Решение № 8856 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 918/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лукс Билд Строй ЕООД и по втора касационна жалба на главния архитект на Община Бургас срещу решение 4663/20.6.2024 г., постановено по адм. дело 1934/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено разрешение за строеж П-50/15.9.2022г. на главния архитект на община Бургас, издадено на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4, чл. 141 ал. 1, чл.142 ал.2 и чл.152 ал. 2 от ЗУТ, за строеж Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 (сградата на бивше кино Септември) в обществено обслужваща сграда етапно строителство . Касаторът Лукс Билд Строй ЕООД поддържа оплаквания за недопустимост, а в условия на евентуалност и за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че не са установени нарушения материалния закон при одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешението за строеж. Иска обезсилване на оспореното решение, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на оспорването срещу разрешението за строеж, предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас. В касационната си жалба главният архитект на община Бургас, развива съображения, че по преписката бил представен нотариален акт за притежание на ограничено вещно право на преминаване през съществуващия проход, че административния орган не притежава правомощия да контролира верността на акта, а оттам и наличието това вещно право. Претендира отмяна на решението, отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът ТПК Колективен труд Бургас в представени писмени отговори оспорва двете касационни жалби излага съображения в подкрепа на оспореното решение, иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците И. Д. Ш., Д. И. Ш., В. Д. Х., С. С. Г., П. Д. Д., М. К. С. и Л. М. Р. представят писмени отговори на двете касационни жалби, в които правят ретроспекция на отношенията свързани с разрешаване на строителството в съседния за тях имот, излагат съображения, че оспореното решение е правилно, искат оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: Пред Административен съд Бургас ответниците в настоящото производство са оспорили посоченото по-горе разрешение за строеж (РС) с което е позволено на първия касатор да извърши строеж Реконструкция, преустройство и надстройка на съществуваща сграда с идентификатор 07079.610.474.1 (сградата на бивше кино Септември) в обществено обслужваща сграда етапно строителство . Сградата с идентификатор 07079.610.474.1 е разположена върху цялата площ на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 07079.610.474 по КККР на Бургас, съставляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ І-1480, кв. 77, по плана на ЦГЧ на град Бургас. Ответниците се легитимират като етажни собственици в пететажната административна сграда, находяща се на [улица], с идентификатор 07079.610.125.1 по КККР на Бургас, построена в УПИ VII-1478 в кв. 77, по плана на ЦГЧ Бургас, представляващ ПИ с идентификатор 07079.610.125. Съдът от първа инстанция е достигнал до законосъобразния извод, че: одобрените инвестиционни проекти отговарят на изискванията посочени в чл. 142 ал. 2 и чл. 142 ал. 5 от ЗУТ и съответните норми към които вече цитираните препращат; разрешеното строителство съответства на действащите градоустройствени показатели и на предвижданията на ПУП и ОУП; удовлетворени са изисквания за предварителна оценка за спазване на изискванията към строежите и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, което се потвърждава от комплексния доклад и останалите оценки и становища на съответните органи, компетентни да удостоверят изпълнението на тези изисквания; зоната в която се намира имота в който е разрешено процесното строителство не попада в нито една от трите категории зони по чл. 39, ал. 2 ЗУТ и следователно не е необходимо съгласието на собствениците и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти в частност на ответниците в настоящото касационно производство; не са налице предпоставките на чл. 39, ал. 3 от ЗУТ и следователно тази норма не е нарушена; Въпреки така описаните изводи, Административен съд Бургас е достигнал до становището, че разрешението за строеж следва да бъде отменено поради липсата на материални права в полза на възложителя, осигуряващи му възможността за ползване на проход, представляващ част от сграда с идентификатор 07079.610.125.1, собственост на ответниците, за осъществяване на достъп от [улица] до сграда с идентификатор 07079.610.474.1, предмет на разглежданата разработка. Така постановеното решение е неправилно, като краен резултат по следните съображения: -процесното разрешение за строеж е издадено въз основа одобрени инвестиционни проекти, като за някои части от проекта, включително част Архитектура проектът е идеен, а в други части от проекта / Конструктивна и Геодезия /, проектът е технически. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗУТ идейният инвестиционен проект, какъвто в случая е част Архитектура може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж ако за него е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от органа по чл. 145. Изискуемата предварителна проверка е извършена и проектът е одобрен от органа по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ главния архитект на община Бургас. Прави впечатление, че цитираната норма на чл. 142, ал. 2 ЗУТ изисква, проектът да съответства с изискванията за транспортна достъпност, но не и за пешеходен достъп. Следователно пешеходният достъп нито е задължителна част от идейния проект, нито е предмет на проверката за съответствие на проекта. С одобрения идеен инвестиционен проект са предвидени няколко възможности за транспортен достъп от улица [улица] и от улица [улица], поради което наличието на пешеходен достъп от [улица] или неговата липса са без значение за законосъобразността на инвестиционния проект, а оттам и на издаденото въз основа на него разрешение за строеж. Дори при липса на пешеходен достъп от улица [улица], проектът законосъобразно е одобрен от главния архитект на общината. -все в тази връзка следва да се отбележи, че в производствата по издаване на разрешение за строеж и неговото оспорване нито административният орган, нито административният съд имат компетентността да установяват, признават или отричат вещни права, каквото несъмнено е правото на преминаване. В тази смисъл Решение 7700 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4177/2021 г., II о., Решение 3060 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 11569/2022 г., II о. и други. Поради това и с оглед казаното по-горе главният архитект, след като е съобразил, че е налице осигурен транспортен достъп до строежа, е одобрил инвестиционния проект и е издал разрешението за строеж, без да изследва налице ли е осигурен пешеходен достъп от улица [улица]. -дори хипотетично да се приеме, че достъпът от ул. [улица] е от значение за одобряването на инвестиционните проекти и издаване на процесното разрешение за строеж, следва да се има предвид, че съгласно чл. 187 ЗУТ с подробни устройствени планове в части от урегулирани поземлени имоти - в партерното ниво на сгради в режим на средно или високо свързано застро ване, разположени по външните регулационни линии /каквото е застрояването по ул. Александровска/, могат да се предвиждат разширения и връзки с тротоара на прилежащата улица като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата. Проходът в партерния етаж на сградата с идентификатор 07079.610.125.1 по КККР, разположена в УПИ VII-1478 в кв. 77, по плана на ЦГЧ Бургас е отразен в действащия ПУП-ПРЗ, видно от приложение 2.1, стр.1, стр.2 и стр.4 към изготвеното заключение на назначената и приета съдебно техническа експертиза /л. 421, л. 422 и л. 423 от първоинстанционното дело/. Дали е било необходимо неговото изграждане, при положение, че УПИ І-1480, кв. 77 има достъп до две улици /[улица] и [улица]/, в това производство не е възможно да бъде изследван. Не е възможно да бъде изследван и въпросът дали собствениците на терена и на сградата с административен адрес Бургас [улица] са обезщетени съобразно изискването на чл. 187, ал. 5 от ЗУТ, респективно станал ли е прохода общинска собственост или е останал собствен на етажните собственици. Безспорно е обаче, че няма данни устройственият план да е изменян и проходът да е заличен от него. Докато същият съществува в ПУП, съществува и забраната по чл. 187, ал. 3 от ЗУТ - собствениците на сградата на [улица] не могат да препятстват или да ограничават масовия пешеходен достъп до обекта по ал. 1. Правно неприемлива е позицията, че достъпът е бил създаден за обект кино и че не следва съществува като такъв ако обекта към който води престане да бъде кино. Проходът е предвиден с ПУП за обслужване на сградата находяща се в УПИ І-1480, кв. 77 и долепена от източна страна на сградата в УПИ VII-1478 в кв. 77, каквато и да е тя. -не на последно място следва да се отбележи, че ако по една или друга причина собствениците на сградата в УПИ VII-1478 в кв. 77 препятстват достъпа до разрешения в УПИ І-1480, кв. 77 строеж, собственикът на последния ще продължи да го експлоатира посредством другите възможности за достъп, но от това не следва, че съществува правна пречка да бъдат одобрени инвестиционните проекти и да бъде издадено разрешение за строеж, както законосъобразно е сторил главния архитект на община Бургас. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение на Административен съд Бургас и отхвърляне на оспорването. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора главен архитект на община Бургас за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същата следва да бъде уважена в общ размер 200 лева по 100 лева за всяка инстанция. Така мотивиран Върховният административен съд, второ отделение,