Решение № 5907 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15421/2013 г.

Решение № 5907 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15421/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Карнобат против решение № 1760/30.09.2013 г., постановено по адм. дело № 522/2013 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което са отменени задължително предписание № ЗД-94ББ/0001/10.01.2013 г., както и заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г., № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г. и № ЗД-ЗД-01/0003/2.01.2013 г., всички издадени от директора на Дирекция "СП" гр. Карнобат. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и допълнителни писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорените административни актове или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна по касационната жалба - Борислава Нейкова Георгиева оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор, както и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв. Бойко Даков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, както и предвид доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас, по жалба на Борислава Нейкова Георгиева са отменени задължително предписание № ЗД-94ББ/0001/10.01.2013 г., издадено от директора на Дирекция "СП" гр. Карнобат, потвърдено с решение № 3/7.02.2013 г. на директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане гр. Бургас, както и заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г., № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г. и № ЗД-ЗД-01/0003/2.01.2013 г., и трите издадени от директора на Дирекция "СП" гр. Карнобат. За да постанови това решение съдът е изложил, че с оспорените три заповеди Борислава Георгиева и децата й - Любомир Иванов Хараламбов и Радина Иванова Хараламбова, са насочени към ползване на социална услуга "психологическо консултиране" в Център за обществена подкрепа гр. Карнобат за период от три месеца, считано от 7.01.2013 г., а с оспореното задължително предписание на жалбоподателката, като майка на двете деца, е предписано да съдейства и да не възпрепятства изпълнението на заповедите за ползване на социални услуги в Центъра за обществена подкрепа. Съдът е приел, че оспорените административни актове са незаконосъобразни, тъй като не са установени фактическите основания за тяхното издаване. Посоченият фактически мотив за издаване на актовете са влошените отношения между родителите, породен силен страх у децата и констатиран синдром на родителско отчуждение между тях и бащата Иван Хараламбов, а от събраните в административното и съдебното производство доказателства се установява, че действително отношенията между децата и бащата са конфликтни, но на отделно основание - поради поведението на бащата. Според съда по делото липсват данни за необходимост от работа на психолог с децата, тъй като при извършените многобройни проверки по случая от социални работници е установено, че психическото и физическото състояние на децата е нормално, за тях се полагат необходимите грижи от майката, както и че нежеланието им да поддържат взаимоотношения с бащата произтича от неговото неадекватно поведение към тях. Нежеланието на децата да общуват с баща си не е в резултат от възникнал синдром на родителско отчуждение, а е пряка и непосредствена последица от психологическата му агресия към тях - ситуация, в която те са жертви на желанието на единия родител да уязви другия, като в тази насока е издадена и заповед за незабавна защита, с която е ограничена възможността на бащата да общува с децата. Съдът е направил извода, че не е доказана необходимостта от психологическо консултиране, поради което и издаденото задължително предписание във връзка с неизпълнението на заповедите за ползване на такова консултиране е без основание. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: Производството пред Административен съд гр. Бургас по адм. дело № 522/2013 г. е образувано по жалба, заведена в този съд с вх. 1889/26.02.2013 г., подадена от Борислава Нейкова Георгиева. В титулната част на жалбата е посочено, че се подава против задължително предписание № ЗД-94ББ/001 от 10.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Карнобат, потвърдено с решение № 3 на директора на РДСП гр. Бургас. В заключителната част на жалбата /стр. 2, абзац четвърти отгоре/ е посочено, че се иска да бъде отменено обжалваното задължително предписание, потвърдено с решението. В мотивната част на жалбата /стр. 1, абзац втори отдолу/ е посочено следното: "Едва от решението на РДСП узнах, че се касае за три броя заповеди от 2.01.2013 г., издадени по отношение на мен и децата ми. /.../ С оглед на това, че в тях не ми е указано дали същите са обжалваеми и по какъв ред, нито ми е указан срок, считам, че същите следва да бъдат отменени от съда заедно с отмяната на обжалваното задължително предписание." С оглед на изложеното относно съдържанието на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, се налага извода, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба в частта относно оспорването на заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г., № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г. на директора на Дирекция "СП" гр. Карнобат. Двете заповеди са с идентично съдържание, с изключение на адресата на акта. С първата заповед /съобразно поредния номер/ е наредено, че се насочва малолетната Радина Иванова Хараламбова за ползване на социална услуга - "психологическо консултиране" в Център за обществена подкрепа гр. Карнобат за период от три месеца, считано от 7.01.2013 г., а с втората - същото нареждане е дадено по отношение на малолетния Любомир Иванов Хараламбов. В мотивите на двете заповеди е посочено, че децата са родени от фактическото съжителство на родителите си Борислава Георгиева и Иван Хараламбов, като след раздялата им през 2005 г. упражняването на родителските права е предоставено на майката. Изложено е, че през всичките години на раздялата между родителите взаимоотношенията им са влошени и са съпроводени с многобройни противоречия и скандали, на които децата са свидетели. Същите неведнъж са били изправяни пред необходимостта да разговарят със служители от различни институции, за дават обяснения за постъпките си и постъпките на родителите си във връзка с жалби от единия или другия родител, да изразяват мнение относно родителските грижи на единия или другия родител, а предстои да се явяват и в съдебно заседание, като всичко това е силно притеснително и стресиращо за децата. Прието е, че предвид нарушения емоционален комфорт всяко от децата се нуждае от подкрепа и консултиране, съобразно степента на развитието му и е направен извод за наличие на обстоятелства по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, вр. чл. 3, т. 3 и чл. 4, т. 1 ЗЗД. Както се вижда от съдържанието на заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г. и № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г., Борислава Георгиева, която е майка на двете деца, не е адресат на заповедите. Наред с това, двете заповеди не създават прави или задължения, нито засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на Борислава Георгиева, поради което същата няма личен правен интерес да обжалва тези заповеди от свое име. Същата като майка и законен представител на двете малолетни деца може да обжалва от името на децата заповедите, с които са издадени нареждания по отношение на всяко от децата, но това обстоятелство следва да бъде изрично посочено. В този случай жалбоподател е не майката, а всяко от децата, което като малолетно действа чрез своя законен представител - майка Борислава Георгиева. В конкретния случай в жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, децата не са посочени като жалбоподатели, нито по друг начин е направено означение, че съответната заповед, чийто адресат е едно от децата, се обжалва от името на това дете. Тези обстоятелства не могат да бъдат презумирани само поради факта, че майката е подала жалбата както против задължителните предписания, така и против заповедите на директора на Дирекция "СП" за насочване на децата за ползване на социална услуга, и поради факта, че майката е законен представител на децата. Предвид изложеното се налага изводът, че първоинстанционният съд не е изяснил какъв е предметът на спора - кои актове се обжалват от Борислава Георгиева, дали се обжалват от името на малолетните Радина Хараламбова и Любомир Хараламбов, съответно заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г. и № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г., чиито адресати съответно са децата и при положение, че се обжалват от името на децата същите да бъдат вписани като жалбоподатели по делото. Решението е постановено при нередовна жалба, предвид посочените нередовности на същата и като не е оставил делото без движение за отстраняването им и за изясняване на предмета и страните по делото, съдът е постановил недопустимо решение в частта, в която е отменил заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г. и № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г., издадени от директора на Дирекция "СП" гр. Карнобат. На основание чл. 221, ал. 3 АПК решението в тази част следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на съда за извършване на следващите се процесуални действия, свързани с отстраняване на посочените нередовности по жалбата. В случай, че при отстраняване на нередовностите жалбоподателката Борислава Георгиева уточни, че обжалва двете посочени заповеди само от свое име, съдът следва да се произнесе по допустимостта на жалбата, като прецени дали същата има правен интерес от обжалването им, а в случай, че жалбоподателката уточни, че заповедите се обжалват от името на всяко от децата /за съответната заповед, чийто адресат е детето/, съдът следва да прецени дали са налице основания за назначаване на особен представител на децата, предвид разпоредбите на чл. 29, ал. 4 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, както и на чл. 129, ал. 2 от Семейния кодекс. Във всички случаи съдът следва да прецени дали двете деца не следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото съгласно чл. 152 АПК. В частта, с която е отменена заповед № ЗД-ЗД-01/0003/2.01.2013 г., с която е наредено на Борислава Георгиева да ползва социална услуга "психологическо консултиране", съдебното решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като не е мотивирано. В решението липсва каквото и да било обсъждане на основанията за законосъобразност на тази заповед, като мотивите на съда са свързани единствено с двете заповеди, чиито адресати са децата. На това основание и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението в частта, с която е отменена заповед № ЗД-ЗД-01/0003/2.01.2013 г. следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда В частта, с която съдът е отменил задължително предписание № ЗД-94ББ/0001/10.01.2013 г., съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, предвид това че съдът не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, а направените изводи са необосновани. Доколкото въпросът относно законосъобразността на задължителното предписание е обусловен от законосъобразното издаване на заповедите, с които са дадени нареждания за ползване на социална услуга - "психологическо консултиране" от Борислава Георгиева и от децата Радина Хараламбова и Любомир Хараламбов, то от съществено значение за тази преценка несъмнено е изясняването на предмета на съдебното производство, съответно - допустимостта на оспорването на заповеди № ЗД-ЗД-01/0001/2.01.2013 г. и № ЗД-ЗД-01/0002/2.01.2013 г. При евентуален извод на съда за недопустимост на оспорването на тези две заповеди, то при преценката относно основателността на жалбата против задължителното предписания следва да бъде съобразено дали тези заповеди са влезли в сила и в тази връзка да бъде съобразено предписаното с тях поведение и значението им за разрешаването на правния спор за законосъобразността на предписанието. Във всички случаи при участие на децата като страни в съдебното производство съдът следва да съобрази специалните процесуални правила по ГПК, Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, предвидени за гарантиране на правата на децата в съдебното производство. По изложените съображения, съдебното решение е порочно във всички негови части. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,