Решение № 1162 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Акбари, гражданин на Афганистан,, с адрес гр. София, чрез адв. Л. Димитрова от САК, против Решение 4962/21.07.2023 г., постановено по адм. дело 4912/2023 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 8309/26.04.2023 г., на Заместник - председатея на Държавна агенция за бежанците при Министерских съвет, с което му е отказано да се събере на територията на Република България с М. Акбари - баща, З. Джафари - майка, както и А. Акбари - брат, А. Акбари - брат и С. Акбари - брат. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 29, т. 3 от АПТК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Заместник - председатея на Държавна агенция за бежанците при Министерских съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура на Република България изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна сптрана, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неосннователна жалбата на А. Акбари, гражданин на Афганистан, срещу Решение 8309/26.04.2023 г., на Заместник - председатея на Държавна агенция за бежанците при Министерских съвет, с което му е отказано да се събере на територията на Република България с М. Акбари - баща, З. Джафари - майка, както и А. Акбари - брат, А. Акбари - брат и С. Акбари - брат. За да постанови този резултат съдът е приел, че чужденецът А. Акбари е навършил пълнолетие на [дата], поради което към момента на постановяване на обжалваното решение не е отговарял на условието да е непридружен непълнолетен по ч. 34, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че същият живее на външен адрес, работи и изпраща пари на близките си , поради което не може да се приеме за дете бежанец. Освен това няма доказателства за родствена връзка между жалбоподателя и М. Акбари и З. Джафари, за които се твърди, че са негови родители. По тези съображения съдът е постановил оспореното решение. Решението е правилно. При постановяването на решението от Административен съд София - град не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна. Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед събраните доказателства, АССГ е приел, че молбата на Акбари, на който с решение 534/15.02.2021 г. издадено от заместник-председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут, за събиране с родителите и братята му е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките по § 1, т. 3, б. в от ДР на ЗУБ. Това е така с оглед обстоятелството, че същият е навършил пълнолетие на [дата]., поради което към момента на издаване на процесното решение, чужденецът не отговаря на условието да е непридружен непълнолетен по чл. 34, ал. 4 ЗУБ. Верни са изводите на съда, че в конкретния случай не са налице и категорични доказателства за това, че Акбари има каквато и да е семейна връзка с лицата, с които иска да бъдат събрани и доводите му следва да бъдат изцяло споделени. При така установените факти и обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на решение 8309/26.04.2023 г. на Заместник председателя на ДАБ при МС. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение