Решение № 3827 от 10.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. Казакова кмет на Община Брацигово, представлявана от юрк. Славов, срещу Решение 411 от 20.05.2022 г., постановено по адм. дело 1172/2021г. Административен съд - Пазарджик, с което е отменен по жалба на С. Кузманова отказ да се издаде индивидуален административен акт по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, обективиран в писмо с изх. 94С-1215-2/01.09.2021г. на кмета на Община Брацигово и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите на решението. В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен доводите на страните в процеса, свързани с липсата на категорично основание за издаване на исканата заповед по реда на чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът И. Бечев, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор моли депозираната касационна жалба да бъде уважена и процесното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските направени пред първата инстанция. Ответникът С. Кузманова, редовно призована, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. Бучков оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Ответникът Е. Кибритов, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на С. Кузманова против отказ да се издаде индивидуален административен акт по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, обективиран в писмо с изх. 94С-1215-2/01.09.2021г. на кмета на Община Брацигово. Съдът е отменил процесният отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови оспореното решение, първоинстонционният съд е приел, че оспореният отказ, обективиран в уведомително писмо с изх. 94С- 1215-2/0L09.21г. на Кмета на Община Брацигово, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и е издаден от компетентен административен орган-кметът на община Брацигово в необходимата писмена форма. Според съда, материалноправните предпоставки за издаване на заповед по чл. 193 ал.З от ЗУТ от кмета на Брацигово са налице. Не е налице съгласие на собственика на имота, през който ще се учреди прекарването на тръбите - в случая собственика на имот 35 - И. Бечев. Прието е, че от представеното по делото заключение на изготвената съдебно техническа експертиза се установява също, че единственото икономически целесъобразно решение е прокарването на тръбите през имот 35, собственост на И. Бечев, като в този случай няма да се налага къртене на настилка и теренът/ празно дворно място, в което ще бъдат вкопани тръбите/ може да се възстанови. В случай на ремонт на съоръжението, може да се осъществи лесен достъп до канализационната система. Другото възможно техническо решение е трудно изпълнимо и икономически нецелесъобразно, тъй като трябва да се кърти теракот в имота на жалбоподателката, за да се разкопае пода на около 40-50 см. дълбочина за поставяне на тръбите, трябва да се прокопае и скалното образование на двора, след което отново да се постави настилка. В случай на авария и нужда от ремонт, не може да се осъществи и лесен достъп до канализационното съоръжение- трябва пак да се осъществи къртене на настилка и т.н. Счел е, че административният орган не е обсъдил доводите на жабоподателката, че поставянето на тръби чрез преминаването им само в собствения имот е свързано със сериозни технически трудности, тежък ремонт и е явно икономически нецелесъобразно и формално е заключил, че такова техническо решение е възможно. С прокарването на канализационно отклонение през ПИ 35 няма да се препятства начина на трайно ползване на ПИ 35, тъй като тръбите ще бъдат вкопани в дворното място, което е празно и няма пречка след това теренът да бъда възстановен в първоначалното му състояние, като същият ще може да се ползва по предназначение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо представлява ИАА, издаден от компетентен административен орган и в необходимата писмена форма. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ. Нормата предвижда, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. По делото не е спорно, че страните не са постигнали съгласие и не е налице писмен договор с нотариална заверка на подписите за учредяването. Съгласно чл. 193 ал. 3 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Тази норма вменява в задължение на съответно компетентния административен орган да изследва наличието на друго техническо решение и обоснове, че не е налице такова, което явно икономически нецелесъобразно. В настоящия случай това е сторено от административния орган с оспореното писмо. Видно от същото и от доказателства по административната преписка при издаването му е дадено мотивирано обяснение за наличието на възможно техническо решение, а именно за прокарване на тръбите в собствената част на имота на С. Кузманова, тъй като от южната страна има свободно пространство и може да се влезе от там в сградата. При издаване на оспореното писмо е кметът на Община Брацигово е обсъдил всички обстоятелства и факти, които имат значение в случая. Събрани са доказателства за това, както и са изложени фактически съображения, че има друго техническо решение. Административният орган е изследвал и обсъдил възможността за наличие на такова. По делото са събрани доказателства за това, че има друго техническо решение за прокарване на отклонението от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Административният орган е изяснил в какво се изразява другото техническо решение, както и защо то е явно целесъобразно. Определение за общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се съдържа в § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ - мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. От данните по делото е установено, че такива общи мрежи и съоръжения в случая не са налице, а се цели прокарване на тръби за отходни води през чужд имот. След като в случая не са налице законови основания да се засягат чужди собственически права, то лично решение на С. Кузманова е по какъв начин да прокара в имота си тръби за отходни води от кухнята и санитарното помещение до септичната яма в поземления си имот. Ето защо процесния отказ на кмета на Община Брацигово да издаде индивидуален административен акт по чл. 193, ал. 3 ЗУТ е законосъобразен и не подлежи на отмяна. Поради изложеното и като е приел, че оспореното пред него писмо е незаконосъобразно, Административен съд - Пазарджик е постановил неправилно решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, ответника С. Кузманова следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да заплати на Община Брацигово направените такива в касационното производство в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и 70 /седемдесет/ лева държавна такса, както и направените в първоинстанционното производство в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответника И. Бечев /заинтересована страна в първоинстанционното производство/, също е поискал своевременно присъждане на направените от него разноски пред първата инстанция, които са в размер на 500 /петстотин/ лева и представляват заплатеното от него възнаграждение за представляващия го адвокат. С оглед изхода на спора С. Кузманова, жалбоподател в първоинстанционното производство, следва да бъде осъдена да заплати тези разноски на И. Бечев. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав