Решение № 5862 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2016 г.

Решение № 5862 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11330/2016 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Варна, подадена против решение № 1742 от 05.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1450/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на М. В. И. е отменено решение на касатора с изх. № ДОИ16000064 ВН/05.05.2016 г., с което е оставено без разглеждане заявление на И. от 21.04.2016 г. за достъп до обществена информация. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът И. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка. Депозирано е заявление от М. В. Н. с вх. № ДОИ16000064 ВН/21.04.2016 г. до кмета на община Варна, препратено по компетентност на ОбС - Варна, по което председателят като надлежен субект по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е постановил решение, с което обаче не е произнесъл по същество, а е оставил заявлението без разглеждане. Със него е поискана следната информация: 1. Колко жалби са подадени от собственици на имоти срещу решение № 1732-13/13, 14.10.2019 г. на ОбС Варна, прието повторно с решение № 1809-2 Протокол 18/13.11.2009 г. за одобряване на ПУП ПУР на СО [наименование]?; 2. Как са приключили делата - какъв брой жалби са уважени (отменено решението на ОбС Варна) и какъв брой жалби са отхвърлени?; 3. Приключили ли са съдебните производства по жалбите срещу акта по т. 1 и кога? С процесното решение на председателя на ОбС - Варна, издадено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е прието, че търсената информация няма характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а е свързана с административно-правни спорове, като достъпът до създаваната от съда информация, включително постановените съдебни актове, е подчинен на специален режим извън обхвата по ЗДОИ. Предвид тези мотиви подаденото заявление е оставено без разглеждане. При обсъждане на доказателствата съдът е извел правилен извод, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не се допускат ограничения на правото на достъп съгласно чл. 7 и чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ, освен в изрично предвидените от закона случаи. Поради това, при подадено редовно писмено заявление по чл. 25 от ЗДОИ, сезираният орган е дължал предоставяне на търсената информация. Обосновано е прието, че той не е спазил установената изрично със закона форма за произнасяне по искането, като не се е произнесъл с решение за предоставяне на информацията по чл. 34 от ЗДОИ или с решение за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Поради това съдът е счел, че е налице законовото основание по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение по ЗДОИ, който е постановено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. С касационната жалба не може да се допълват мотивите на постановения акт, а и изложените доводи не водят до отмяна на съдебното решение, постановено по съществото на спора от първоинстанционния съд. При тези данни по делото Административен съд - Варна, като е приел оспореното решение на касатора по предоставяне на обществена информация за незаконосъобразно, отменил го е и му е върнал преписката за процедиране съобразно дадените указания, е постановил правилно решение. Съдът не е допуснал твърдените нарушения по прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение, представляващи основания за отмяната му. Констатациите и изводите съответстват на установената по делото фактическа обстановка и на приложимия материален закон, поради което изцяло се споделят. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Що се касае до искането на ответника за присъждане на направените от него разходи за пътуване, документирани с представените билети, съдът намира същото за неоснователно. От една страна, същите не са издадени на името на И. и от друга страна, явяването в съдебно заседание не е задължително. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,