Решение № 7790 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2011 г.

Решение № 7790 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане против решение № 1737 от 12.04.2011 г. по адм. дело № 6815/2010 г. на Административен съд - София град, в частта, в която е отменена заповед № ЧР-2 48/ от 23.08.2010 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Севджан Тасин Акиф на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закон за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като Акиф е чл. на областното ръководство на Младежкото Движение за права и свободи - Шумен, структура на Движението за права и свободи, която провежда мероприятията на партията на територията на областта. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответницата е на становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град в оспорената част е законосъобразно. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че независимо, че е постановена от компетентния орган и при спазване на формалните и процесуални изисквания, оспорената заповед № ЧР-2 48 от 23.08.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която служебното правоотношение на ответницата по касационната жалба е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, следва да бъде отменена, тъй като е издадена при липса на материалноправните основания за това. Съгласно цитирания текст органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл. Последната норма задължава служителя да информира органа по назначаването за всяко основание за несъвместимост със заеманата служба, възникнало по време на нейното изпълнение. Основанията за несъвместимост са изброени в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл и включват различни качества на лицата, едно от които е заемането на ръководна длъжност в политическа партия (чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл) В разглеждания случай Севджан Акиф е назначена като държавен служител и заема длъжността "началник отдел" на отдел "Хора с увреждания и социални услуги" в дирекция "Социално подпомагане" - Венец, обл. Шумен. От 2006 г. същата е чл. на Областния съвет на Младежкото Движение за права и свободи - Шумен. За последното обстоятелство Акиф не е подала декларация съгласно чл. 27 от ЗДСл. След като установява членството на служителката в партията, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане издава заповед № ЧР-2 48 от 23.08.2011 г., предмет на оспорване, с която прекратява служебното правоотношение на Севджан Акиф на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. При тези данни законосъобразно съставът на Административен съд - София град приема, че условията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Движението за права и свободи е политическа партия, чиито ръководни органи са: Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Финансово - ревизионна комисия, Комисия по етика, Окръжните оперативни и Местни комитети (устав на партията, удостоверение от 8.10.2010 г. по ф. дело № 2574/1990 г. на СГС). При липсата на доказателства служителка Акиф да е чл. на някой от тези органи, съдебният състав правилно приема, че за по отношение на нея не налице основание за несъвместимост с държавната служба по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че членството в Областния съвет на Младежкото Движение за права и свободи - Шумен не води до извод, че служителката заема ръководна длъжност в политическа партия. Младежкото Движение за права и свободи не е политическа партия, а структура на Движението за права и свободи, която не се ползва със самостоятелност (чл. 7, ал. 4 от Устава на Движението за права и свободи). Областният съвет на Младежкото Движение за права и свободи не е местен ръководен орган на партията (арг. от чл. 17 и чл. 18 от устава), а членовете на съвета не са членове на колективните и ръководни органи на Движението за права и свободи (арг. от чл. 18, ал. 5 и ал. 6 от устава). Ето защо следва да се приеме, че Севджан Акиф не заема ръководна длъжност в политическа парния и като държавен служител няма задължение да подаде декларация по реда на чл. 27 от ЗДСл. Поради това в случая неподаването на декларация по последния текст не съставлява основание за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Следователно, като достига до извод, че предпоставките на цитираната норма за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката е упражнено в нарушение на нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възраженията на касатора, свързани с провеждането на партийната политика на Движението за права и свободи на местно равнище и участието на ответницата по касация в този процес, са ирелевантни, тъй като основание за несъвместимост с държавната служба е заемането на ръководна длъжност в политическа партия, каквото по отношение на ответницата по касация не е установено, а не членуването в политическа партия и съпричастност с приетите партийни решения. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че решението в обжалваната част е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, Агенцията за социално подпомагане следва да заплати на ответницата по касация сумата 300.00 разноски в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,