Решение № 4264 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2016 г.

Решение № 4264 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против решение № 528/10.03.2016 г. по адм. д. № 1015/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването против Ревизионен акт /РА/ № 161204088/18.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 234/6.03.2013 г. на заместник директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчен период 1.08.2009 г. - 31.03.2012 г. в размер на 103 414, 43 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 20 639, 89 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален гл. юрк. Григорова в писмени бележки, моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на [фирма] са установени задължения по ЗДДС в размер на 103 414, 43 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 20 639, 89 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет строителни материали. Съдът е направил последователен и подробен анализ на данните, съдържащи се в преписката по отношение на всеки един от доставчиците, при което са посочени размер на данъчния кредит, брои издадени фактури и данъчен период. Всички процесни фактури са с предмет на доставката стоки-строителни материали. Правилно съдът е обсъждал установените данни за ненамиране на доставчиците на адресите им (с изключение на [фирма], с връчване на искането на декларирания електронен адрес за кореспонденция), както и данните за тях от информационната система на НАП за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост, данни за декларирани обекти, заети лица по трудови правоотношения, установени задължения по ЗДДС в особено големи размери, данни за регистрирани касови апарати и притежаване/непритежаване на ДМА. От касатора са представени единствено копия на процесните фактури, касови бонове, като [фирма], [фирма] и [фирма] нямат регистрирани касови апарати, а [фирма] и [фирма], имат такива, регистрирани в офисите, които са декларирали, че осъществяват дейността си. Отделно от това, по отношение оставките от [фирма] и [фирма], изобщо липсват касови бележки. Представени са договори и експедиционни бележки единствено от [фирма] и [фирма], а във връзка с доставките твърдени като осъществени от [фирма] има издадени приемо-предавателни протоколи. По отношение на останалите доставки не са представени каквито и да било съпътстващи документи. За доставките, които се съпровождат от горните документи, както и при наличието на данни от счетоводните регистри на ревизираното лице, се установява една от предпоставките - наличие на стока при ревизираното дружество, но не доказват спорният факт, че са доставени именно от посочените доставчици в процесните фактури. Наличието на фактури (и договори по отношение на [фирма] и [фирма]), е само доказателство за възникнали облигационни взаимоотношения между страните по тях, но не е достатъчно доказателство за реалното осъществяване на доставките, при оспорване на същите. Обоснован е крайният извод на съда за недоказано физическото предаване и приемане на стоките, като в хода на ревизионното производство не са представени доказателства за транспортирането им - товарителници, пътни листи, експедиционни бележки (с изключение на [фирма] и [фирма] с представяне на експедиционни бележки) и пр. Правилно съдът се е позовал на констатациите при насрещните проверки, при които доставчиците не са открити на адресите им. Този факт препятства проверка в счетоводствата на доставчиците и невъзможност за безспорна установеност кадровия и технически потенциал на същите да осъществят фактурираните доставки. Също, в голямата си част доставчиците не са декларирали спорните фактури в Дневниците си за продажби, дори за всеки един от доставчиците е установено, че е извършвана ревизия, при която са установени задължения по ЗДДС в особено големи размери. Правилно съдът е съобразил характерът на доставките, а именно родово определени вещи и индивидуализирането им, освен с представяне своевременно на приемо-предавателни протоколи се установява и с осчетоводяването им като стокова наличност, съответно изписване на стоките и осъществен транспорт, доказан с надлежни доказателства, а не единствено с процесните фактури и обяснения на процесуалния представител. Приетата по делото ССЕ е единствено на база представените по делото доказателства, изходящи от ревизираното дружество и проверка на счетоводството на ревизираното лице. Проверка в счетоводствата на доставчиците не е правена от вещото лице, с което не е опровергана констатацията на ревизията, че доставчиците не могат да бъдат открити на адресите им и е невъзможно установяване на факта за водено редовно счетоводство от същите. Тъкмо установяването на обстоятелства за осъществен транспорт, приемане-предаване на стоки, заприходяване и изписване на стоките при доставчиците, и представянето на такива доказателства по делото, съставляващи преки доказателства за реалното извършване на доставките, биха обосновавали безспорен извод за наличието на реално извършени доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от посочените във фактурите доставчици. Видно от предмета, отразен в процесните фактури, касае се за строителни материали, а от отразените във фактурите количества, същите изискват съхранение, товароразтоварни дейности и транспортиране, за което е необходима от една страна - база за съхранение, и от друга - специализиран транспорт, с необходима товароподемност и съответен персонал. При липса на доказателства по делото за тези обстоятелствата, не може да се приеме, че наличието на реално осъществени доставки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури, е позитивно проявен факт от обективната действителност. Съдът правилно е отчел, че в този смисъл, е съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси и същата е последователна, че за доказване реалността на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. Притежаването на данъчни фактури, респективно тяхното осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя по съответните счетоводни регистри, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените във фактурите стопански операции. От доставчика [фирма], от който единствено е получен отговор при насрещната проверка е посочено, че дружеството няма никакви търговски или други взаимоотношения с ревизираното лице - [фирма]. Констатациите на органа по приходите не се опровергава и от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, както и от дадените свидетелски показания в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. След огледи на място на обектите в които се твърди, че са вложени фактурираните строителни материали, вещото лице ясно посочва, че влагането на материали няма отразяване в строителната документация, което е потвърдено и от процесуалния представител на РЛ. Същият се домогва да обори изводите, като сочи, че вещото лице при изготвяне на съдебно-техническата експертиза установява времеизграждането на сградата, а документите, които са изготвени и представени пък доказват, че това е точно процесният период. В хода на административното и съдебно производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че доставените и вложени стоки – строителни материали, са именно тези по процесните фактури и са осъществени, именно от посочените в тях доставчици. Следва да се отбележи обаче още една констатация на експерта, че стойността на обектите е по-малка от вложеното в тях. При оспорване на фактурите, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството на задълженото лице не поражда права за лицето, в случая - за ползване на данъчен кредит. Съдът се е произнесъл и по доводите на жалбоподателя за съобразяване с практиката на Съда на Европейския съюз. Обсъдено е Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahageben kft срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Del-dunantuli Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-80/11), и Peter David срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Eszak-alfoldi Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-142/11) и е направен извод, че същото не може да намери приложение в конкретния случай. Съдът е цитирал Решението по Genius Holding С-342/87 съгласно което упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. С решение от 29.04.2004 г. по дело С - 152/02, СЕС приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Поддържаните и в касационната жалба възражения на оспорващия, че са му вменени отговорности за действия на доставчика, са неоснователни, тъй като в случай на осъществени реални доставки, получателят следва да притежава безспорни доказателства в съответната последователност и съпоставимост, каквито не са представени от ревизирания субект - касатор в настоящото производство нито в хода на административния, нито в хода на съдебния процес. Като е извел извод за законосъобразност на постановения отказ по оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, обосновано с безспорно установените по делото данни, за което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 828 лв. по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение