-точно - на правилата за определяне на общо наказание за съвкупност от престъпления по чл. 23 - 25 от НК и за изтърпяване и на неизтърпяната част от наказанието в хипотезата на чл. 70, ал. 7 от НК, които нарушения са съществени. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане и законосъобразно групиране на наказанията. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и отправеното до съда искане. Осъденият Е. М. М. не участва лично. Представлява се от назначения му от съда служебен защитник адв. Д, който изразява становище за неоснователност на искането на Главния прокурор и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намери за установено следното: С атакуваното определение, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на осъдения Е. М. едно общо наказание от една година лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№ 1209/2007 година, 55/2008 г. и 352/2008 г. и по нчд № 587/2007 г., всички на Кюстендилския районен съд. Определил е първоначален "строг" режим на изтърпяване на общото наказание. Определението не е атакувано по реда на въззивното обжалване и е влязло в законна сила на 10.05.2008 г. Не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Посочените в искането нарушения на закона при определяне на съвкупността от престъпления и общото наказание, което осъденият следва да изтърпи за нея, са налице. Видно от приложените по делото копия от бюлетини за съдимост, Е. М. М. е осъждан с 11 влезли в законна сила присъди (в т. ч. и споразумения за решаване на делото) за извършени от него престъпления. Предмет на формиране на съвкупността в настоящето производство са престъпленията, за което той е осъден по четири наказателни дела. Три от тях - тези по нох дела №№ 1209/2007 г., 55/2008 г. и 12998/2006 г., наистина могат да формират съвкупност, защото всички престъпления са извършени преди да е била налице влязла в законна сила присъда за което и да било от тях - на 24.03.2007 г., на 05.12.2006 г. и на 02.04.2006 г. Престъплението, предмет на осъждането по нохд № 352/2008 г. обаче е извършено на 12.09.2007 г., т. е. след като вече е била влязла в законна сила, на 05.07.2007 г., присъдата по нохд № 12998/2006 г., поради което неправилно е включено в съвкупността. Погрешната преценка на съда по приложение на закона вероятно е породена от обстоятелството, че с определение № 470 от 21.11.2007 г. по нчд № 587/2007 г., влязло в законна сила на 29.11.с. г., наложеното с присъдата по нохд № 12998/2008 г. наказание "пробация" е заменено с шест месеца лишаване от свобода и именно датата на влизане в сила на това определение е съобразена от съда, а не датата на влизане в сила на присъдата, което е неправилно. Поради това и в съдебния акт е посочено нч дело, а не делото, по което е постановена влязлата в законна сила присъда. Така формираната съвкупност от престъпления и определеното за нея общо наказание от една година лишаване от свобода е незаконосъобразно, защото не държи сметка за правилото, че съвкупността по смисъла на НК е такава от престъпленията, а не от осъжданията и че преценката за приложимост на правилата й се прави към момента на извършване на деянията, съставляващи престъпления по нашия наказателен закон, и на влизане в сила на присъдите за всяко от тях. Извършената впоследствие от съда замяна на наложеното наказание с друго наказание, има значение единствено при определяне на вида и размера на общото наказание за съвкупността от престъпления, но не и при нейното формиране. Освен това, съдът напълно е игнорирал обстоятелството, че престъплението, предмет на осъждането по нохд № 12998/2006 г., е извършено в шестмесечния изпитателен срок по чл. 70, ал. 6 от НК, определен от съда при предсрочното условно освобождаване на осъдения М. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, в размер на един месец и четири дни, постановено от Софийски градски съд с определение от 23.02.2006 г., по нчд № 690/2006 г. и касаещо предходните осъждания по нох дела №№ 793/2004 г. и 44/2005 г. на Кюстендилския районен съд (протокол на л. 20 от съдебното дело). Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от НК тази неизтърпяна част от наказанието подлежи на изтърпяване при наличие на предпоставките на посочената норма на закона, която преценка липсва в атакувания съдебен акт. Като не е дефинирал точно параметрите на съвкупността и определил общото наказание като най-тежкото измежду наложените на осъденото лице наказания с отделните присъди за включените в съвкупността престъпления, не е преценил наличието/липсата на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, на чл. 70, ал. 7 от НК, както и на условията по чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е нарушил материалния закон и е определил на осъдения М. едно незаконосъобразно общо наказание за престъпленията, които са били предмет на разглеждане по постановените общо четири присъди. Това предпоставя отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на престъпленията и определяне на общото наказание за тях. При новото разглеждане на делото, съдът следва да определи точно престъпленията, формиращи съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, при най-благоприятното за осъдения съчетание, да определи наказание в размер на най-тежкото измежду тях, като освен това съобрази, че приспадането на изтърпяно наказание, изцяло или отчасти, по една или няколко присъди за престъпленията от съвкупността, на основание чл. 25, ал. 2 НК, е възможно именно и само за включените в съвкупността, но не и за тези, които остават извън нея. Следва да извърши и преценката на предпоставките по чл. 70, ал. 7 от НК, в смисъла, посочен по-горе. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение