Решение № 1674 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2009 г.

Решение № 1674 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Марийка Атанасова Ламбрева и Величка Павлова Григорова, чрез адв. Жерко Жерков - САК, против Решение № 22/12.05.2009 г. по адм. дело № 4914/2008 г. на АССГ (Административен съд София - град), 29 състав. Касационните жалбоподателки заявяват, че не са доволни от решението като считат, че същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразно е и е необосновано, поради което молят да бъде отменено и уважена жалбата им като се отмени изцяло обжалвания административен акт. На първо място твърдят, че административният съд е констатирал "редица нарушения" на административнопроизводствените правила, допуснати при издаване на обжалваната заповед, но неправилно е приел, че "като краен резултат те не се оказват съществени". За неправилен считат и извода на съда, че самото "отреждане на парцел (сега УПИ) за даден поземлен имот и определяне предназначението и начина на застрояване на парцела, последният именно представлява прилежащата площ на предвидения в същия парцел бъдещ строеж" като твърдят, че подобен извод не намирал законова подкрепа и би обезмислил каквото и да е производство по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Позовават се на заключението на вещото лице по втората изслушана СТЕ, в което са посочени площи, достатъчни да бъде обособен самостоятелен УПИ, без да се засягат съществуващите изградени сгради, както и без да се засяга прилежащата им площ, с възможността същите да бъдат ползвани от собствениците им, тоест без да се засягат правата на собствениците на сградите и прилежащия към последните терен. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез пълномощника си поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Овча купел", чрез процесуалния му представител мл. юрисконсулт Димитрова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АССГ е правилно. При постановяването му са съобразени приложимите материалноправни норми и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото, включително и експертните становища на двете СТЕ, обоснована е преценката на съда, че бившият имот 2154 - наследствен за двете жалбоподателки попада върху терен с отредени 5 броя УПИ и улица, които са изцяло застроени. С оглед на това е приета законосъобразност на обжалваната заповед издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Независимо от допуснатите нарушения на административната процедура, правилно в съдебния акт те са определени като несъществени, тъй като не са оказали влияние върху крайната констатация за цялостното застрояване на площта на бившия имот, т. е. същите не са довели до материална незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е и изводът на съда, че дворните места, отредени за всеки от УПИ, следва да се разглеждат като предвиждане на необходимия терен за бъдещото строителство в имота. Посоченото се основава както на определението за строителни дейности и съоръжения, непозволяващи възстановяване на собствеността, дадено в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, така също и според дефиницията на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, включително и подзаконовата нормативна уредба. В тази връзка несъстоятелни са възраженията в касационната жалба за същността на проведената процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и възможността за определяне на незастроена площ от терените на отделните УПИ, които да бъдат ползвани от бившите собственици на имот 2154. По тези съображения прокурорът намира, че решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата да се отхвърли. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 22 от 12.05.2009 г. по адм. дело № 4914/2008 г., в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 - 178 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 29 състав отхвърля жалбата на Марийка Атанасова Ламбрева и Величка Павлова Григорова, против заповед № РД-09-104/23.05.2008 г. на кмета на район "Овча купел" на Столична община. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че цялата площ на бившия имот 2154 е застроена, в какъвто смисъл е оспорената заповед, която служебно проверена на основание чл. 168, ал. 1 АПК е издадена от компетентен орган в установената форма. Съдът е констатирал, че в производството по постановяването й са допуснати редица нарушения на административнопроизводствени правила, но като краен резултат те не се оказват съществени, тъй като се установява в случая, че площта на имота е изцяло застроена и поради това издадената в този смисъл заповед не е в противоречие с материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Съдът се е позовал на двете приети заключения на съдебно-техническите експертизи, че бившият имот № 2154 попада изцяло в застроена площ - застроени УПИ и улици. Приел е, че наред с конкретно изброените видове дейности и съоръжения в § 1в, ал. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ, терминът "и други" включва и дворовете на изградени строежи според предвижданията на подробния устройствен план. С отреждането на парцел (сега - УПИ) за даден поземлен имот и определяне предназначението и начина на застрояване на парцела, последният именно представлява прилежащата площ на предвидения в същия парцел бъдещ строеж и след като той бъде реализиран, не е допустимо преразглеждане и нова преценка каква прилежаща площ е необходима за съществуващия строеж, и определяне на остатъка от дворните места като свободни от застрояване. Като се е позовал както на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, така и на предшестващата го нормативна уредба по устройството на територията съдът е приел, че дворното място, парцел или УПИ със самото урегулиране на имота по естеството си е предвиждане на необходимия терен за бъдещото строителство в имота и разпоредбите на Наредба № 5/2001 г. и Наредба № 7/2003 г. не могат да бъдат основание за определяне на друга прилежаща площ към вече реализирани сгради, за които по-ранен план вече е бил предвидил прилежащ терен със самото отреждане на парцел с конкретни размери, лице и площ. Свободна за възстановяване площ по чл. 11, ал. 1 - 3 ППЗСПЗЗ е налице само тогава, когато предвиждането за строителство в парцела или части от него, не е реализирано. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд София - град е достигнал до законосъобразни правни изводи. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ към датата на съставяне на Протокол № 13, с който е взето решението на РЕСУТ, одобрено с обжалваната заповед № РД-09-104/23.05.2008 г., а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 г., но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. С тези общи принципни правила се е съобразил и първоинстанционният съд. Претендираният по земеделската реституция имот със стар пл. № 2154 - к. л. 489 по кадастралния план от 1943 г., попада в парцели по регулация от 1961 г. и в урегулирани поземлени имоти (УПИ) по изменение на регулационния план през 2002 г., както следва: УПИ ХIII-590 - дворна площ 796 кв. м, застроен с двуетажна масивна жилищна сграда с две тераси на ниво I-ви етаж, под които има склад и гараж и отделен масивен гараж, разположен на източната граница на имота, както и кокошарник - строителство, извършено от Павлинка Пописакова и Никола Николов; УПИ ХIV-589 - дворна площ 405 кв. м, застроен с едноетажна масивна жилищна сграда с тераса и масивен гараж - строителство, извършено от Ганчо Славчев Димитров; УПИ ХV-588 - дворна площ 400 кв. м, застроен с малка дървена барака - паянтова конструкция - метални платна върху бетонова основа - строителство, извършено от Тодор Иванов Батаклиев; УПИ ХVI-587 - дворна площ 78 кв. м до южната дворищно-регулационна линия, от които 10 кв. м попадат върху масивен гараж - строителство, извършено от Иван Киров Киров; УПИ ХХ-1107, отреден за "КОО" - 12 кв. м попадат в ул. "Люлински поток" и ул. "Пладнище", а 194 кв. м попадат в ул. "Лазурно утро". Площта заета от улици безспорно е застроена и за нея самите жалбоподатели не спорят. Претенцията им е за частите от дворните места, които вещото лице от втората съдебно-техническа експертиза е посочило като незастроена част. Такива части обаче няма. Бившият земеделски имот пл. № 2154 сега попада в кв. 13 по плана на вилна зона "Горна баня". Образуваните по регулация парцели по ЗТСУ - УПИ по ЗУТ са собственост на частни лица. Тези трети лица по изложените по-горе съображения не участват в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и не могат да защитят правата си. Частната собственост е неприкосновена. Както посочва и вещото лице във второто заключение дворовете, гаражите и къщите са недостъпни за влизане (с цел да направи исканите от жалбоподателите измервания). Целта на ЗСПЗЗ е да се възстанови правото на собственост на бившите собственици (които всъщност според решението на Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не следва да става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на законодателя по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на производството по определяне на застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите посочени хипотези. В този смисъл съображенията на Административен съд София - град се споделят и от настоящата касационна инстанция. От оградения двор на хората - собственици на вилните места в "Горна баня" не може да се определи незастроена част. Допуснатите явни фактически грешки или неточности в производството пред административния орган съдът правилно е приел, че не рефлектират върху законосъобразността на издадения административен акт. Само съществените нарушения могат да повлияят на крайния резултат. Тъй като няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение на административнопроизводствените правила, в константната съдебна практика и теория е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая независимо от различната квадратура - 2000 кв. м по заявлението, 1912 кв. м по заповедта и 1885 кв. м по заключенията на вещите лица; различното посочване на имота с № 2154 и № 2154-А и различния квартал - 13 и 63, цялата площ на претендирания имот, който е идентифициран на място, е застроена. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София - град е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,