Решение № 9653 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2019 г.

Решение № 9653 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна на С. Ангелова от [населено място], на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила определение № 6328/10.10.2018 г. по адм. д. № 9705/2018 г. по описа на Административен съд София град, потвърдено с определение № 13807 от 12.11.2018 г. по адм. д. № 13250/2018 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Прилага писмено доказателство, за което твърди, че е от съществено значение за делото и което не е било известно преди решаването му, а именно решение изх. № 97-00-75/28.11.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата. С решението отново се предоставя на Ангелова по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ Регистъра с № 1/13.05.2011 г. за двете копия от 2011 г. на Панагюрското златно съкровище, изработени със заповед на министъра на културата №РД-09-0231/19.05.2011 г. и ясно се подчертава, че той вече е бил предоставен на С. Ангелова с Решение изх. № 97-00-75/22.12.2017 г. по електронен път. Молителката прилага и други писмени доказателства, като твърди, че представените нови писмени доказателства са от съществено значение за изхода на правния спор. Излага и съображения за нищожност на обжалваното от нея уведомление с изх. № 97-00-24/25.07.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, и други по съществото на правния спор. Ответникът – главният секретар на Министерство на културата, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия, намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С определение № 13807/12.11.2018 г. по адм. д. № 13250/2018 г. по описа на ВАС, тричленен състав на Пето отделение е оставено в сила определение № 6328/10.10.2018 г. на Административен съд София град по адм. д. № 9705/2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на С. Ангелова срещу уведомление изх. № 97-00-24/25.07.2018 г. изпратено й от главния секретар на Министерство на културата. В съдебните актове са изложени съображения за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес, тъй като исканата от нея по реда на ЗДОИ информация е била вече предоставена на Ангелова. Посочено като основание за недопустимост е и липса на годен за оспорване административен акт, тъй като уведомлението има само информативен характер, но не е индивидуален административен акт, властническо волеизявление, създаващ права или задължения за заинтересованите субекти – граждани или организации. Посочено е, че актът подлежащ на оспорване в действителност е следвало да бъде решение № 97-00-75/22.12.2017 г. на главния секретар на Министерство на културата, с което е бил предоставен достъп по реда на ЗДОИ до исканата от Ангелова информация по нейно заявление вх. № 97-00-24/24.03.2017 г. подадено до министъра на културата. Със заявлението, С. Ангелова, във връзка с решение изх. № 97-00-56/17.09.2016 г. на главния секретар на Министерство на културата и влязло в сила определение № 6326/10.11.2016 г. по адм. д. № 10666/2016 г. на АССГ, е помолила да бъде вписано копието на Панагюрското златно съкровище, изработено въз основа на заповед № РД-09-920/07.12.2009 г. и заповед №РД-09-101/23.03.2010 г. на министъра на културата, в Регистъра за копия на основание чл. 177 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Помолила е да й бъде предоставен регистъра по чл. 102 от ЗКН за копието на съкровището, изработено със заповеди № № РД-09-920/07.12.2009 г. и РД-09-101/23.03.2010 г. С обжалваното от Ангелова уведомление изх. № 97-00-24/25.07.2018 г. на главния секретар на Министерството на културата /л. 9 по адм. д. № 9705/2018 г. на АССГ/ е уведомена същата, че министерството не е нормативно задължено и не води искания от нея регистър на копията на културни ценности, тъй като на основание чл. 177, ал. 2, изречение второ от ЗКН, на вписване в регистъра по чл. 102 ЗКН подлежат само издадените разрешения за изработка на копия /но не и самите копия/. Посочено е също, че с решение изх. № 97-00-56/17.09.2016 г. на главния секретар на министерството и влязло в сила определение № 6326/10.11.2016 г. по адм. д. № 10666/2016 г. на АССГ, на заявителката е предоставена исканата информация във вида, в който съществува в Министерство на културата. Съдът намира, че не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на цитираните съдебни определения, както твърди молителката. Наведените в молбата доводи засягат въпроси по съществото на спора, по който има произнасяне с влязъл в сила акт или неотносими към молбата за отмяна – например, че с предходно решение на главния секретар на Министерство на културата по искане на Ангелова е била предоставена вече находящата се в министерството обществена информация. Това решение не е обаче предмет на инстанционното съдебно производство, в което са били постановени съдебните актове, чиято отмяна се претендира от Ангелова настоящото произодство по чл. 237 и сл. от АПК. Изложените в молбата съображения и цитираните актове са неотносими към искането за отмяна. В молбата неоснователно се претендира, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Според тази разпоредба, отмяна на съдебния акт се постановява когато са налице "нови обстоятелства" или "нови писмени" доказателства, които са от съществено значение за делото и които молителят е твърдял, но не е могъл да докаже в хода на процеса. Посоченото в молбата решение изх. № 97-00-75/28.11.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата не съставлява "ново обстоятелство" или "ново доказателство". Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото, като правото да се иска отмяна по чл. 239, т. 1 АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен процес. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение, респ. определение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия. Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая такива основания не се констатират. Изложените съображения по-скоро навеждат доводи да бъде пререшен въпросът относно основателността на оспорването. Недопустимо е искането за преразглеждане на правния спор, предмет на приключено с влязъл в сила акт съдебно производство и за провеждане на ново касационно производство, поради това, че съгласно чл. 223 АПК касационното решение /респ. определение/ е окончателно. За пълнота на изложението може да се посочи, че цитираното като основание по чл. 239, т. 1 АПК решение № 97-00-75/28.11.2018 г. на главния секретар на Министерство на културата, не би променило крайния извод в правния спор по съществото на делото за недопустимост на жалбата на С. Ангелова срещу уведомление изх. № 97-00-24/25.07.2018 г., поради липса на правен интерес от оспорването и по липса на годен за оспорване административен акт. Предвид изложените съображения, искането за отмяна чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не се търди и несе установява наличието на друго основание за отмяна от изчерпателно посочените по чл. 239 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ колегия