Решение № 13728 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6123/2015 г.

Решение № 13728 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6123/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ"Барби 11-София Барбова", ЕИК- 825115662, против решение № 211/10.02.2015 г., постановено по адм. д. № 1596/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от София Кирилова Барбова, в качеството й на ЕТ "Барби 11-София Барбова" против РА № 161305199/26.02.2014 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 467/16.05.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 24407.09 лв. и лихва 10337.61 лв. и определени здравни вноски в размер на 1544.52 лв и лихва 697.23 лв. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС, посочен като правно основание, за извършеното от търговеца, със Заповед № 1/30.12.2009 г., бракуване на стоки, корекции по чл. 79, ал. 1-7 от същия закон, не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Обосновано административният съд е приел, че липсват доказателства, които да установят, че бракуваните стоки са били закупени 5 години преди това. Този извод не се променя и от заключението на ССчЕ, в което е направено проследяване на салдата на бракуваните стоки към 31.12.2009 г. с петгодишен давностен срок по чл. 80, ал. 2 ЗДДС. Видно от експертизата, част от която са две таблици, е че стоки от същия вид като бракуваните са били закупувани в периода 2005 г. - 2009 г. и са били в наличност към 29.12.2009 г., но не и че предмет на бракуване са били са именно закупените през 2005 г. стоки. Неоснователно е и възражението за неправилност на съдебното решение поради несъобразяването от съда с направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите вноски за здравно осигуряване за 2007 г. предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Съгласно тази разпоредба, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Систематически тя се намира в Дял четвърти - "Събиране на публични вземания", Глава двадесета "Основни положения" на ДОПК и касае събирането на установените вече в ревизионното производство данъчни и осигурителни задължения, т.е., изпълнението на влезлия в сила РА. В тази връзка следва да се отбележи, че погасяването на правото на принудително събиране на публичното вземане не погасява упражненото междувременно правомощие на органите по приходите да установят съответните задължения след като ревизионното производство е образувано преди изтичането на 5-годишния срок по чл. 109 ДОПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника следва да се присъдят разноски за ю. к. възнаграждение, в размер - 1660 лв., определен в чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав