Решение № 5999 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2016 г.

Решение № 5999 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3384/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 186/01.02.2016 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 1291 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р-13-1402357-091- 01/09.01.2015 г. издаден от З. Д. В. - началник сектор възложил ревизията и Ф. Г. К.-гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 282/08.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на "Кларима инвест" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен в размер на 43 181,60 лв., ведно със съответни лихви за просрочие, по фактури, издадени от ЕТ "Ганчо Гърчев- ВАРИАНТ-Григор Гърчев" за данъчни периоди от м. 06.2008 г. до м. 07.2009 г. С решението дирекция "ОДОП" - Пловдив е осъдена да заплати на "Кларима инвест" ЕООД разноски по делото в размер на 530 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - "Кларима инвест" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество е частично основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил Ревизионен акт № Р-13-1402357-091- 01/09.01.2015 г. издаден от З. Д. В.- началник сектор възложил ревизията и Ф. Г. К.-гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 282/08.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който на "Кларима инвест" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен в размер на 43 181,60 лв., ведно със съответни лихви за просрочие, по фактури, издадени от ЕТ "Ганчо Гърчев- ВАРИАНТ-Григор Гърчев" за данъчни периоди от м. 06.2008 г. до м. 07.2009 г. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са събрани необходимите доказателства - писмени и гласни, както и експертно заключение - основно и допълнително на ССчЕ, въз основа на които може да бъде направен категоричен извод, че фактурите, издадени от ЕТ "Ганчо Гърчев- ВАРИАНТ-Григор Гърчев" обективират реално възникнали данъчни събития с предмет покупко-продажба на различни по вид стоки- ваучери, GSM апарати, батерии, калъфи, аксесоари. Относно фактура с № 953/31.10.2008 г. е констатирано, че същата е издадена не на РЛ, а на "Кларима" ЕООД. Тази фактура изобщо не фигурира в прегледаните от вещото лице ДДС-дневници на "Кларима Инвест" ЕООД за покупки в периода м. 10.2008-29.02.2012 г. и по нея не е ползван данъчен кредит в размер на 3550 лв., поради което незаконосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на дружеството след като такова не е претендирано от него. Решението е частично неправилно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неправилен изводът на съда за наличие на реално осъществени доставки по отношение на 13 от спорните фактури, издадени от ЕТ "Ганчо Гърчев- ВАРИАНТ-Григор Гърчев", с изключение фактура с № 953 от 31.10.2008 г. с ДДС - 3550 лв., за която безспорно е установено, че е издадена на друго дружество /"Кларима" ЕООД/ и по която касатора не е претендирал право на данъчен кредит. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд, че по спорните доставки е установен факта на предаването на стоките, а именно чрез самите фактури, които съдържат индивидуализация на вещите и са подписани и от двете страни. В случая няма спор, че предмет на сделките са родово определени вещи. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Цитираното обстоятелство предполага наличие на доказателства за предаване на стоките. По делото освен издадените фактури не са налице други доказателства за прехвърляне на право на собственост върху стоките от доставчик към получател. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. След като търговецът претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на стоките е логично да се притежават и от него, а не само от доставчика. Получателят претендиращ правото на приспадане на данъчен кредит следва да се е снабдил с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена в счетоводството доставка. За основателни следва да бъдат приети възраженията на касатора, че липсват доказателства, чрез които да са индивидуализирани стоките, а самите фактури не могат да обективират реално приемо-предаване на стоките. По тези съображения следва да бъде прието, че не са доказани доставките по процесните 13 бр. фактури, издадени от ЕТ "Ганчо Гърчев- ВАРИАНТ-Григор Гърчев", поради което законосъобразно с РА, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, не е признато право на данъчен кредит в размер на 39631,60 лв. и съответните лихви. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". Решението на АДмС - Пловдив в посочената по-горе част следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде поставено решение, с което да се отхвърли жалбата на "Кларима инвест" ЕООД относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 39631,60 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от ЕТ "Ганчо Гърчев- ВАРИАНТ-Григор Гърчев". В останалата част досежно фактура с № 953 от 31.10.2008 г. с ДДС - 3550 лв., за която безспорно е установено, че е издадена на друго дружество /"Кларима" ЕООД/, решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на "Кларима инвест" ЕООД разноски по делото в размер на 530 лева. С оглед резултата по спора, в полза дирекция "ОДОП" - Пловдив, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3008,25 лв. за двете инстанции, а на дружеството, съобразно уважената част от жалбата се дължат разноски в размер на 43,57 лв. По компенсация на дирекция "ОДОП" - Пловдив се дължат разноски в размер на 2964,68 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,