Решение № 1085 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2014 г.

Решение № 1085 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2952 от 18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2911/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), 14 състав, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 16251100481 от 21.05.2012 г. (РА), издаден от орган от приходите в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 1042 от 20.08.2012 г. на заместник - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ") при Централното управление (ЦУ) на НАП - гр. Пловдив, в частта, с която на "Хелиос-2002" ООД, с ЕИК 115898566 е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 475498,28 лв. и съответните лихви за просрочие по фактури, издадени от следните доставчици: едноличен търговец (ЕТ) "Сара Стил - Станислав Ковачев", "Щерн и ко" ООД, "Арекс агро" АД, "Тайге БГ" ООД, "Мийт БГ" ООД, "Роял Експорт" ЕООД, "Вангера мийт" ООД и "Нико Мес" ЕООД. Поддържа се постановяването му, в тази част, в противоречие с материалния закон. Твърди се и неговата необоснованост, тъй като доказателствата, върху които почивал спорния РА сочели на неправомерно поведение, което не е възприето в обжалваното решение. Единственото конкретно оплакване, което се съдържа в жалбата касае дейността на съда по преценка на депозираните пред него свидетелски показания - съдът не е отчел заинтересоваността на разпитаните по делото свидетели (служители на ревизираното лице и неговите доставчици) и преимуществено се е позовал на дадените от тях показания. Неаргументирано се изразява несъгласие с изводите на състава на АСП за липса на констатирани данни за нарушаване реда за отразяване и разчитане на данък добавена стойност (ДДС) с бюджета, за които жалбоподателят да е знаел или да е имало начин да знае, тъй като от ревизионния доклад и спорния РА се установявало, че са налице доказателства (неконкретизирани) за липса на доставки на пилешко месо по спорните фактури. В останалата част на касационната жалба, въпреки че същата е разположена на повече от шест страници, не се съдържат никакви аргументи срещу възприетото в обжалваното съдебно решение. Прави се преразказ на мотивите на първоинстанционния съдебен акт, ретроспекция на извършените процесуални действия и посочване на събрани доказателства от органите по приходите в хода на ревизионното производство, на установеното от тях по време на ревизията, и се цитират относими разпоредби от приложимия материален закон (ЗДДС). В тази част (от стр. 3, абзац пети до стр. 6, четвърти абзац) касационната жалба представлява препис на Решение № 1042 от 20.08.2012 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. В този смисъл изнесеното в тази част от нея не следва да се разглежда, тъй като не касае дейността на съда при разглеждане и постановяване на обжалвания съдебен акт, респективно е неотносимо към правилността на възприетото в обжалваното съдебно решение. При касационната проверка е допустимо обсъждането на посочените в жалбата или протеста пороци на решението, което е част от задължителното съдържание на касационната жалба (чл. 218, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). Иска се отмяната на решението, предмет на контрол, в обжалваната част, отхвърляне на жалбата срещу РА, в тази част, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена на основанията, изложени в нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба се представлява в съдебното заседание от управителя лично и от редовно упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила по съображения, които са подробно изложени в писмени бележки. Представя доказателства за разноски и списък на разноските. Претендира направени разноски за двете съдебни инстанции, както следва: за производството пред АСП - в размер на 13740,00 лв. и за производството пред ВАС - 9630,00 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АСП е образувано по жалба на "Хелиос - 2002" ООД срещу посочения по-горе РА № 16251100481 от 21.05.2012 г., потвърден с Решение № 1042 от 20.08.2012 г. на заместник - директора на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на ревизираното лице, сега ответник по касация, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 479581,61 лв., ведно със съответните лихви. Установено е в първоинстанционното производство, че с процесния РА на "Хелиос - 2002" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за процесните периоди по спорните фактури поради липсата на годни доказателства за наличие на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Органите по приходите са приели, че не са налице реални доставки по тези фактури, тъй като при извършените проверки не са представени доказателства за удостоверяване реалността на доставките, а представените такива не са годни да установят реалното прехвърляне на собственост върху стоките, предмет на фактурите. Наред с това е било прието, че част от доставчиците и поддоставчиците не притежават материална, техническа и трудова обезпеченост, нямат дълготрайни материални активи, всички са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, или имат установени данъчни задължения. За да постанови решението си първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, в това число направените насрещни проверки на доставчиците на "Хелиос - 2002" ООД - "Роял Експорт" ЕООД, "Вангера мийт" ООД, "Нико Мес" ЕООД", "Мийт Бг" ЕООД, ЕТ "Сара стил - Станислав Ковачев", "Арекс агро" АД, "Щерн и ко" ЕООД, "Тайге Бг" ЕООД, както и на техните доставчици, съответно на първите двама - "Ел Те Ком" ЕООД и "М. Р. Инвест 09" ЕООД, на четвъртия - "Елада Инвестмънт" ЕООД, "Строй Нел" ЕООД, "Тубал" ЕООД, "Стоби - С - Сървис" ЕООД, "Еммеффе" ЕООД, "Корса Тим България" ЕООД, "Морти Чикън" ЕООД, "Билд Про М" ЕООД и "Аваз" ЕООД, на петия - "Креас мийт" ЕООД, на шестия - "Нов елит комерсиал" ЕООД, на седмия - "Паликрас" ЕООД и "Гала - М" ЕООД, и на осмия - "Булрефлекс" ЕООД, "Кремеа" ЕООД, "Гоблин" ЕООД, "Дорис М" ЕООД, "Космополитън Уорд Вижън" ЕООД, "Гон Фалон" ЕООД и "Аваз" ЕООД. Отразил е резултатите от тези проверки и е взел предвид дадените допълнителни обяснения в хода на ревизията от намерените доставчици. Съобразил е събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, относими към процесните периоди: Любомир Ангелов (началник "Пласмент"), Пламен Стоянов (технолог), Константин Христев (диспечер на транспорта), Георги Павлов (общ работник), Димитър Димитров (шофьор) - всички на тези длъжности в "Хелиос 2002" ООД; Севил Незамова - Величкова (отчетник в "Щерн и ко" ЕООД), Георги Джаров (собственик на транспортна фирма "Скорпион транс"), Димитър Кючуков (работещ в "Бетиком" ЕООД), Костадин Петков (занимаващ се с транспортна дейност в процесните периоди), Борислав Терзийски (шофьор в транспортна фирма "Мивато Индъстри" ЕООД, Благовест Соколов (собственик на "Мийт БГ" ООД и пълномощник на "Тайге БГ" ООД), Севдалина Неделчева (пълномощник на "Сара Стил"), Зоран Стоилев (шофьор в "Славтранс"), Илия Илиев (собственик на фирма за превози "Джокер") и Илия Филипов Илиев (пълномощник на "Роял експорт"). Свидетелите са разяснили механизма на доставките - товаренето, разтоварването, превозването, приемо- предаването на стоката, както и документалното оформяне на доставките. Тези от тях, на които са били предявявани документи от делото, са потвърдили подписването от съответните лица и съдържащата се в тях информация. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза (ССЕ) във връзка със счетоводното отразяване на доставките при настоящия ответник по касация и доставчиците (без "Нико мес" ЕООД, тъй като не е открит представител за изготвяне на заключението); начина на осчетоводяване, които данни не се отличават от тези, събрани при ревизията; констатациите по отношение съответствието на количествата по фактурите с тези по издадените приемо-предавателни протоколи, складови разписки и търговски документи, и разплащанията по фактурите при наличието на съответните банкови документи или касови бележки. Взел е предвид и направения от вещото лице извод, че счетоводните записвания при "Сара Стил - Станислав Ковачев", "Щерн и ко" ООД, "Арекс агро" АД, "Тайге БГ" ООД, "Мийт БГ" ООД, "Роял Експорт" ЕООД и "Вангера мийт" ООД, както и при ревизираното лице, са водени редовно. Въз основа на събраните доказателства съставът на АСП е направил извод, че спорните фактури обективират реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, с изключение на тези от доставчик "Стоун флаар" ЕООД (в която част решението не е предмет на касационен контрол). Приел е, че в хода на ревизията са представени всички необходими документи във връзка с доставките - сключени договори за покупко-продажба, стокови разписки, пътни листове, търговски документи, приемо-предавателни протоколи и ЧМР, удостоверяващи транспортирането на стоките. Приел е за установено завеждането на стоките по стоково - материалните сметки при ревизираното лице, движението на стоките и тяхното осчетоводяване, материалната и техническа обезпеченост за извършване на доставките от доставчиците, както и последващата реализация на стоките. Направил е извод, че от анализа на всички относими документи се установява реалното прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки. Тези документите са представени още в хода на ревизионното производство, но необосновано не е била ценена доказателствената им сила. Наред с това, не са били констатирани и нередовности при счетоводното отразяване на доставките при доставчиците. За релевантно с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, съставът на АСП е намерил изпълнението на изискванията по отношение на конкретната доставка, предвид което е счел за неотносим към упражняване на това право произхода на стоката. Приел е, че от допълнително представените писмени доказателства, констатациите, обективирани в заключението на ССЕ и показанията на посочените по - горе свидетели (лица, работещи в "Хелиос 2002" ООД, свидетели на доставчиците, а така също и на фирмите, осъществявали превоза), преценени в съвкупност с останалите доказателства относно транспортирането на стоките, се опровергават констатациите на органа по приходите и сочат на безспорния извод за наличие на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Приел е за установено, че по отношение на "Хелиос - 2002" ООД са изпълнени изискванията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит (чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС). Доколкото данъкът е начислен съобразно чл. 86 ЗДДС във връзка с реална доставка, съдът е направил извод, че не е налице неправомерно начислен данък, респективно не е налице и основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ за приспадане на данъчен кредит на "Хелиос - 2002" ООД относно доставките, документирани с фактурите, издадени от ЕТ "Сара Стил - Станислав Ковачев", "Щерн и ко" ООД, "Арекс агро" АД, "Тайге БГ" ООД, "Мийт БГ" ООД, "Роял Експорт" ЕООД, "Вангера мийт" ООД и "Нико Мес" ЕООД, а направеният обратен извод от органа по приходите е неправилен и необоснован на наличните доказателства. Решението, в обжалваната част, е правилно постановено. Неоснователно е единственото конкретно възражение, релевирано от касатора в касационната жалба, свързано с направената от състава на АСП преценка на депозираните свидетелски показания от лица - служители на "Хелиос - 2002" ООД и на доставчиците към процесните периоди. Част от разпитаните по делото свидетели са били на различни длъжности при настоящия ответник по касация и при неговите доставчици по спорните фактури. Възражението на касатора се свежда до това, че съдът не е отчел тяхната заинтересованост, без да са наведени конкретни твърдения във връзка с изнесените от тези лица пред съда факти. Съгласно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК, показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Възразява се в касационната жалба, че съдът не е извършил преценка на заинтересоваността на лицата, разпитани като свидетели, относно тези от тях, които са служители на "Хелиос - 2002" ООД и на дружествата - доставчици. Касаторът не сочи конкретни факти, с които да обоснове заинтересоваността на тези лица в полза или вреда на ревизираното лице, но очевидно възраженията му се основават на съответните правоотношения, които съществуват между тях. Действително, видно от протоколите за проведените съдебни заседания, в които са възпроизведени показанията на разпитаните от състава на АСП свидетели, се установява, че Димитър Димитров, Любомир Ангелов, Пламен Стоянов, Георги Павлов и Константин Христев са работили при ревизираното лице към датите, на които са проведени съответните съдебни заседания, в които са разпитани. Севил Величкова е била безработна, но за процесните периоди е била служител в "Щерн и ко" ЕООД, Севдалина Неделчева, Илия Филипов Илиев и Благовест Соколов са съответно пълномощници на негови доставчици (първите двама), а последният - собственик и пълномощник на такива. Тези лица са дали своите показания пред съда под страх от наказателна отговорност и то относно факти и обстоятелства, които непосредствено са възприели. Съставът на АСП изрично е посочил, че кредитира тези показания като обективни и безпристрастни, в съвкупност с останалите доказателства по делото, като по този начин е обсъдил последните в светлината на чл. 172 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Имената на свидетелите Димитър Димитров, Любомир Ангелов, Пламен Стоянов, Георги Павлов и Константин Христев фигурират в дадени от управителите на "Хелиос - 2002" ООД Димитър Атанасов и Христо Жайгаров писмени обяснения от 15.08.2011 г., представени още в хода на ревизионното производство, като лица, участвали в получаването, разтоварването и окачествяването на стоките, обработката на документи във връзка с доставките и транспортирането на извънредните доставки. Касаторът не твърди, че изнесеното от свидетелите е в противоречие с останалите приобщени по делото доказателства и в този смисъл посоченото от него, че съдът преимуществено се е позовал на тези показания не следва да се обсъжда като твърдян порок на съдебното решение. При извършената проверка на обжалваното съдебно решение относно съответствието му с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК и при условията на чл. 220 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, настоящият състав намира, че то е постановено при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Както по - горе се написа, първоинстанционният съд е приел, че при съвкупната преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, направените от органа по приходите, издал спорния РА, констатации и изводи във връзка с доставките на пилешко месо, предмет на процесните фактури са опровергани, а прехвърлянето на правото на собственост от доставчиците на ревизираното лице е установено и доказано по делото. Въз основа на така възприетото е направил извода за наличие на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Касаторът не твърди никакви конкретни пороци на решението във връзка с така възприетото от първоинстанционния съд. Обобщено поддържа, че доказателствата, върху които почивал спорния РА, сочели на неправомерно поведение и изразява несъгласие с изводите на състава на АСП за липса на констатирани данни за нарушаване реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, тъй като от ревизионния доклад и спорния РА се установявало, че са налице доказателства (неконкретизирани от касатора) за липса на доставки на пилешко месо по спорните фактури. Липсват конкретни оплаквания към извършената от състава на АСП преценка на писмените доказателства, установяващи приемо - предаването и превозването на процесните стоки. В хода на първоинстанционното производство, без оспорване от страните, е прието заключение на ССЕ, което е установило, че стоките по спорните фактури са осчетоводени и заприходени като материали при "Хелиос - 2002" ООД чрез дебитиране на счетоводна сметка 302, заведена аналитично, като счетоводните записвания съответстват на отразените във фактурите. Установено е при извършената проверка в счетоводните регистри на доставчика "Мийт Бг" ООД осчетоводяването на всяка от спорните фактури, като количествата стоки със съответната стойност по фактурите съответстват на количествата стоки и стойността, отразени в счетоводните записвания по кредита на сметка 304 - Стоки и на сметка 702 - Приходи от продажби. При извършената проверка на счетоводните регистри и журнали на сметки на "Тайге БГ" ООД е установено, че спорните фактури са осчетоводени, отчетната стойност на стоките е изписана чрез кредитиране на сметка 304 - Стоки, заведена аналитично с количества и стойност, а изписаните количества стока по счетоводни данни съответстват на фактурираните количества. Проверката на регистрите на "Щерн и ко" ООД също е установила осчетоводяване на спорните фактури, издадени от това дружество и изписване на отразените количества във фактурите от кредита на сметка 3041 - Стоки на склад, като количествата и стойностите по фактурите съответстват на счетоводно отразените количества и стойност. Експертизата е установила осчетоводяване на издадената фактура от "Вангера мийт" ООД и изписване на количествата стоки по нея и отчетната стойност, чрез кредитиране на счетоводна сметка 304 - Стоки. Счетоводните записвания при доставчика съответстват на отразените данни във фактурата. Съгласно счетоводните данни данъчната основа по всяка от фактурите, издадени от "Арекс Агро" АД е осчетоводена по кредита на сметка 702/1 - Приходи от продажба на стоки, количествата и отчетната стойност на стоките са изписани от кредита на счетоводна сметка 304 - Стоки, която е заведена аналитично по видове, количества и стойност. Количествата стоки по фактурите съответстват на счетоводно отписаните видове и количества, а данъчната основа по фактурите съответства на отчетените приходи. Проверката на счетоводните регистри на "Роял Експорт" ЕООД е дала основание на вещото лице да установи, че издадените от това дружество фактури са осчетоводени, с данъчната основа, отчетена като приход, е кредитирана сметка 702 - Приходи от продажба на стоки, а количествата стоки са изписани чрез кредитиране на сметка 3041 - Стоки на склад. На последните съответстват количествата по фактурите. Въз основа на счетоводните данни на ЕТ "Сара Стил - Станислав Ковачев" вещото лице е установило, че стоките са заприходени по дебита на сметка 304, данъчната основа по тях е отчетена по кредита на сметка 702 - Приходи от продажба на стоки, като отразените данни във фактурите съответстват на осчетоводените суми по сметка 702. В заключението се съдържа констатация, че предадените количества стоки съгласно съпроводителните документи (стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и търговски документи за всички доставчици, а за "Арекс Агро" АД по приемо - предавателни протоколи и търговски документи) към процесните фактури съответстват на фактурираните количества, с изключение на един търговски документ, който е за по - голямо количество от фактурираното във връзка с доставка от "Мийт Бг" ООД. По отношение на една от спорните фактури, издадена от "Тайге БГ" ООД липсва търговски документ, а по отношение на друга, издадена от същия доставчик, е наличен само такъв (стр. 13 от заключението на ССЕ). Въз основа на наличните счетоводни данни вещото лице е посочило, че спорните фактури са разплатени в брой и по банков път. Няма спор, а такова установяване се съдържа и в РД, че основната дейност на ответника по касация е производство и преработка на месо от домашни птици. Съгласно заключението на ССЕ основната част от заприходените количества материали са отписани чрез кредитиране на сметка 302 и дебитиране на сметка 601 - Разходи за материали, като същите участват при формиране на себестойността на произведената продукция (счетоводно отразена по дебита на сметка 303 - Продукция). Посочената сметка е заведена аналитично по видове, количество и стойност. В табличен вид в заключението са намерили отражение изписаните видове материали в частта на пилета и пилешки разфасовки, както и заприходената и продадена продукция по сметка 303. Посочено е, че за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и за периода 1.01.2011 г. - 31.05.2011 г. приходите от продадената продукция са отчетени по кредита на сметка 701 - Приходи от продажби - Продукция. Реалността на доставките е първата и водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС, приложим към спорните доставки и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Изискванията за възникване право на приспадане се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са налице всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ. В спорната хипотеза правилно първоинстанционният съд е намерил за доказана реалността на спорните доставки. Изводите му се базират на удостовереното с преки доказателства предаване и приемане на процесната стока между страните по пряката доставка. С тях, предвид установеното от заключението на ССЕ съответствие досежно вида на стоките и техните количества, вписани във фактурите, търговските документи, стоковите разписки и приемо - предавателните протоколи, практически е извършено индивидуализирането на стоката съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Установеното от вещото лице влагане на доставените стоки, заприходени като материали, в готова продукция и разплащането на доставките, на свой ред, се явяват косвено доказателство за реалното им осъществяване. Предвид така изложеното следва да се приеме, че първоинстанционният съд е направил обоснован на доказателствата извод за реалност на доставките, въз основа на който е достигнал до законосъобразния правен извод за материална незаконосъобразност на спорния РА, в частта относно доставките от ЕТ "Сара Стил - Станислав Ковачев", "Щерн и ко" ООД, "Арекс агро" АД, "Тайге БГ" ООД, "Мийт БГ" ООД, "Роял Експорт" ЕООД, "Вангера мийт" ООД и "Нико Мес" ЕООД, тъй като не са налице предпоставките за приложението на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При направения извод за реалност на спорните доставки доставчиците са имали задължение за начисляване на ДДС, което е сторено от тях правомерно и не е налице основание да се откаже на получателя на доставката правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Ето защо, решението в обжалваната част, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Поради взетото становище по касационната жалба, направеното искане за присъждане на разноски по представения списък на разноските е частично основателно и следва да бъде частично уважено, като Д "ОДОП" - гр. Пловдив бъде осъдена да заплати на "Хелиос - 2002" ООД претендираните разноски за касационното производство съгласно представения списък в размер на 9630,00 лв. В останалата част относно направените разноски в производството пред АСП искането следва да бъде отхвърлено, тъй като е несвоевременно предявено. С първоинстанционното решение, съобразно изхода на спора, на "Хелиос - 2002" ООД са присъдени претендираните и доказани разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,