Решение № 13080 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2015 г.

Решение № 13080 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Калиакра Уинд Пауър" АД, чрез своя процесуален представител адв. Грозданов, срещу решение № 8285 от 6.07.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 13855/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че с оглед събрания доказателствен материал, съдът необосновано е приел, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се позовава на факта, че пред административният орган не е провеждано открито заседание, което е лишило дружеството от възможност да защити своите права и законни интереси. На следващо място в касационната жалба се посочва, че съдът неправилно е приел определения от КЗК съответен пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЗК, като това обстоятелство води до необоснованост на последващите правни изводи в решението. Касаторът релевира подробни съображения в посока извършено нарушение по смисъла на чл. 21, т. 1, 3 и 5 от ЗЗК от страна на "ЕСО" ЕАД, които не са съобразени от решаващия съдебен състав, при постановяване на оспореното решение, което освен нарушение на материалния закон е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. В представено по делото писмено становище и в откритото съдебно заседание излага доводи, че правилно съдът е установил, че не е осъществен съставът на нарушенията по чл. 21 от ЗЗК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав от Първа колегия, като прецени наведените с жалбата касационни основания и доводите на страните във връзка с тях намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 1291 от 2.10.2014 г. по преписка № 784/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК от страна на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/. Тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за кворум, регламентирани в чл. 59 от ЗЗК, в законна форма и в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на приложимия материален закон и неговата цел. Съдът е приел, че решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички наведени от жалбоподателя доводи. Въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, комисията е идентифицирала правилно страните по спора, отношенията между тях, съответния продуктов и географски пазар и конкурентната среда. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията относно твърдяното нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 3 от ЗЗК - пряко или косвено налагане на цени или други нелоялни търговски условия и прилагане на различни условия за един и същ вид договори. Изложил е аргументи, че цените за предоставянето на една и съща услуга на различни групи производители - производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия от една страна и произведената от възобновяеми източници, различни от вятър и слънце се утвърждават от държавния регулатор, поради и което тяхното определяне не е предоставено в правомощията на оператора на електропреносната мрежа - "ЕСО" ЕАД. Съдът е счел за неоснователно и твърдението в жалбата за нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК изразяващо се в необоснован отказ за достъп до електропреносната мрежа, чрез изпращане на предупредително писмо, създаващо реална заплаха за преустановяване на достъпа. Изложени са мотиви, че поведението на "ЕСО" ЕАД е обосновано от отказа на жалбоподателя да заплати за предоставената му услуга и не обуславя извод за злоупотреба с господстващо положение, а дава възможност за осъществяване на търговската дейност от страна и на двете дружества. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват съществени нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на решение № 1291 от 2.10.2014 г. по преписка № 784/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Производството пред административния орган е образувано по искане на "Калиакра Уинд Пауър" АД за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, изразяващо се в прилагане на различни условия за един и същ вид договори и в необоснован отказ за достъп до електропреносната мрежа. Редът за разглеждане на искането е уреден в глава девета от ЗЗК - първо се извършва проучване по производството от страна на работния екип по преписката, като след събиране на достатъчно доказателства се изготвя доклад от работния екип и се насрочва закрито заседание на комисията, на което се обсъжда изготвения доклад и се решава по-нататъшният ход на производството. След разглеждане на доклада от работния екип комисията в закрито заседание има следните три правомощия: 1) да постанови решение, с което установява, че не е извършено нарушение. В този случай страните се уведомяват за решението на комисията, както и че имат достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК /чл. 74, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 74, ал. 5 от ЗЗК/. 2) да постанови определение, с което връща преписката за допълнително проучване със задължителни указания за работния екип /чл. 74, ал. 1, т. 2 от ЗЗК/. 3) да постанови определение, с което предявява твърденията за извършено нарушение на закона от ответната страна. В този случай се определя срок не по-кратък от 30 дни, в който молителят и ответната страна имат право да представят своите писмени възражения по предявените твърдения, а конституираните заинтересовани лица - своето становище. Страните се уведомяват, че имат достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК, както и право да бъдат изслушани от комисията по реда на чл. 76 от ЗЗК в открито заседание /чл. 74, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗК/. Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби налага извода, че задължение за насрочване на открито заседание би било налице ако в резултат на извършеното проучване КЗК предяви твърдения за извършено нарушение на закона от ответната страна съгласно чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. В настоящия случай КЗК с процесното решение е упражнила правомощията си по чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, като е постановила решение, с което установява, че не е извършено нарушение и е уведомила страните за решението, както и за правото им на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК. В този смисъл неоснователни са релевираните в касационната жалба аргументи в посока необоснованост на крайния извод на първоинстанционния съд за липсата на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са и възраженията за неправилно определен съответен пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЗК. Обществените отношения свързани с производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници са предмет на регулиране от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно чл. 18 от ЗЕВИ на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници се осигурява гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно чл. 30 от ЗЕВИ производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия. Понятието "Достъп" е законово дефинирано в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, като правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Систематичният анализ на цитираните законови текстове налага извода, че законодателят, посредством разпоредбите ЗЕВИ, е обособил самостоятелен подпазар - пазарът на предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници спрямо определения в ЗЕ пазар на предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на всички видове производители на електрическа енергия. От друга страна независимият регулаторен орган в сектор енергетика - КЕВР, в изпълнение на своите правомощия по чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ определя цената за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителната мрежа, като ако определи различни стойности за различните производители може да обособи допълнителен подпазар на пазара на достъп до електропреносната мрежа. Предвид факта, че с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране считано от 18.09.2012 г., са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно тричленният състав е приел съответния пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЗК като пазара на предоставяне на достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена енергия. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и изложените в жалбата аргументи за неправилно тълкуване от страна на тричленния състав на разпоредбите на чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗК. Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 10 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим специализиран държавен орган. При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт, като се ръководи от принципите на чл. 23 от ЗЕ, един от които е недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар. Съгласно чл. 21, т. 13 от ЗЕ КЕВР определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа и съоръженията за съхранение на природен газ, включително норми за качество на услугите и доставките, и при необходимост ги преразглежда с оглед осигуряване на ефективен достъп. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ КЕВР регулира цените за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа, като в определени случаи може да определя и временни цени /чл. 32, ал. 4/. Решенията на КЕВР, във връзка с цитираните правомощия, подлежат на предварително изпълнение, като законодателят дори е изключил възможността да бъде искано от съда спирането на предварителното изпълнение - чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В настоящият случай с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. независимият регулаторен орган е упражнил правомощията си по чл. 32 от ЗЕ, като считано от 18.09.2012 г. като са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Настоящата съдебна инстанция приема, че едностранно налагане на цени, влизащо в противоречие със забраната на чл. 21 от ЗЗК, би било налице, само ако дружеството прилага цени по-високи от утвърдените от независимия регулаторен орган. Тогава би била налице злоупотреба с господстващо положение. В настоящият случай, видно от установените факти са прилагани цени съгласно решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., поради което не се констатира злоупотреба с господстващо положение. Ирелевантни от гледище на конкурентното право са гражданскоправните спорове, които имат страните по настоящото дело, във връзка с облигационните им отношения по повод отмяната на цитираното решение. Те са предмет на друго производство и нямат връзка с установяването на нарушение по чл. 21 от ЗЗК, тъй като до отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, последното е подлежало на предварително изпълнение и ЕСО ЕАД, прилагайки го по отношение на своите контрагенти, е действал без да нарушава разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК. На последно място следва да бъде посочено, че "ЕСО" ЕАД не е преустановявало достъпа на касатора до електропреносната мрежа, поради което не се констатира необоснован отказ от предоставянето на достъп до правото за използване на преносната мрежа. Изводът, който се налага е, че прилагайки определените от ДКЕВР цени, "ЕСО ЕАД" не е налагало едностранно цените за достъп, не е поставяло едностранно различни условия за един и същ вид договори и не е отказало достъпа до правото за използване на преносната мрежа, поради което поведението му не представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. На последно място настоящата съдебна инстанция не споделя релевираните в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в нарушаване на принципа за служебното начало, липсата на собствени мотиви и необсъждане на всички наведени в жалбата доводи и възражения. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по случая, като по делото са събрани и приложени всички относими към правния спор доказателства, които са от значение за неговото решаване. Правилно съдът не е приел приложеното към жалбата решение № 698/8.05.2014 г. на СГС по гр. дело № 1771/2013 г., доколкото няма данни, дали същото е влязло в сила. Освен това, както вече бе посочено, гражданско-правните спорове между страните, във връзка с отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР са предмет на друго производство, което няма отношение към установяването на евентуална злоупотреба с господстващо поведение. Правилно тричленният състав е приел за относимо наличието на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на решението на ДКЕВР, като се е дистанцирал от евентуалните последици във връзка с неговата отмяна. В този смисъл ирелеванти са възраженията в жалбата в посока отпадналото основание за плащане на цената за достъп, която е определена от ДКЕВР, като правилно съдът ги е приел за неотносими. На следващо място съдът е изложил подробни и изчерпателни мотиви в посока неоснователността на жалбата, като е обсъдил относимите към настоящия спор факти и обстоятелства и е изложил своите правни изводи. Напълно естествено е, когато се споделят изводите на административния орган, това да бъде отразено в съдебния акт с оглед неговата пълнота и прецизност, като това обстоятелство не е основание за липса на собствена мотивировка. В настоящия случай освен мотивите на административния орган, съдът е обективирал ясно и категорично своите собствени мотиви защо поведението на "ЕСО" ЕАД не представлява злоупотреба с господстващо положение, поради което аргументите в жалбата за липса на самостоятелни мотиви са неоснователни. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбите доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия