Решение № 4389 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2014 г.

Решение № 4389 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов - изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1148/30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 171/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отменен РА № 1001255/23.08.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 904/11.12.2010 г. на директора на същата дирекция за определени данъчни задължения на "Артстрой Инвест" ЕООД - гр. Пазарджик за ДДС за внасяне в общ размер от 15 813,32 лв., ведно с прилежащите лихви, вследствие на отказано право на данъчен кредит. В частта, в която ревизионният акт допълнително е начислен ДДС в размер на 45 439,70 лв., решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че нотариалните актове документират т.нар. бартерни сделки, регламентирани в чл. 34 ППЗДДС (отм.) - прехвърляне на идеални части от недвижим имот и право на строеж от една страна и извършването на строителна услуга - от друга. Изложени са доводи, че пак от чл. 34 ППЗДДС (отм.) следва, че когато при доставка плащането или част от него е уговорено в стока или услуга, се приема, че са налице две доставки, при които доставчикът по едната е получател по другата, а данъчното събитие възниква на по-ранната от тях - подписването на нотариалните актове. В касационната жалба е посочено, че съдът за да отмени ревизионния акт е приел за приложим чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.) и че според него датата на данъчното събитие е възникнала на датата на завършване на услугата, а това е след регистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.). Касаторът е изложил оплакване, че този извод на съда е неправилен и произволен, тъй като въобще не били събирани доказателства в тази посока, а и дори да бяха, не биха имали каквото и да е значение по отношение правото на данъчен кредит в разглеждания случай, като за целта е цитирана съдебна практика на ВАС - решения по дела № 4329/2011 г., 1561/2007 г., 11911/2007 г., № 8501/2008 г. и № 13936/2009 г., в които било прието, че е приложим чл. 34 ППЗДДС (отм.), която се явява специална спрямо чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на "Артстрой Инвест" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт в същата част и присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Артстрой Инвест" ЕООД - гр. Пазарджик, редовно призован не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА № 1001255/23.08.2010 г. за определени на "Артстрой Инвест" ЕООД данъчни задължения за ДДС за внасяне в общ размер от 15 813,32 лв., ведно с прилежащите лихви, вследствие отказано право на данъчен кредит, първоинстанционният съд е приел, че физически лица - собственици на недвижими имоти с нотариални актове № 152, том. I, рег. № 2021, нотар. дело № 136/5.04.2004 г. и № 48/23.12.2004 г., рег. № 30, нотар. дело 435/2004 г. са учредили и прехвърлили на "Артстрой Инвест" ЕООД право на строеж срещу задължение за осъществяване на строителство на жилищни сгради. Съдът е приел, че вместо заплащане на парични суми за учреденото право на строеж на ревизираното дружество, то се е задължило за своя сметка и със собствени средства за изгради сградите. Установено от съда, че "Артстрой Инвест" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 27.12.2004 г., като е достигнал облагаем оборот за последните 12 месеца преди месец декември 2004 г. от 60 080,10 лв., както и че в срок е подаден опис на наличните активи, закупени преди тази регистрация. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът е счел, че приложима е разпоредбата на чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.), съгласно която, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по повод доставка фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, данъчното събитие възниква на датата на фактическото прехвърляне на собствеността върху стоките или други вещни права върху тях или фактическото завършване на услугата. За неприложима е прието от съда разпоредбата на чл. 34 ППЗДДС (отм.), на която са се позовали приходните органи, тъй като според съда нито физическите лица - учредители на правото на строеж, нито "Артстрой Инвест" ЕООД към момента на изповядване на нотариалните сделки са били регистрирани лица по ЗДДС (отм.) и затова е прието в обжалваното решение, че на тези дати не са възникнали данъчни събития. Съдът е приел, че след като дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС (отм.) на 27.12.2004 г., към тази дата не се твърди, че дружеството е изпълнило задължението си по посочените нотариални актове и затова според съда данъчното събитие възниква на датата на завършването на услугата, като се е позовал на чл. 31 ППЗДДС (отм.). В съдебното решение е посочено, че с ревизионният акт на дружеството се определят задължения за ДДС във връзка с фактурите, по които то вече е заплатило задължения за ДДС, а и е начислил от своя страна ДДС при осъществените с тези стоки и услуги последващи доставки, т.е. направен е извод то съда, че е налице повторно събиране на данъка от краен потребител. Затова е прието от съда, че този резултат е незаконосъобразен поради противоречието му с механизма на приспадането - да разтовари изцяло получателя по облагаема доставка в рамките на неговата икономическа дейност от тежестта на дължимия и начислен ДДС по доставката и същността на самия ДДС като некумулативен данък, т.е. събирането му еднократно от крайния потребител. Изводът, направен в решението на съда е, че незаконосъобразно приходните органи са отказали да зачетат претендираното от дружеството право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и услуги по повод на реално извършени доставки на услуги - СМР по овъзмездяване на учредителите на правото на строеж и актът е отменен в частта, с която на ревизираното лице за данъчни периоди от 1.12.2004 г. до 31.07.2006 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 15 813,32 лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), ведно с прилежащите лихви. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Спорът, формиран в тази част на делото е относно това има ли право на приспадане на данъчен кредит "Артстрой Инвест" ЕООД за закупените стоки и услуги, които пряко са били свързани с построяването на имотите, предвид учреденото на дружеството право на строеж от физически лица срещу задължение за построяване на жилищни сгради със средства и за сметка на ревизираното дружество. Не се спори между страните, че на датите на изповядване на сделките с нотариални актове - 5.04.2004 г. и 23.12.2004 г. "Артстрой Инвест" ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС (отм.) и че тази регистрация е осъществена на 27.12.2004 г., поради което несъмнено е по делото, че строителството на сградите е започнало преди регистрацията на данъчнозадълженото лице по ЗДДС (отм.). В същото време не се спори по делото, че "Артстрой Инвест" ЕООД е получател на стоки и услуги, като издателите на данъчните фактури са били регистрирани лица по ЗДДС. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая приложим е чл. 26, т. 7 ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1 ЗДДС (отм.). Относно данъчен период на месец декември, за фактурите, издадени на "Артстрой Инвест" ЕООД преди регистрацията му за целите на ДДС - 27.12.2004 г., приложим е чл. 68 ЗДДС (отм.), като се има предвид, че не се спори между страните, че е подаден опис на наличните активи. Правилно съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Величка Бояджиева. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изводите на съда, че стоките и услугите, вложени в изграждането обектите, предвидени за собствениците на земята, са използвани за последващи облагаеми доставки, по които е начислен и разчетен ДДС с бюджета и няма законна пречка ревизираното лице да ползва правото на данъчен кредит при тяхното закупуване. Затова като е приел, че дружеството законосъобразно е упражнило правото си на данъчен кредит за периоди от 1.12.2004 г. - 31.07.2006 г., съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. В този смисъл е и решение № 7075/23.05.2013 г. по адм. дело № 13549/2012 г. на ВАС, I отделение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част е правилно постановено и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение