Решение № 6560 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2016 г.

Решение № 6560 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2016 г., V о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. Т., гр. С., против решение № 2203 от 1.04.2016 г., постановено по адм. дело № 5849/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 347/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и е необосновано. Моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 347/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган (чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие") и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че обжалваната заповед е издадена след осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. По делото е установено, че жалбоподателят И. Т. на 27.03.2014 г. е преназначен на длъжност "старши експерт" в Дирекция "Сапард", отдел "Европейско финансиране", сектор "Счетоводство и лоши вземания", Д. фонд "Земеделие" и заема една от шестте бройки за длъжността в сектора съгласно длъжностното разписание от 18.03.2015 г. С утвърденото длъжностно разписание от 24.04.2015 г., щатните бройки в Дирекция "Сапард" са намалени от 34 на 15 щатни бройки. К. Д. "Сапард" се създава нов отдел "Счетоводство и лоши вземания". Новосъздаденият отдел е с численост на персонала 8 щатни бройки, които са определени съгласно утвърденото длъжностно разписание както следва: 1 началник на отдел; 5 главни експерта и 2 старши експерта. Извършено е реално съкращаване на броя на щатните бройки за длъжността от 6 на 2 бройки. На това основание със заповедта, предмет на оспорване, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 28.04.2015 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността. При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени длъжността, заемана от жалбоподателя не е премахната, но е налице съкращаване на щатните бройки за длъжността с четири. Действително, длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции и задължения, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на законово установени критерии за подбор между служителите, изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат освободени е изцяло в правомощията на органа по назначаването, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Обстоятелството, че някой от главните/старшите експерти в отдела са в отпуск и други лица изпълняват задълженията им са ирелевантни за законосъобразността на съкращението на Т., тъй като не променя факта, че бройките за длъжността "старши експерт" в новосъздадения отдел към същата дирекция са намалени. Организацията на работа в структурата и нейните отдели се определя с оглед конкретната служебна необходимост. Тази преценка е изцяло в правомощията на органа по назначаването и е извън предмета на настоящото производство. Това налага заключението, че съкращението на длъжността, заемана от жалбоподателя, е реално и е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по-малък брой служители, като в правомощията на органа по назначаването е да прецени кои длъжности да запази и кои да съкрати. В случая това е направено, като част от бройките за длъжността "старши експерт" са премахнати. По този начин е осъществена и целта на закона. Доводът, че заповедта е издадена без основание, тъй като предхожда длъжностното разписание от 24.04.2015 г., не може да бъде споделен. Действието на административния акт е изрично отложено и настъпва от 28.04.2015 г., т. е. след влизане в сила на новото длъжностно разписание. Същият аргумент касае и възражението на жалбоподателя досежно действието на Постановление на МС № 99/21.04.2015 г., обнародвано в Дв-к бр. 30 от 24.04.2015 г. Възраженията, свързани с допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са неоснователни. АССГ е обсъдил релевантните за спора доказателста поотделно и в тяхната съвкупност. Аргументирал е и неоснователността на възражението досежно различните длъжностни характеристики за длъжността "старши експерт". Видно от мотивите на решението, които се споделят от касационната инстанция, представените от жалбоподателя длъжностни характеристики за главен и старши експерт, във варианти различни по съдържание, макар и разработени и утвърдени, не са били връчени на служители, поради което съдът правилно ги е възприел само като работни проекти. Правилен е извода на АССГ, че Наредбата за длъжностните характеристики на служителите в държавната администрация допуска изготвянето на повече от един вариант на длъжностна характеристика за една и съща длъжност в отделна административна единица, като тази възможност е закрепена в Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата, което дава задължително съдържание и формат на всяка длъжностна характеристика, включително и "Вариант на длъжностна характеристика №". Дори и на утвърждаване да подлежи само един вариант, и това в случая да обосновава нарушение по повод одобряване на повече от един вариант на длъжностна характеристика за една длъжност, това факт сам по себе си не обосновава извод за незаконосъобразност на съкращаването на г-н Т.. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда кореспондират с ангажираните доказателства. Утвърденото ново длъжностното разписание на Д. фонд "Земеделие" и предприетите с него длъжностни промени в дирекция "Сапард" обосновават извода, възприет от съда, че заеманата от жалбоподателя длъжност е съкратена. Представените поименни разписания на длъжностите от 18.03.2015 г. и от 24.04.2015 г. не обосновават промяна в това заключение. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след анализ на всички представени доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, като са изложени конкретни мотиви в подкрепа на направените изводи за реално съкращение на длъжността. Поради всичко изложено, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ (представено е възражение по касационата жалба, без явяване на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание), касационният жалбоподател следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата 50.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт пред настоящата инстанция. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд