Решение № 2438 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2008 г.

Решение № 2438 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Пловдив чрез упълномощен юрисконсулт Златина Бояджиева срещу решение № 802/18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 593/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменено решение № 1817/15.12.2007 г. за определяне на лихви, потвърдено с решение № 1-4412-0027/24.01.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив, с които на "Химик" АД - гр. Асеновград са определени лихви за доплащане за периода 22.12.2006 г. - 21.11.2007 г. в размер на 179, 15 лв. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон. Касаторът твърди, че при всички случаи на приключване на режима - активно усъвършенстване с отложено плащане с допускане за свободно обръщение и крайна употреба, независимо от това дали има изпълнение или не на условията на режима предвид отлагането на момента на възникване на митническо задължение се дължи лихва като акцесорно задължение от момента на приемане на ЕАД по АУ ОП до момента на възникване на митническото задължение (приключване на първоначално учреденият режим). Въз основа на това касаторът обосновава довод и оплакване, че неправилно съдът е приел, че не се дължи ДДС при извършване на митнически формалности при деклариране на стоки за свободно обръщение, тъй като съгласно чл. 2, т. 5 ЗДДС обект на облагане с ДДС е и вносът на стоки, а той е данъчно събитие по смисъла на чл. 16 ЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и потвърждаване изцяло на решението за определяне на лихви на началника на Митница - Пловдив. Ответникът "Химик" АД - гр. Асеновград, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил материалния закон - чл. 54, ал. 2, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС, изяснил е релевантните за спора факти и е обсъдил доказателствата по делото и правилно е прието, че не е възникнало задължение за лихви върху задължението за ДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решение № 1817/15.12.2007 г. за определяне на лихви, потвърдено с решение № 1-4412-0027/24.01.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив съдът е приел, че незаконосъобразно на "Химик" АД - гр. Асеновград са определени лихви за доплащане за периода 22.12.2006 г. - 21.11.2007 г. в размер на 179, 15 лв. Административният съд е приел, че лихви не се дължат върху определеното ДДС за заплащане на основание чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС относно разрешението от митническите органи на дружеството да постави под митнически режим "активно усъвършенстване с отложено плащане" (АУ (ОП) на чуждестранна стока - отпадъци от полимери на етилена със срок на приключване на режима, определен съгласно чл. 122, ал. 1 и 2 ЗМ - 12 месеца от датата на поставяне на стоката под режима. Въз основа на доказателствата съдът е установил, че разрешения първоначален режим е успешно приключен съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗМ, според която митническия икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим или получените компесаторни или обработени продукти получат ново допустимо митническо направление и в процесния случай е прието, че такова е налице - допускане за свободно обръщение и крайна употреба. Оттук е направен извод от съда, че срока за приключване на режима е спазен, поради което не е споделен извода на административния орган, че налице отклонение от митническия режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. Съдът е счел, че от страна на митническия орган не е отчетен фактът, че с приемането на България в Европейския съюз от 1.01.2007 г. влизат в сила преходните мерки, съдържащи се в Приложение V, т. 4 "Митнически съюз" към Договора за присъединяване на страната ни, които имат за цел да уредят заварените положения във връзка със започналите преди датата на присъединяването и неприключени режими. Съдът се е позовал на принципа, че започналите и неприключени режими след датата на присъединяване се довършват съгласно законодателството на Общността. Затова е налице позоваване в съдебното решение на Регламент № 2913/92, в който според чл. 4, т. 16, б. "а" митнически режим е и допускането за свободно обръщение. Направен е извода на съда въз основа на цитирания регламент, че в процесния случай с декларирането за допускане в свободно обръщение ЕАД № 07ВG003000Н0249571/21.11.2007 г. на процесните стоки дружеството е приключило редовно разрешения му с ЕАД № 3000/5-11537/22.12.2006 г. митнически режим АУ) ОП. Съдът е обсъдил, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 2 ЗДДС и затова не е възприел тезата за приложимост на чл. 203, ал. 3 ЗМ във връзка с чл. 334р, ал. 2 ППЗМ. Затова е прието, че въпреки възникналото за дружеството задължение за заплащане на ДДС, то не е възникнало задължението за лихви, тъй като в процесния случай не е налице отлагане на датата на възникване на митническото задължение или вземането му под отчет. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно. Няма спор по делото, че с ЕАД № 3000/5-11537/22.12.2006 г. са внесените стоки - отпадъци от полимери на етилена с произход от Германия и са поставени под митнически режим АУ (ОП с определен срок за приключване на този режим - 12 месеца, като твърденията на административния орган са, че тези стоки макар с произход от Общността са внесени от трета държава. Безспорно е установено, че доброволно вносителят е внесъл ДДС, поради което въпросът за дължимостта или не на това задължение правилно е преценен от първоинстанционния съд като е извън предмета на процесния спор (по делото няма данни да е искано възстановяване пред административен орган на платеното ДДС). Няма спор, че митническите органи не са установили като задължение митни сборове поради преференциалният произход на стоката - от Общността. Поради това съдът правилно е установил спорния предмет и че въпросът за дължимостта на лихвите е определено като акцесорно задължение. Според митническите органи задължението за лихви произтича от неизпълнение условията на съответния митнически режим, за периода 22.12.2006 г. до 21.11.2007 г. а в случая това е АУ) ОП. Този режим правилно съдът е установил, че е приключил с даването на ново митническо направление - свободно обръщение на стоките, поради което не е налице отклонение от митнически режим, нито неговото неизпълнение. Освен това правилно съдът се е позовал на Регламент № 2913/92, в който според чл. 4, т. 16, б. "а" митнически режим е и допускането за свободно обръщение. На това основание е направен и законосъобразния извод, че след като свободното обръщение на стоките е допустимо митническо направление, режимът АУ (ОП е приключен редовно. Липсата на отклонение от допуснатия митнически режим - чл. 95, ал. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ и чл. 204, ал. 1, б. "о" от посочения регламент и установяването на приключване на този режим чрез даване на ново митническо направление съгласно цитирания регламент, не води до акцесорното задължение за лихва и правилно съдът е отменил като незаконосъобразно решението на митническия орган, с което тази лихва е определена. Тук следва да се отбележи, че след като с разрешението на митнически орган е дадено допустимо митническо направление - свободно обръщение на стоки, то по силата на чл. 95, ал. 1 ЗМ административният орган е приел, че първоначално разрешение режим е приключен, поради което не е са налице условията за приложение на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. В тази връзка правилно е прието в съдебното решение, че в процесния случай ДДС се дължи към момента на приключване на митническите формалности по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената в митническия акт разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗДДС не може да обоснове начисляването на лихвата върху, ДДС, тъй като тази правна норма свързва възникване на лихви върху митническо задължение, което влече след себе си и начисляване на лихви, но само в случай на несъбран данък. Неправилно административният орган се е позовал и на чл. 203, ал. 3 ЗМ и на чл. 334р, ал. 2 ППЗМ, както и касатора е посочил съвпадащите по смисъл разпоредби от Регламент ЕИО № 2913/92, касаещи възникване на вносно митническо задължение и начисляването на лихви върху него, каквото не е налице в процесния случай. Законосъобразно е позоваването от административния съд на § 14 от ПЗР на ЗДДС, в който е посочено, че е внос и извършването на митнически формалности по деклариране на свободно обръщение на стоки, за които са налице обстоятелства по приложение V, глава четвърта "Митнически съюз" от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Прилагайки тази разпоредба съдът правилно е приел, че данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем по реда на чл. 54, ал. 2 ЗДДС, когато се приключват митническите формалности, което в настоящия казус е станало с даване на допустимо митническо направление - свободно обръщение на стоки на 21.11.2007 г. и данните по делото са безспорни, че данъкът е заплатен също на 21.11.2007 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е постановено при стриктно спазване на приложимите материални разпоредби и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение