Решение № 10739 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2020 г.

Решение № 10739 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Недялков, чрез процесуален представител, срещу решение № 134 от 19.11.2019 год., постановено по адм. дело № 224 от 2019 год., по описа на Административен съд–Разград/АС-Разград/, с което жалбата на Недялков против заповед № 8121 К-11555 от 09.08.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, за налагане дисциплинарно наказание ’’уволнение’’ и прекратяване служебното правоотношение с Министерство на вътрешните работи, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Разград е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл. 204, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на тезата на касатора оспореният акт е издаден при спазване изискванията на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и същия съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в посочената в заповедта обобщена справка рег. № 330 р-15394/20.06.2019 г. Правилно АС-Разград е приел, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 е започнал да тече на 09.08.2019 г., на която дата обобщената справка и материалите по дисциплинарното разследване са постъпили при ДНО, а не на 08.03.2019 г. Мотивите на първостепенния съд в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят предвид чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК. Следва да се отбележи, че Дирекция "Човешки ресурси" в МВР не е орган на дисциплинарното разследване, и не разполага с правомощия в хода на дисциплинарното производство, а техническите функции на дирекцията по придвижване на преписката до ДНО са неотносими към фактическото запознаване от компетентния дисциплинарно наказващ орган с постъпилите при него материали, което запознаване с оглед смисъла на чл. 196, ал. ЗМВР по установяване на нарушението, се удостоверява само от този оран. Правилни са изводите на административния съд за спазена процедура по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която оспорващият е запознат. На служителя е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в проведеното дисциплинарно производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в обобщена справка рег. № 330 р-15394/20.06.2019 г., с която касатора е запознат на 24.06.2019 г. На 21.06.2019 г. на Недялков на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен в поканата 24-часов срок за даване на допълнителни обяснения или възражения пред наказващия орган. Служителят е дал писмени обяснения на 24.06.2019 г. приети от наказващия орган на 09.08.2019 г. В случая разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени, както правилно е приел АС-Разград. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО от 01.07.2019 г. до министъра на вътрешните работи за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора, след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Н. Недялков – полицейски инспектор VI степен в група "Охранителна полиция" на РУ-Лозница при ОДМВР-Разград, е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е безспорно установено, че с писмена резолюция на началника на РУ-Лозница върху писмо на началника на РСИН вх. № от 11.12.2018 г. за привеждане в изпълнение на наказанието "Пробация" на З. Мехмед и върху пробационен план за изпълнение на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 НК и чл. 210, ал. 4 ЗИНЗС/ вх. № от 11.12.2018 г. /, инспектор Недялков е определен за длъжностно лице, пред което да се изпълнява пробационната мярка "Задължителна регистрация по настоящ адрес" от осъдения Мехмед и да осъществява наблюдение и контрол по изпълнението й. Отчетният картон на осъденото лице се е съхранявал в кабинета на Недялков и в графа "подпис на осъдения" на този отчетен картон на определените в плана дати са положени подписи от З. Мехмед, вкл. и за дата 31.12.2018 г., в 18: 30 ч., а в графа "подпис на длъжностното лице" е положен подпис от инспектор Недялков, с което е удостоверил, че на 31.12.2018 г. осъденият Мехмед се е явил в РУ-Лозница и е изпълнил наложената пробационна мярка Задължителна регистрация по настоящ адрес", въпреки че на тази дата лицето Мехмед се е намирало в Република Турция, а в картона подписа на осъденото лице е положен предварително- на 30.12.2018 г. около обяд. Инспектор Недялков не е уведомил Началника на РУ-Лозница или пробационния служител от РСИН-Разград за това, че осъденият Мехмед не се е явил на определената за полагане на подпис дата-31.12.2018 г., без да е бил освободен с разрешение на пробационния служител, вместо което Недялков е положил подпис в графа "подпис на длъжностното лице", гарантирайки, че на 31.12.2018 г. в 18: 00 ч. осъденият Мехмед е изпълнил наложената му пробационна мярка. Това поведение на служителя правилно е определено от ДНО като неизпълнение разпореждане на прекия ръководител на служителя, при което е осъществен състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. 4 ЗМВР, като действията на служителя Недялков - удостоверяване на неверни обстоятелства, и неуведомяване Началника на РУ-Лозница или пробационния служител от РСИН-Разград за това, че осъденият Мехмед не се е явил на определената за полагане на подпис дата, правилно са квалифицирани като злоупотреба с доверие. При тези факти законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е извършено от обективна и субективна страна вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР - злоупотреба с доверие, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като в тази хипотеза на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на касатора е прекратено, защото чрез извършените действия отношенията между органа по назначаване и съответния служител са засегнати в негативен аспект чрез компрометираното доверие, изразено в обективна невъзможност да се разчита на верността на извършените от длъжностното лице удостоверявания, във вр. с изпълнението на процесната пробационна мярка, т. е. не се установява държавния служител в МВР в процесния случай да е изпълнил добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно извършване на деянието. В проведеното дисциплинарно производство са събрани достатъчно факти/конкретно описани от наказващия орган в оспорената пред АС-Разград заповед/, относно вмененото на Недялков нарушение, установяващи умишлено извършване на деяния, определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина/чл. 203 ЗМВР/, за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Противно на довода на касатора министъра на вътрешните работи не е "направил опит да вмени на служителя определени служебни ангажименти" по изпълнение процесната пробационна мярка, като приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства категорично сочат, че на касатора с процесното разпореждане на прекия ръководител, обективирано чрез писмени резолюции върху план за изпълнение на пробационна мярка рег. № 1689/06.12.2018 г. и уведомително писмо рег. № 1688/06.12.2018 г. са възложени функциите по осъществяване наблюдение и контрол по изпълнението на пробационната мярка на З. Мехмед, които функции междувпрочем служителя е изпълнявал за периода 07.12.2018 г. -21.12.2019 г., както правилно е посочил и АС-Разград. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172 а, ал. 2 АПК/. АС-Разград е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност включително показанията на св. З. Мехмед и данните за отсъствие на това лице от територията на РБ на дата 31.12.2018 г., като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се определи възнаграждение за разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение