Решение № 1727 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 732/2017 г.

Решение № 1727 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 732/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С., В. З. Л. и Р. З. Н. от гр. С., чрез упълномощените адвокати Ц. П. и Б. М., против решение № 7837/09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5521/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им, срещу експертно решение № 0052 от заседание № 020 от 09.02.2015 г. на НЕЛК втори специализиран състав по сърдечно-съдови болести. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - не изразява становище. Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление - С. - чрез юрисконсулт Г. Н., с писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Столично управление "Социално осигуряване" - не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на С. Ц. С., В. З. Л. и Р. З. Н. от гр. С. - наследници на освидетелстваното починало лице, срещу експертно решение № 0052 от заседание № 020 от 09.02.2015 г. на НЕЛК, втори специализиран състав по сърдечно-съдови болести и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Областно пътно управление С. сумата от 625,00 лева деловодни разноски. С процесното ЕР на НЕЛК се отменя ЕР на ТЕЛК № 0580 от 05.03.2013 г. - общи заболявания към УМБАЛ С. А. С.. ТЕЛК приема причинна връзка трудова злополука, а НЕЛК не приема причинна връзка - трудова злополука относно смъртта на З. Р. С. в станалото на 27.12.2011 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП). За да постанови това решение, съдът е приел, че при наличието на протокол от аутопсия правилно НЕЛК го е съобразил и е отменил ЕР на ТЕЛК, с което е била призната причинна връзка. Посочил е, че мотивите на ЕР на НЕЛК са съобразени с отразеното в протокола от аутопсията, според който травматичните увреждания на лицето са получени едномоментно, но след настъпването на сърдечния инцидент и причината за смъртта се дължи на пресния миокарден инфаркт на предната и страничната стена на лявата камера, довел до развитието на остра сърдечно-съдова недостатъчност. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е извел правилни изводи относно приложението на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че около 06:25 ч. на 27.12.2011 г. З. С., отивайки на работа от основното си място на живеене по обичайния път с личния си автомобил, е участвал в ПТП с автобус и е починал на място. Административното производство по декларация № 85/27.01.2012 г. за разследване на злополуката от Областно пътно управление С. (работодател на починалия) е възобновено с решение № РО-653 от 01.10.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване на основание чл. 99, ал. 2 АПК, поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства. В рамките на това административно производство инспектор по осигуряването и директор на дирекция "****" към НОИ е поискал от ТЕЛК произнасяне за причинната връзка, за да бъде класифицирана злополуката и да се издаде разпореждане съгласно чл. 60 КСО. В резултат са издадени решенията на ТЕЛК и НЕЛК с различно съдържание като жалбата срещу НЕЛК е разгледана по същество. Установените травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, като същите са едномоментно получени след настъпване на сърдечния инцидент. В приложеното решение на ТЕЛК относно причината за смъртта е прието "Приема - причинна връзка - трудова злополука". В обжалваното решение на НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и се отрича причинната връзка, като се приема, че причината за смъртта е здравословното състояние на починалия, довело до ПТП, а травмите от него, настъпили след сърдечната недостатъчност, не са в причинна връзка със смъртта. Съгласно медицинската документация по делото и представената съдебно-медицинска експертиза на труп № 1017/2011 г. от 28.12.2011 г., причината за смъртта на З. С. се дължи на пресния миокарден инфаркт на предната и странична стена на лявата камера, довел до развитието на остра сърдечно-съдова недостатъчност. В експертизата е посочено, че установените травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, могат да се получат при ПТП, но същите са едномоментно получени след настъпването на сърдечния инцидент. В представения по делото препис-извлечение от акт за смърт причината за смъртта е съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и гръбначно-мозъчна травма. В заключението на експертизата, изслушана по делото при първоначалното му разглеждане в Административен съд С.-град, е прието, че не може категорично да се посочи каква е причината за смъртта - острата сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на инфаркта на сърцевия мускул или получената при произшествието тежка съчетана травма. Изразено е становище, че по-вероятната причина за смъртта се явява съчетаната травма. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с решение № 6155/25.05.2016 г. по адм. дело № 12338/2015 г., при повторното разглеждане на делото в Административния съд С. - град е изслушана и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, според която причина за миокардния инфаркт на С. са многобройните увреждания и рискови фактори с давностен характер - артериална хипертония сърдечна форма, затлъстяване, полиглобулия, сърдено-съдова недостатъчност. Вещите лица са се позовали на заключението от извършената съдебно-медицинска експертиза на трупа, в което е посочено, че инфарктът е настъпил и се е развил часове преди часа на ПТП-то (не по-малко от 6-12 часа), т. е., е възникнал не непосредствено преди или в момента на ПТП, а часове преди него. Изложено е още, че според аутопсионния протокол и данните от медицинската документация, от които е установено, че смъртта е настъпила в резултат на остър инфаркт на миокарда, заболяванията на С. са сред рисковите фактори за инфаркта и неговото възникване е последица от тях, а не от външни и необичайни рискови фактори на средата. В медицинското направление за ТЕЛК от 02.09.2010 г. е отразено, че от около 2 години е станал сънлив, заспива седейки. От заключението на комплексната експертиза е установено, че преди настъпването на смъртта З. С. е страдал от артериална хипертония 2 ст. сърдечна форма; хипертонично сърце; хронична обструктивна белодробна болест; белодробно сърце, симптоматична полиглобулия; обезитас 2-3 ст.; сърдечна недостатъчност 3 ФК по НИХА; посттромбофлебитен синдром на долни крайници; хронична венозна недостатъчност 4 ст. С тези заболявания, констатирани през 2010 г., т. е. преди датата на смъртта, С. е инвалидизиран с 86% ТНР с ЕР на ТЕЛК. С. е бил с тежко увредено общо соматично състояние с давностен характер, много преди да настъпи миокардния инфаркт. Експертите са заявили, че не може да се отговори еднозначно и категорично от медицинска гледна точка каква е причината за смъртта на З. С.. Предвид изложеното, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на причинна връзка между увреждането и условията на работната среда. По официални данни 24, 25 и 26.12.2011 г. - дните преди инцидента на 27.12.2011 г., са били неработни дни. В производствената характеристика на С. е отбелязано в графата за вредности, че липсват вредности, работният режим е бил безсменен при 8 часов работен ден, не са установени извънредни обстоятелства и натоварване в работата. При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време или по пътя за работното място. Спорът е свързан с изпълнението на условието за причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията на извършваната работа. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично - болест - § 1, т. 36 от ДР на ЗЗ. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (арг. от чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1). Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено с ТЕЛК и/или НЕЛК (арг. от чл. 66, ал. 2 КСО), тъй като нетравматичното увреждане е другото име на заболяване, болест, съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗЗ, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Такова остро заболяване е например острият инфаркт на миокарда (известен още като сърдечен удар), а свръхострото заболяване е неговото тежко усложнение, известно с популярното наименование разрив на сърцето, изразяващо се в разкъсване на вече увредения от инфаркта сърдечен мускул (инфарктът е некроза на по-малка или по-голяма част от миокарда, сърдечния мускул, поради прекъсване на оросяването му с кръв). Нетравматичното увреждане на здравето (болестта), което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест съгласно легалната дефиниция на това понятие в чл. 56, ал. 1 КСО, но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука (освен разрива на сърцето, такива свръхостро протичащи заболявания могат да бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.). Съгласно чл. 73, ал. 2 НМЕ, когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние (т. е. болестно състояние - изразът е заимстван от медицинската терминология, при която представката "пато-" се използва за означаване на болестни отклонения), следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи: при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на злополуката - протокол за разследване на злополуката. По делото са приложени множество медицински документи, единична и тройна експертизи, протокол от аутопсия. Както се посочи по-горе, безспорно е установено, че от години С. е с увредено общо състояние, страда от високо кръвно налягане, хипертонична болест на сърцето, подагра, сънна апнея. Вещите лица не дават категоричен отговор за причината за смъртта - дали се дължи на инфаркт или на съчетаната черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма. С оглед на това правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. В протокола е посочено, че смъртта на С. се дължи на пресен миокарден инфаркт на предната и странична стена на лявата камера, довел до развитие на остра сърдечно-съдова недостатъчност. Установените травматични увреждания са едномоментно получени след настъпването на сърдечния инцидент, в случая се касае за миокарден инфаркт, който както бе посочено по-горе, е остро заболяване и той е изключен от заболяванията, които могат да бъдат квалифицирани като трудова злополука (арг. от чл. 73, ал. 2 НМЕ). Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. Представените документи и съдебно-медицинската експертиза на труп № 1017/2011 г. на д-р П. К. не са оспорени от наследниците на З. С.. Изследвани са всички относими данни за спорния въпрос за наличието на трудова злополука, т. е. острият миокарден инфаркт не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, а е патологично състояние вследствие на заболяване. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд /решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1 НМЕ/, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Искането на ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление - С., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като на тази страна вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с решението на административния съд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително максималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на това решение, цитиран дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение