Решение № 8153 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2020 г.

Решение № 8153 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Р. Георгиева, против решение № 15/08.01.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3195/2019 г., с което е отменена негова заповед № 429-ФК/04.11.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Земира 17" ЕООД против оспорената заповед. Счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ. Твърди, че изводите на съда, че процесната заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК са необосновани. Излага доводи, че определеният срока на мярката от 14 дни е под средния, при максимални 30 дни като същият е мотивиран в достатъчна степен съобразно целеното предотврятяване на укриване на приходи от търговеца. Счита, че запечатването на търговския обект за срок по-кратък от 14 дни, не би дал необходимото време за провеждане на промени в организацията на търговската дейност и не би въздействал за постигане на целите на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Земира 17" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Трепетлика" № 11, ап. 1 – представлявано от управителя З. Петрова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била заповед № 429-ФК/04.11.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Земира 17" ЕООД ПАМ - запечатване на търговски обект – пекарна, находяща се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител", № 28, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на стоки – 1 бр. безалкохолна напитка и 1 бр. закуска пърленка на 03.11.2019 г. на обща стойност 2, 70 лева. Проверката е удостоверена с протокол за проверка серия АА № 0353381 от 03.11.2019 г. и приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен финансов отчет, опис на паричните средства и декларация от заетото лице, работещо в обекта. При проверката е установено несъответствие между касовата и фактическата наличност в размер на 1, 15 лв. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод, че в конкретния случай, предвид невисокия размер на неотчетената продажба, вредните последици за фиска са в минимален размер, с оглед на което определеният 14-дневен срок за запечатване на обекта е необоснован и немотивиран. Изложени са мотиви, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност залегнал в чл. 6, от АПК. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 и чл. 169 АПК. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, с последиците по чл. 187 ЗДДС. При налагането на ПАМ обаче следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта с оглед тежестта на нарушението. Законовата норма предвижда срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че изложените от административния орган мотиви, нямат връзка с конкретното нарушение и при налагането на ПАМ не е извършен анализ на конкретните факти, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е ограничен достъпа до търговския обект. При издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка следва императивно да се спазва принципът за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, съгласно който при налагането на ПАМ и определянето на срок за това не следва да се засягат правата и интересите на адресата в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед не съответства на принципа за съразмерност се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. Следва да се споделят изводите на съда, че в конкретния случай, предвид незначителния размер на неотчетената продажба, вредните последици за фиска са минимални, с оглед на което налагане на ПАМ за срок от 14 дни е необосновано. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок 14-дневен размер на срока за налагането й се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е достигнал до този правен извод, въз основа на пълно установената фактическа обстановка, при съобразяване на събраните релевантни за спора доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са своевременно поискани от ответника по касация. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,