Решение № 2419 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14064/2010 г.

Решение № 2419 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14064/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Раад Базел, гражданин на Ирак, срещу решение № 426 от 5.10.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразността на обжалвания административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяването му и противоречие с приложимия материален закон. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ на жалбоподателя. Мотивирал се, че не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Приел е още, че общата обстановка в Ирак сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Заявените опасения на иракския гражданин, във връзка с твърдения от него конфликт между шиити и сунити са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че решението е правилно, в частта относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в частта относно отказа да бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут. От проведените с жалбоподателя интервюта за изясняване на бежанската му история, както и мотивите му за напускане на страната по произход, се установява, че Мохамед Раад Базел е роден в Ирак, гр. Багдад, народност-арабин, религиозна принадлежност-мюсюлманин сунит, семейно положение - неженен. Като причина да напусне страната по произход жалбоподателят посочва конфликта между шиити и сунити, както и заплаха да бъде убит от терористична групировка. Твърди че, през 2005 г. брат му Хашам бил убит от снайперист в колата си на тяхната улица по време на престрелка между американски войници и хора от "Армията на Махди". Разказва още, че през 2006 г. вуйчо му Рагат Шакер бил застрелян в автомобила си от " Армията на Махди" в кв. Ал Илам, който бил контролиран от тази групировка. През 2007 г. четиримата сина на вуйчо му - Осама, Али, Обакър и Хайдар били застреляни от терористи на ул. "Палестина" в кв. Ал- Рисафа в Багдад, където живеели само шиити. Според разказа те били убити, защото носели фамилия "Ал Аани", която била сунитска. Няколко дни след убийството чужденецът получил телефонно обаждане от хората убили братовчедите му. Те поискали от него да поставя пакети на различни места в града. Мохамед не искал да прави това и още на същия ден напуснал Багдад. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Иракският гражданин отрича да е член на някоя политическа партия или организация, не е бил арестуван и осъждан в страната си на произход, не е имал проблеми с официалните власти. Административният орган правилно е приложил нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, даваща тълкуване на понятието "преследване". Водени от даденото тълкуване правилен е направеният извод, че по отношение на жалбоподателя не се установява преследване по смисъла на закона, даващо основание за предоставяне на държавна закрила. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото като административна преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне, при съобразяване със следните указания: С решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон- чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК, а напротив ползвал е избирателно данните от приложената по делото справка на МВнР, която следва да бъде добавено, че е актуална към месец юни 2009 г. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените по-горе указания при ползване на актуални данни за обстановката в страната по произход на жалбоподателя. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,