Решение № 6061 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2010 г.

Решение № 6061 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Магда Иванова Кавръкова, в качеството й на собственик на ЕТ "МИК - 01 - Магда Кавръкова", гр. Велинград срещу решение № 349 от 28.09.2010 г., постановено по адм. дело № 390 от 2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата на касатора срещу заповед № 775 от 11.06.2010 г. на кмета на община Велинград за изземване на общински недвижим имот на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Заедно с касационната жалба е постъпила и частна жалба на едноличния търговец, чрез собственика му Магда Иванова Кавръкова, против определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.09.2010 г. по горепосоченото административно дело на Административен съд - Добрич, с което не е уважено искането на търговеца за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед на основание чл. 166, ал. 2 АПК. Ответната страна - кметът на Община Велинград не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита частната жалба за неоснователна, а касационната жалба - за основателна по съображения подробно изложени в заключението. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че подадените частна и касационна жалби са подадени от надлежни страни, в срока съответно по чл. 166, ал. 3 и чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество съдът намира частната жалба за неоснователна, а касационната такава за основателна по следните съображения: По отношение на частната жалба, подадена от ЕТ "МИК - 01 - Магда Кавръкова" против определението на АС - Добрич от 10.09.2010 г.: Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗОбС и правилно е приел, че с нея законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени. Първоинстанционният съд е изложил правилни правни изводи, че след като е прието, че се презумира наличието на причини за предварително изземване на общински имот по специалния ЗОбС, в тежест на жалбоподателя остава задължението да обори това предположение като посочи и докаже, че има възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда, каквото в случая не е направено. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената касационна жалба на ЕТ "МИК - 01 - Магда Кавръкова" против решението на съда по същество на спора: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на ЕТ "МИК - 01 - Магда Кавръкова" срещу заповед № 775/11.06.2010 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е постановено да се изземе по административен ред недвижим имот - публична общинска собственост, описан в заповедта като петно № 12, находящ се в кв. 1301 по плана на гр. Велинград с площ от 17.00 кв. м. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че тъй като между страните не е налице спор за собственост, а предмет на изземване е имот общинска собственост, то е изпълнена първата предпоставка на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Установил е също, че между страните е бил сключен договор за наем на общински имот от 12.05.2004 г. Приел е, че с изтичането на уговорения тригодишен срок и предвид липсата на доказателства за удължаване на срока на действие, договорът се счита за прекратен, поради което е налице и втората предпоставка на горепосочената правна норма. В заключение, констатирайки, че са спазени изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК, съдът е направил извод, че административният орган - кметът на община Велинград, е издал законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решение е неправилно. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна. Неправилно в мотивите си съдът е направил презумпцията, че въпреки че по делото не е приложен акт за общинска собственост, между страните няма данни да е налице спор за собственост върху имота, и поради това следва да се приеме, че същия е общинска собственост и е изпълнена първата предпоставка за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Нормата на чл. 170, ал. 1 АПК разпределя доказателствената тежест между страните в съдебния процес. Съгласно тази разпоредба административният орган и лицата, за които оспорения административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Прилагайки това правило към настоящия казус следва да се направи извода, че в случая административният орган - кметът на община Велинград, следва да докаже изпълнение на предпоставките за издаване на заповед за изземване, а именно, че се касае до имот, който е общинска собственост и се владее без основание или на отпаднало основание от адресата на заповедта. В случая по делото не е представен акт за публична общинска собственост, а и такъв не е поискан от първоинстанционния съд, въпреки че нормата на чл. 171, ал. 4 АПК изисква от съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е нарушение на принципа, прокламиран в чл. 9, ал. 3 АПК за служебното начало. Само на това основание решението следва да бъде отменено, тъй като е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно - чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК. Отделно от горното, не става ясно въз основа на какви доказателства първоинстанционния съд е приел, че процесния имот е публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В случая актът за общинска собственост, както беше посочено по-горе, не е представен по делото. Същият декларира собственическите правата на общината - факт, който не е нито общоизвестен, нито е служебно известен на съда и поради това подлежи на доказване с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. Наред с това съдът намира, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на нормата на чл. 168, ал. 1 АПК за предмета на съдебната проверка. След като е приел, че са налице предпоставките за издаване на процесната заповед за изземване на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, съдът само в един (стр. 4 от решението) абзац от мотивите на решението е цитирал формите за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК и с единственото им изброяване е констатирал, че са налице изискванията за законосъобразност. Не са изложени никакви мотиви защо решаващият състав приема, че е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, включително и на изискването административния акт да съдържа правни и фактически обстоятелства за издаването му. С оглед изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,