Решение № 13127 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. С., чрез адв. Г. Найденова срещу Решение 4544 от 19.05.2025 г. по адм. дело 2141/2024 г. по описа на Административен съд Бургас.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) Р-02000223004077-091-001 от 06.08.2024 г. , издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас ръководител на ревизията в частта, потвърдена с решение 114 от 28.10.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Бургас при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 5799,06 лева главница и лихви за забава в размер на 1546,22 лева и по ЗДДС в размер на 5305,77 лева главница и лихви за забава в размер на 1644,22 лева.

Подадена е и частна жалба от Д. Т. С. срещу определение 6069 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело 2141/2024 г. по описа на АС Бургас, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства, включително и констатациите на вещото лице по ССчЕ, неоспорена от страните, е установено, че извършените разходи по спорните фактури с предмет фураж са пряко свързани с биологичните активи и това обуславя извода за незаконосъобразност на РА в оспорената част досежно установеното задължение за данък по ЗДДДФЛ в резултат на непризнатите разходи на основание чл.26, т. 1 ЗКПО. Оспорва като неправилно и необосновано приетото от административния съд за наличие на материалноправното основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 ЗДДС, доколкото не било доказано, че съответният фураж е използван за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки през ревизираните периоди. Иска отмяната на решението ведно с отмяна на РА в оспорената му част. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му, като бъде уважена молбата на Д. С. за изменение на решението в частта на разноските и бъде намалено присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът директорът на дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиева, в писмено становище оспорва касационната и частната жалби и изразява становище за правилност на обжалваните съдебни актове. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението се явява неблагоприятно, в срок. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред АС - Бургас е оспорен РА Р-02000223004077-091-001 от 06.08.2024 г. , издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас ръководител на ревизията в частта, потвърдена с решение 114 от 28.10.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта относно определените спрямо Д. С. задължения за данък като ЕТ в размер на 5799,06 лева главница и 1546, 22 лева лихви за забава в резултат на непризнати разходи на основание чл.26, т. 1 ЗКПО по фактури, издадени от Венета 2016 ООД, ЕТ М. Й., Зара фуражи АД, Гериван ЕООД, Аделина ООД и Алфа микс ООД и относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от същите доставчици за съответните данъчни периоди.

Съдът е развил съображения за валидност на процесния РА в оспорените му части, като издаден от компетентни органи по приходите. Във връзка с материалната законосъобразност на РА в съответните части съдебният акт е мотивиран със следното: 1. Не е доказано от земеделския производител, че разходите за фураж са във връзка с осъществяваната от него дейност, респ. да бъдат съпоставени с приходи в същите ревизирани периоди, поради което законосъобразно на основание чл.26, т. 1 ЗКПО с РА не са признати за данъчни цели разходите за закупуване на фураж по процесните фактури; 2. Не е доказано закупените фураж, царевица, бали люцерна и храна за животни да са използвани през ревизираните периоди за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки, както и не е установена пряка връзка между закупените стоки / фураж и храна за животни/ през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и стоките /магарета, коне, кози и овце/, които са предмет на продажба през 2024 г., поради което отказът за правото на приспадане на данъчен кредит законосъобразно е обоснован по чл. 69, ал. 1 и чл.70, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС, като не е доказано използването на стоките за последващи облагаеми доставки.

Решението е валидно, допустимо и правилно с изключение на частта на разноските.

Не са налице твърдените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

На първо място, не са налице допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията по чл.172 а АПК. При постановяването му съдът е направил собствени фактически установявания, разгледал е обстойно събраните в хода на ревизията доказателства, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) и е формирал обоснован и правилен извод за материална законосъобразност на оспорения РА.

На следващо място, при постановяване на съдебния акт правилно е приложен материалният закон и изводът за материална законосъобразност на РА се подкрепя от събраните по делото доказателства.

1.Относно приетия за законосъобразен РА за извършеното увеличение на СФР за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. на основание чл. 26, т.1 ЗКПО с разходите по подробно описаните фактури, издадени от Венета 2016 ООД, ЕТ М. Й., Зара фуражи АД, Гериван ООД, Аделина ООД и Алфа микс ООД решението се явява правилно.

На основание чл. 26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността.

Предмет на фактурите, издадени от Венета 2016 ООД е фураж, без да се съдържат конкретни данни за вид и обща стойност. В тези фактури липсват данни за мярна единица, количество и единична цена, поради което не става ясно какво количество фураж е закупен и за кои животни е предназначен, доколкото за периода 2020 г. по счетоводни данни земеделският производител е отчитал само пчелни семейства. По отношение на фактурите, издадени от Зара фуражи АД, отнасящи се за м. 05.2021 г. и 2022 г., фуражите са описани с код, ориг.номер и наименование. Касае се за фуражи за пилета бройлери, пъдпъдъци носачки, прасета стартер и финишер, крави, спортни коне, зайци, каквито не са регистрирани в анкетните формуляри от земеделския производител и не се отчитат счетоводно от него. Аналогично е относно отчетения разход за фураж по фактури, издадени от Аделина ООД и Гериван ООД.

Правилно е посочено от АС Бургас, че за ревизираните периоди няма отчетени приходи от продажба на селскостопанска продукция, която да е свързана с отглежданите и отчитани животни, както и отчетен прираст, като през 2020 г. са отчетени само пчелни семейства, през 2021 г. агнета, а през 2022 г. ярки и агнета. Приходи са отчетени само от продажба на пчелен мед, пчелни продукти, картофи и лук.

Извършвайки съпоставка на отчетените приходи, заведените животни и предмета на спорните фактури като видове фураж, обосновано съдът е приел, че това не са материали, които да са били използвани в дейността на земеделския производител.

Както се установява от доказателствата по делото, за 2020 г. счетоводно се отчитат само пчелни семейства по счетоводна сметка 313 Пчелни семейства, през 2021 г. са закупени агнета 132 кг, заведени по сметка 311 Дребни продуктивни животни, през 2022 г. са закупени 200 бр. ярки, заведени по сметка 312 Птици и са закупени агнета за разплод 26 бр. , заведени по сметка 311 Дребни продуктивни животни. В тази връзка основателно съдът не е възприел твърдението на РЛ, че са закупени коне, магарета, кози и овце. Такива животни не са заведени счетоводно като актив при РЛ, както и няма данни същите да са заведени като биологичен актив. Отделно от това, от съдържанието на предмета на фактурите същите се отнасят до изхранване на други животни пилета бройлери, пъдпъдъци носачки, прасета стартер и финишер, крави, спортни коне, зайци, а такива животни няма закупени от ЗП.

От друга страна, установява се ,че през 2024 г. са продадени 4 бр. коне и 12 бр. магарета съгласно фактура 0 128 от 30.10.2024 г. с получател Фермата 2016 ООД, както и 11 бр. кози и 39 бр. овце съгласно фактура 0 129 от 30.10.2024 г. с получател ЗП Д. Ч.. Такива животни няма заведени като актив при земеделския производител по-рано, както и няма данни кога по-рано са придобити тези животни, т.е. придобиването може да се осъществено и в същата година /2024 г./. Освен това видът на фуражите не може да се обвърже с изхранването на посочените животни.

В допълнение следва да се посочи, че заключението по ССчЕ в частта относно това дали процесните животни представляват биологичен актив по смисъла на СС 41 изрично посочва, че процесните животни магарета, коне, овце и кози представляват биологичен актив по смисъла на СС 41 и следва да бъдат категоризирани като нетекущ актив, което съгласно т. 5.2. от стандарта изисква класифицирането им и представянето във финансовите отчети в размера на нетекущите активи и в групата на материалните дълготрайни активи когато удовлетворяват определението за материални дълготрайни активи, като продуктивни животни, родителски животни, работни животни. Това означава, че счетоводно тези животни е следвало да бъдат заведени от ЗП в съответния раздел на нетекущи активи и в група на ДМА, като този факт не е установен за нито една от процесните години 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Съобразно горното, обоснован и съответен на материалния закон /чл.26, т. 1 ЗКПО/ е изводът на АС Бургас за материална законосъобразност на РА в частта на увеличението на СФР за ревизираните периоди със стойността на разходите по спорните фактури за фураж, храна за животни, люцерна, доколкото не е установено тези разходи да са свързани с дейността на РЛ.

1. Решението е правилно и в частта на приетия за законосъобразен РА относно отказания данъчен кредит по фактурите с предмет фураж, храна за животни, люцерна, издадени от Венета 2016 ООД, Зара фуражи АД, Алфа микс ООД, ЕТ М. Й., Гериван ООД и Аделина ООД.

След като не е доказана пряката връзка между закупения фураж и дейността на земеделския производител през периодите на закупуването му и след това, то не е налице основание за правото на приспадане на ДДС чл. 70, ал. 1 ,т. 1 и т. 2 ЗДДС. Наличието на фактури за осъществени продажби на животни през 2024 г. също не може да обоснове пряката връзка между фуражите, които са закупени далеч преди 2024 г. / 2020 г., 2021 г. и 2022 г./, и продажбата на гореописаните животни, осъществила се няколко години по-късно. От друга страна, предметът на фактурите досежно конкретния вид фураж / по фактурите, по които са налице достатъчни данни за вид фураж, количество и единична цена/ не може да бъде свързан с така твърдяната продажба на животни през 2024 г.

По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния РА в оспорените му части, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Основателни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на определението на съда за отхвърляне на молбата му за изменение на решението в частта на присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение. С решението на ответната страна са присъдени разноски в размер на 1687 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В първоинстанционното производство РЛ е направило възражение за прекомерност. Размерът на така определените в полза на НАП разноски следва да бъде намален до 300 лева с оглед материалния интерес по делото, липсата на фактическа и правна сложност на делото, конкретната процесуална активност на ответника, предвид разрешенията, дадени с Решението на Съда на ЕС по дело С-438/22.

С оглед крайния изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационното производство, като се отчете липсата на писмен отговор по жалбите и депозирано на 02.12.2025 г. преди датата на откритото съдебно заседание писмено становище по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, първо отделение