Решение № 14651 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2010 г.

Решение № 14651 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Едуард Зарех Диранов и Сета Зарех Ангеличина, чрез процесуалния им представител адв. Велислав Величков, за отмяна на влязло в сила решение № 13261 от 06.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4719 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отменено решение на СГС от 12.01.2009 г. по адм. дело № 877 от 2007 г. и е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу изричен отказ № Рд-54-85 от 11.05.2001 г. на кмета на Столичната община, постановен по искане № 1194р-23 -03 от 02.02.1998 г. за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 575 по плана на гр. София, м. "Детски град" - Панчарево, с площ 2340 кв. м, попадащи в плавателен канал, отчужден с решение по протокол № 18 от 26.03.1949 г., статия 24 на временната управа на СГНС. Искателят твърди, че решението, чиято отмяна се иска по реда на чл. 249, ал. 1, т. 4 АПК, е постановено в противоречие с решение № 1996 от 26.02.2007 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11840 от 2006 г., постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. Освен това твърди, че решението противоречи и на мотивите на решение № 3722 от 13.07.1998 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 124 от 1997 г. Тези противоречия счита, че представляват основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК. По подробно развити съображения в искането се иска отмяна на постановеното решение от Върховния административен съд - четвърто отделение, като противоречащо на цитираните две други решения на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на същия съд. Ответникът по искането за отмяна - кметът на Столичната община, не изразява становище. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 2, предл. първо АПК и от надлежна страна, но разгледано по същество, счита същото за неоснователно по следните съображения: Прилагането на извънредния способ за отмяна на влезли в сила порочни съдебни решения по чл. 237 и сл. АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В чл. 239, т. 4 АПК е предвидена възможност за отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице това основание за отмяна, е необходимо да има идентичност на правния спор по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, с правния спор по решението по друго дело, което се противопоставя. В случая това не е така, тъй като спорът по дело № 124 от 1997 г. на Върховния административен съд, макар и касаещ същия предмет, е с друго правно основание. Не е налице и противоречие с решението по адм. дело № 11840 от 2006 г., тъй като това решение не е по съществото на спора, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания по прилагането на материалния закон. Освен това противоречието е само в мотивите към двете решения и различното тълкуване на приложимото материално право. Действително, тълкуването, което е дадено с решението, чиято отмяна се иска, е в противоречие с тълкуването на материалния закон, дадено в решение № 1996 от 26.02.2007 г. по адм. дело № 11840 от 2006 г., както и с това, дадено в решение № 3722 от 23.07.1998 г. по адм. дело № 124 от 1997 г. По тези две дела е прието, че с влизането в сила на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) с § 3 е разширен кръгът на изчерпателно изброените закони, като е включен и Указът за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община, следователно и Законът за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София), на основание на които е извършено отчуждаването на процесния имот. Действително, в този смисъл е била и практиката на Върховния административен съд, като по подобни спорове (решения по адм. дела № 8442/2002 г., 470/2005 г., 3758/1999 г., 3900/1999 г., 6156/2004 г.) е прието, че след като включените укази нямат самостоятелно значение и по тях не може да се отчуждават имоти извън закона, който те изменят и допълват, то след като в тази разпоредба на § 3 от ЗОСОИ е добавен текстът "по Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София)", то се включват всички случаи, по които отчуждаваното е извършено по силата на закона след публикуването на указите, какъвто е и настоящият случай. Противоречията обаче, които съществуват в мотивите към постановените съдебни решения, не са основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. За да е налице посоченото основание за отмяна, е необходимо противоречието да съществува между диспозитивите на две влезли в сила решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Не е налице посоченото основание за отмяна, когато влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се претендира, противоречи на мотивите на друго решение и на възприетата практика по подобни казуси, както е в настоящия случай. Поради това искането за отмяна се явява неоснователно на посоченото основание и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,