Решение № 10758 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5658/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Станкулова, против решение № 545 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 678/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, с което по жалба на „ДМВ“ ЕООД е отменен ревизионен акт /РА/ № BG004000-PK11-PA4/17.07.2024 г., издаден от З. Пейчева – началник отдел в АМ, отдел „Последващ контрол“ в ТД Митница – Русе и С. Ангелова на длъжност старши инспектор в ТД на АМ, отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ в ТД Митница – Русе, потвърден с решение № Р-405/32-1040069/14.10.2024 г. на директора на Агенция „Митници”. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за законосъобразност на РА и правилност на изводите на ревизиращите органи. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Прилагат се писмени бележки. Ответникът - „ДМВ“ ЕООД, чрез адв. Механджиева, оспорва жалбата по подробни съображения изложени в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание. Иска решението да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт /РА/ № BG004000-PK11-PA4/17.07.2024 г., издаден от органи при ТД Митница – Русе, потвърден с решение № Р-405/32-1040069/14.10.2024 г. на директора на Агенция „Митници”, с който на „ДМВ“ ЕООД гр.Враца, са установени задължителния за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАДС в размер на 511 861,59 лева, за периода 01.12.2017 г. до 06.03.2019 г., и са начислени лихви за просрочие в размер на 351 443, 29 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи и в изискуемата форма. Извел е извод, че административният орган не е разполагал с безспорни доказателства за състава, вида и съдържанието на стоките, за които е определено заплащането на акциз, като не е кредитирал изготвената от митническите органи експертиза, изследваща взетите проби. Изложил е мотиви, че липсват доказателства за правилното вземане на пробите, а определеното задължение за акциз е ползвало заключението на митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/, изготвена за целите на друго производство. Според съда е следвало взетата контролна проба да бъде изследвана повторно в рамките на процесното производство по определяне на акциз, което представлява съществено нарушение на правилата относно събиране на доказателства, съответно основание МЛЕ да не бъде кредитирана. В тази връзка в хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза, която е кредитирана от съда като компетентно изготвена и обективно отговаряща на поставените въпроси. Въз основа на констатациите на вещото лице, в решението са изведени изводи, че въпреки подробното описание на начина на вземане на пробите, няма данни същите да са взети съгласно стандартите описани в Наредба №3/18.04.2006 г., както и взетите проби не могат да са представителни по никакъв начин, доколкото става въпрос да преработка на отпадъчни масла, които като изходна суровина за преработка нямат постоянен състав, което респективно води и до получаването на крайни продукти с характеристики в широки граници. Въз основа на изложеното е изведен извод, че допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно прилагане на материалния закон и липса на основание за облагане с акциз по см. на чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАДС, поради което ревизионният акт е отменен. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Основателно касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като не са обсъдени съображенията на митническия орган, изложени многократно в проведеното съдебно производство, което е довело до ограничение на правото му на защита. Наред с това съдът е кредитирал приетата в хода на съдебното производство СТЕ без да отчете факта, че последната е оспорена от митническия орган с конкретни аргументи за предубеденост на вещото лице, без да изложи мотиви по отношение на извършеното оспорване на експертизата в съдебния акт и без да анализира, въз основа на какви документи се основава заключението, което кредитира. Липсата на изложени мотиви по становището на митническия орган, с което е оспорил експертизата също представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по този начин съдът е препятствал организирането на защитата му. На следващо място изводите на съда са изведени при игнориране на релевантните за решаване на спора факти, като нито е установен обхвата на дейности, за които дружеството разполага с лиценз, за да се прецени, дали операциите по смесване на газьол с други енергийни продукти са позволени като дейност, нито е извършен анализ на представените документи в хода на извършените митническите проверки, на които се основава кредитираната от съда експертиза. Не се споделят и изводите на съда, че за целите на административното производство е следвало да се направи нов анализ на взетите при предходното производство проби, тъй като последните са взети в хода на друго административно производство. Действително РА, с който се установяват задължения за акциз на база анализите от взетите проби е обявен за нищожен поради липса на компетентност на издателите му, но всички доказателства, вкл. взетите проби и изготвената МЛЕ са приобщени към настоящото ревизионно производство, с оглед на което неправилен е изводът на съда, че изготвената експертиза не представлява годно доказателствено средство. Видно от данните по делото ответното дружество има издаден лиценз, в чийто обхват влиза „Дехидратация и ректификация на отпадъчни масла”. Извън обхвата на лиценза е операция по смесване на газьол с други енергийни продукти за получаване на тежки горива, като е постановен изричен отказ от Директора на ТД Митница Русе за увеличаване обхвата на лиценза в тази насока. Спорен по делото е въпросът, дали използваният от дружеството газьол е влаган в производствения процес по дехидратация и ректификация в специална за това инсталация или е използван за директно смесване с други продукти с цел получаване на котелно гориво за отопление. Установява се, че в периода 18.12.2017 г. до 20.06.2018 г. са били извършени 78 операции по смесване на дизелово гориво с немаркиран газьол за получаването на котелно гориво, непревишаващо 0,1% сяра. По делото се съдържат достатъчно данни, сочещи че полученият краен продукт не е в резултат на дехидратация и ректификация в нарочна за целта инсталация, а е извършено директно смесване на енергийни продукти, за което ответното дружество не разполага с лиценз. Налице е и издадено и потвърдено от съда наказателно постановление, с което дружеството е санкционирано за извършените 78 операции по смесване на дизелово гориво с немаркиран газьол за получаването на котелно гориво, непревишаващо 0,1% сяра, който факт изобщо не е коментиран от първоинстанционния съд. Изводът за директно смесване на сочените петролни продукти се подкрепя, както от взетите проби, предмет на МЛЕ, така и от факта, че липсва водена техническа документация за работата на инсталацията в т.ч. на колоните за дехидратация и ректификация и са налице множество констатирани несъответствия. Така например на някои от датите сочени за работни на съответната инсталация няма записи за образувано количество и третиране на отпадъци, съответно не са предавани отпадъчни води към ВиК Русе. Митническият орган е установил несъответствие между вместимостта на резервоара за съхранение и изписваните количества. Не са представени документи за продължителността на работата на горелките, липсват графици, ведомости или други доказателства, отчитащи труда и продължителността на работния процес, както и липсват технологични дневници за работата на колоните, а операциите са документирани единствено със складови разписки, от които не може да се установи какви компоненти са влагани в производството. Налице са установени и множество несъответствия в хода на извършената проверка в отразените от ответното дружество количества енергийни продукти, които изобщо не са коментирани от съда. Дружеството не е отчело никакви технологични загуби при процеса на ректификация, което противоречи на заложените до 3% невъзвратими загуби. На определени дати е отчитано потребление на гориво за горелките с които се твърди, че е извършван производствения процес и обратното, налице са дати с производство без да е отчетено гориво. Всичко гореизложено изобщо не е споменато в оспореното съдебно решение, а установените факти водят до безспорен извод, че използваният от дружеството газьол не е влаган в производствения процес по дехидратация и ректификация в специална за това инсталация, а е използван за директно смесване с други продукти с цел получаване на котелно гориво за отопление, което е извън обхвата на притежавания от дружеството лиценз. Кредитираната от съда експертиза, приета в хода на съдебното производство е изготвена без вещото лице да извърши оглед на място и без да е приложена водена отчетност за отчетените разходи на гориво при производствения процес. Вещото лице е основало констатациите си на представените складови разписки, които отразяват изпратеното гориво като междинен или краен продукт, но не съдържат информация, какво е вложеното в производството на този продукт гориво, за да се установи налице ли е извършена дехидратация и ректификация или е налице директно смесване на петролните продукти. Наред с това съдът е пропуснал да коментира и факта, че на дружеството са съставени 2 бр. АУАН за неправилно водене на стоковите наличности, а именно на тази документация вещото лице е основало изводите си в кредитираната от съда експертиза. Предвид изложеното неправилно и без основание съдът е кредитирал изготвената в хода на съдебното производство експертиза, вместо тази изготвена в хода на ревизионното производство. В тази връзка следва да се посочи, че пробите, взети в хода на извършената митническа проверка са надлежно събрани съгласно изискванията на Наредба №3/18.04.2006 г., а резултатите от анализите безспорно доказват, че входящата суровина (отпадъчно масло) и изходящия краен продукт имат идентични физико-химични показатели, което доказва, че не са извършени декларираните процеси по дехидратация и ректификация, тъй като ако последните бяха извършени нямаше да се установява високо съдържание на сяра в част от продуктите, което е индикатор че крайният продукт не е получен в инсталацията на дружеството, а чрез директно смесване. Предвид изложеното налице са основанията на чл. 20, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАДС и законосъобразно с РА са установени задължителния за акциз в размер на 511 861,59 лева за периода от 01.12.2017 г. до 06.03.2019 г., и са начислени лихви за просрочие в размер на 351 443, 29 лева. Въз основа на всичко гореизложено, настоящият касационен състав приема, че са налице сочените в жалбата касационни основания - при пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, както и са налице съдопроизводствени нарушения, ограничили правото на защита на административния орган. Решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което жалбата на дружеството срещу РА да бъде отхвърлена. Предвид уважаването на касационната жалба на директора на Агенция Митници, решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на „ДМВ“ ЕООД разноски за сумата от 1815,09 евро. С оглед изхода от спора и съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес, при действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 450 лв. за всяка съдебна инстанция, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така общо за двете инстанции следва да се присъдят разноски в общ размер на 900 лв. Превалутирани съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 460,16 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,