Решение № 4938 от 10.5.2023 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение10.05.2023 г.докладчик Таня Дамянова

Диспозитив

ОСЪЖДА "Кастел Карлово" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, п. к. 1000, ул. "Христо Белчев", 9, ет. 3, [ЕИК], да заплати на "Мини Марица-Изток" ЕАД с административен адрес град Раднево, п. к. 6260, ул. "Георги Димитров" 13, [ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кастел Карлово" АД със седалище в гр. София против решение 238 от 9.03.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка вх. КЗК-53/18.01.2023 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение F294764 от 19.12.2022 г. (номер на възложителя ТО-04-763 от 19.12.2022 г.) на изпълнителния директор на "Мини Марица-Изток" ЕАД, за откриване на "открита" по вид процедура с предмет "Доставка на лагери", в частта по обособени позиции 1 и 2. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на решението на възложителя в обжалваната му част. Претендира присъждането на съдебни разноски съобразно представен в съдебно заседание списък. Ответникът- изпълнителния директор на "Мини Марица-Изток" ЕАД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред КЗК е решение F294764 от 19.12.2022 г. на изпълнителния директор на "Мини Марица Изток" ЕАД е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на лагери" по обособени позиции както следва: обособена позиция 1 - Доставка на леко натоварени лагери; обособена позиция 2 - Доставка на тежко натоварени лагери и втулки и обособена позиция 3 - Доставка на сачми лагерни. Наведените доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част жалбоподателят обосновава с твърдения за следните нарушения: възложителят не е посочил кой може да участва в откритата процедура, което създава неяснота и объркване у заинтересованите лица; възложителят не е създал условия за реална конкуренция, защото в противоречие с чл. 59, ал. 5 от ЗОП не е поставил никакви критерии за подбор към участниците; въвеждането на забрана лагерите от спецификацията да са от различни производители е ограничително и необосновано; допуснато е разминаване в условията по процедурата, отразени в обявлението и и в документацията, които касаят подаването на оферти за една или повече обособени позиции и по отношение на продължителността на поръчката. С обжалваното решение КЗК е оставила без уважение жалбата на Кастел Карлово. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че възложителят не е извършил твърдяните нарушения на ЗОП и е изложила конкретни, относими и подробни мотиви по всяко едно от поддържаните в жалбата оплаквания. Постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят изцяло доводите, изложени пред КЗК, съдържащи се в първоначалната жалба. На тях КЗК е отговорила, като правните й изводи се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо те да бъдат преповтаряни. Законодателят не е поставил към възложителите изискване да посочат заинтересованите лица, които могат да участват в процедурата. Напротив- законодателят сам е определил кой може да бъде кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка с новелата на чл.10, ал.1 от ЗОП. Ето защо, като не е посочил някакви допълнителни критерии, по които да се определи кой има право да подаде оферта в процесната поръчка, възложителят се е придържал стриктно към принципите на ЗОП, прогласени в чл.2, ал.1: равнопоставеност и недопускане на дискриминация; свободна конкуренция; пропорционалност; публичност и прозрачност. Спазена е и забраната, установена в чл.2, ал.2 от ЗОП, съобразно която при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Нормата на чл.59 от ЗОП е диспозитивна и поставя в оперативната самостоятелност на възложителя дали и как да определи съответни критерии за подбор към участниците. Законът посочва, че тези критерии могат да се отнасят до годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; икономическото и финансовото състояние; техническите и професионалните способности. Тази законодателна уредба поставя определянето на критерии за подбор в оперативната самостоятелност на възложителите, поради което нито участниците, нито съда могат да задължат възложителя да постави определени критерии за подбор. Единственото условие, поставено от ЗОП (чл.59, ал.2, предл.ІІ), е критериите да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Липсата на поставени критерии не опорочава процедурата, напротив- гарантира участието на възможно най-широк кръг икономически оператори в поръчката. Касационната инстанция споделя и изводите на КЗК, че поставеното от възложителя условие лагерите от спецификацията да са от един производител, не е ограничително или необосновано, доколкото с това условие не се посочва конкретен производител. Както вече се изтъкна, в пределите на оперативната самостоятелност на възложителя е да постави определени изисквания към стоките, които в най-голяма степен ще удовлетворят неговите нужди. В представените по преписката писмени становища възложителят сочи, че въведеното ограничение да се предлагат лагери от различни производители, е технологично обусловено, тъй като различните видове лагери ще бъдат влагани при ремонта на големи механични възли, което изисква те да имат и еднакви експлоатационни ресурси и еднакво гаранционно обслужване. Поставеното условие не създава необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция и осигурява равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка, поради което не е допуснато и нарушение на принципите, залегнали в чл.2 от ЗОП. Неоснователни са и твърденията за допуснати от възложителя нарушения във връзка с условията за доказване на съответствието на техническите параметри на лагерите и втулките с поставените изисквания- представяне на технически каталози на производителя или посочване на електронен каталог, достъпен през официалния сайт на производителя, а в случай, че определен лагер не е включен в каталога на производителя, участникът да представи доказателства от производителя на лагерите, че същите са в производствената им листа. Посоченото изискване е в съответствие с чл. 52, ал. 5 от ЗОП, която дава възможност на възложителя да изиска прилагането на документи, с които да докаже изпълнението на заложените в техническата спецификация технически параметри. Възложителят е посочил и вида на тези документи- технически каталог (включително и електронен такъв) или друго доказателство от производителя, че лагерът е включен в производствената листа, в случай, че той не е посочен в каталога. Останалите твърдения- че възложителят е ограничил конкуренцията като е включил в техническата спецификация по един брой лагери, които са с нестандартни параметри и обикновено се изработват по поръчка; както и че поставеното условие за представяне на документ за включване на такъв лагер в производствената листа бе било изпълнено само от производители, които не са утвърдени на пазара, са несериозни и напълно хипотетични, поради което не следва и да се обсъждат. Съдът споделя и извода на КЗК, че не са допуснати разминавания в информацията за условията на поръчката, съдържащи се в обявлението и в одобрената документация. Напротив- при съпоставка на текстовете по отношение на възможността за подаване на оферти за всяка една от обособените позиции се установява, че вложеният в тях смисъл е идентичен и възложителят е допуснал възможността всеки от участниците да може да подава оферта за една или за всички обособени позиции. Липсва разминаване в информацията и относно продължителността на поръчката. Максималният срок за изпълнение, посочен както в документацията, така и в обявлението, е един и същ. При тези данни правилно и обосновано КЗК е приела за неоснователно и възражението за неяснота на срока. При липсата на касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, обжалваното решение на КЗК е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на направените в настоящото производство разноски е основателна с оглед правилото на чл.143, ал.3 от АПК. Тъй като ответникът в настоящото производство е представляван от юрисконсулт, следва да му се присъди и съответното възнаграждение за това. Съдът определи същото в размер на 240 лева при съобразяване на разпоредбата на чл.36 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. Първо във връзка с чл.216, ал.7 от ЗОП Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,