Решение № 11748 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2014 г.

Решение № 11748 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от "РЕ ПАК" АД срещу Заповед № РД-486/26.06.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), чл. 67, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (Наредбата), на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684,59 лв. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на действителното фактическо и правно положение, постановена е в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби на закона, необоснована е и е без мотиви. Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед или евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество, е основателно по следните съображения: С оспорената Заповед № РД-486/26.06.2014 г. на МОСВ на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 59, ал. 2 от ЗУО, чл. 67, ал. 1 от НООО и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредбата, на "РЕ ПАК" АД като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684,59 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО, което по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 10 от Наредбата се счита за неизпълнение на целите по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 3, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на НООО. Няма спор между страните, а се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателствата по делото, че "РЕ ПАК" АД е притежавало разрешение като организация по оползотворяване на отпадъци от 01.11.2004 г. - Решение № ООп-04/03/11.02.2010 г. на МОСВ (л. 1-2 от приложението), а с Решение № ООп-00-6-00/26.04.2013 г. на МОСВ (л. 7-8 от приложението) му е отказано издаване на ново разрешение по заявление вх. № УО-41/14.01.2103 г. Като доказателства по делото са приети писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед и заключение на вещото лице Ани Драндарова, което на практика не е оспорено от страните, независимо от възражението да не бъде кредитирано с твърдението, че съдържа правни изводи. Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно, а от него следва да се възприемат като относими към правния спор констатациите, че за седем от дружествата, които са били членове на "РЕ ПАК" АД до 26.04.2013 г. и след тази дата са преминали към друга организация за оползотворяване на отпадъци МОСВ не е признало изпълнението на задълженията им за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци, за което е разпоредено да заплатят продуктова такса за опаковки за 2013 г., а по аргумент на противното на останалите членове е признато изпълнението на задълженията им. От значение за правилното решаване на спора следва да бъде прието и обстоятелството, че вещото лице като специалист в областта докладва за затрудненията, които има относно отговора на въпроса дали "РЕ ПАК" АД е изпълнило целите и задълженията си за оползотворяване на отпадъци в периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. независимо, че е разполагало с всички писмени доказателства по делото, за които заявява, че съдържат цялата необходима информация за изготвяне на одиторски доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО. По делото няма спор, че до 31.03.2014 г. "РЕ ПАК" АД не е представило доклад, който да е заверен от регистриран одитор по ЗНФО, но има доказателства, че с писмо вх. № 26-00-894/31.03.2014 г. (л. 130 от приложението) е представил други писмени документи, включително и отчет за изпълнението на целите през 2013 г. по образец в приложение № 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 от НООО ( л. 128-129 от приложението), списък на общините (л. 19 от приложението), списък на площадките и съображенията (л. 18 от приложението), списъци на членовете на организацията по групи с оглед изпълнение на целите по месеци, с нулеви декларации и с количества пуснати на пазара опаковки (л. 37-127 от приложението), списък и отчети на лицата, с които е бил в правоотношения и чиято дейност е свързана с оползотворяване, в т. ч. рециклиране и/или обезвреждане на отпадъци от опаковки (л. 21-36 от приложението и л. 48-59 от делото). Отчетите на тези трети лица са изготвени по образците, предвидени в действащата към този момент Наредба № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, съответно за стъклени опаковки по образец съгласно приложение № 19а; за хартиени и картонени опаковки по образец съгласно приложение № 19б; за метални опаковки по образец съгласно приложение № 19в; за пластмасови опаковки по образец съгласно приложение № 19г и за дървени опаковки по образец съгласно приложение № 19д. Писмото от 31.03.2014 г. на "РЕ ПАК" АД с приложени към него документи е представено на МОСВ преди да бъде получен отговор на друго негово писмо от 25.03.2014 г. (л. 132 от приложението), в което са поставени конкретни въпроси относно необходимите документи и тяхната форма, които следва да бъдат представени за установяване извършаваната от дружеството дейност за периода 01.01.2013 г. - 26.04.2013 г. Между страните по делото е разменена и друга кореспонденция относно начина на установяване изпълнението на целите по чл. 14 от ЗУО от "РЕ ПАК" АД (л. 10-17 от приложението). При така установените факти настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, в която присъстват всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУО в случаите по ал. 1, т. 2 - 5 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Според чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. Оспорената заповед е подписана лично от министърът на околната среда и водите, поради което следва да се приеме, че е действителен административен акт. Неоснователно е оплакването на "РЕ ПАК" АД, че оспорената заповед е нищожна, защото е издадена на 26.06.2014 г., с което е допуснато нарушение на предвидения в чл. 67, ал. 1 от НООО срок. Действително според цитираната разпоредба министърът на околната среда и водите до 15 май на текущата година определя със заповед организациите по оползотворяване, лицата, пускащи на пазара опаковани стоки, изпълняващи задълженията си индивидуално, и членовете на организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО, както и нейния размер. Пропускането на срока няма отношение към действителността на издадения от компетентен орган акт. Другите доводи в жалбата за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на оспорената заповед също са неоснователни. С оспорената заповед е определен размер на продуктова такса, която следва да бъде заплатена, а не е наложена санкция на жалбоподателя. Продуктовата такса не е санкция по смисъла на чл. 18, ал. 7 от ЗУО, а е задължение, което се определя по размер и длъжник в зависимост от различни хипотези, за да бъде в тежест на лице, което е замърсител или е поело задължение към държавата да предприеме мерки за предотвратяване настъпването на замърсяване. Не е налице фактически спор, че "РЕ ПАК" АД не е представило заверен от одитор доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО, спорен е въпросът относно правните последици от това неизпълнение. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУО организациите по оползотворяване доказват изпълнението на задълженията си и постигането на целите по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, като изготвят и представят пред министъра на околната среда и водите отчети, доклади с фактически констатации и други документи в обхват, съдържание и срокове, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, в случая НООО, която в чл. 54, ал. 1 предвижда срок до 31 март на текущата година за доклада с отчетите за предходната календарна година. Според чл. 18, ал. 2 от ЗУО отчетите по ал. 1 се заверяват от регистрирани одитори по смисъла на Закона за независимия финансов одит въз основа на доклад с фактически констатации относно договорените процедури за проверка изпълнението на задълженията по този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1, в т. ч. целите по чл. 14, ал. 1, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Изискванията към проверката, както и съдържанието на докладите и сроковете за представянето им се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1, в случая НООО.