Решение № 8865 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2016 г.

Решение № 8865 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрк. Кулинова, против Решение № 1918/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1004/2016 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), в частта, която е отменено Решение № 9383/16.12.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на Ф. А. М., гражданин на Сирийската арабска република за предоставяне на хуманитарен статут, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Ф. А. М., не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението в обжалваната му част, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 9383/16.12.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказано на Ф. А. М., гражданин на Сирийската арабска република, предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но при нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е приел, че оспореният административен акт е издаден незаконосъобразно. В мотивите на съда са възприети като правилни- въз основа на установените по делото обстоятелства, изводите на административния орган, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, но е счел, че административният орган неправилно е приел, че не са установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според приетото от съда, съгласно информация от BBC News от 16 януари 2016 г. се наблюдава увеличаване на конфликта именно в Дейр- Ал- зур, като се съобщава за стотици убити и ранени цивилни граждани от страна на Ислямска държава, като посочената организация е обсадила по- голямата част от града още от 2015 г.; по информация от сирийските медии са били убити най-малко 300 цивилни граждани. По-нататък съдът е констатирал, че за да мотивира отказа си за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, административният орган е приел наличието на изключващата клауза по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците, съгласно който никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща (refouler) бежанец до границата на територията, където са били застрашени живота или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи, като съгласно ал. 2 от облагите от тази разпоредба, обаче, не може да се възползва бежанец, за който има основания да се смята, че представлява опасност за сигурността на страната, в която се намира, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна. Първостепенният съд е приел за незаконосъобразно позоваването от страна на решаващия административен орган на писмо от държавна агенция "Национална сигурност" от 11.08.2015 г., съдържащо възражение на жалбоподателя да бъде предоставена закрила в РБ, защото същият представлява заплаха за националната сигурност. Съдът е мотивирал тезата си с аргумента, че приложимостта на изключващата клауза по ал. 2 на чл. 33 предполага наличието на някое от обстоятелствата по чл. 33, ал. 1 от Конвенцията, но при условие, че изобщо не се обосновава в обжалваното решение приложимостта на последната разпоредба, то не може в случая по никакъв начин да се обоснове изключващата клауза, регламентирана в чл. 33, ал. 2 от Конвенцията. Алтернативно съдът е приел, че дори и евентуално да би могло да се обоснове приложението на чл. 33, ал. 2 от Конвенцията, то от събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за причините, поради които административният орган е приел, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност. Съдът е посочил, че тези причини не се установяват и от Писмо от Държавната агенция "Национална сигурност", като този извод е разгърнат в контекста на приетото, че съгласно чл. 21, § 1 от Директива 2004/83 държавите-членки следва да спазват принципа за забрана за връщането в съответствие с международните си задължения. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на проверката законосъобразността на акта по приложението на чл. 9 от ЗУБ и предоставянето на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е допуснал порок при отграничаването на правното основание, посочено в административния акт като приложен материален закон. Видно от мотивите на обжалваното решение пред първоинстанционния съд, ДАБ е приел, че чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС на ЕО и на Съвета е приложимия към датата на издаването на акта закон (16.12.2015 г.), като алтернативно се е позовал на чл. 4, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗУБ. Съгласно чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира. Видно от мотивите на първоинстанционно решение, съдът е обсъждал фактическите констатации в административния акт относно заплахата за националната сигурност, но е пропуснал да упражни съдебен контрол върху приложения от ДАБ към 16.12.2015 г. материален закон - чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС . Съдът е коментирал наличието на доказване на факта, че лицето е заплаха за националната сигурност и спрямо правото да получи статут на бежанец по реда на чл. 8 от ЗУБ. При условие, че ДАБ в акта си се позовава на изключващата клауза на чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на хуманитарен статут породи заплаха за националната сигурност, то разглеждането на въпроса за наличието на заплаха за националната сигурност спрямо предпоставките за предоставяне на закрила под формата на статут на бежанец се явява извън предмета на делото. С други думи, статут на бежанец е отказан на кандидата, поради липса на предпоставките за това съобразно чл. 8 от ЗУБ, а не поради наличие на изключващи правото обстоятелства. Следва да се направи заключение, че АССГ е допуснал нарушение на чл. 146 от АПК във вр. с чл. 142, ал. 1 от АПК като е упражнил съдебен контрол за материалната законосъобразност на акта при неправилно възприемане на правното основание, посочено в административния акт, обусловило произнасянето на ДАБ. Липсата на мотиви относно приложението чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС сама по себе си поставя в обективна невъзможност касационната инстанция да се произнесе по правилността на решението в тази му част. Отговорът на въпроса, дали чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС е или не приложим закон към датата на издаване на акта, е определящ и основен за решаването на спора. По своя правен резултат липсата на мотиви на АССГ, отговарящи на поставения по делото въпрос, респ. наличието на мотиви относно неприложеният от ДАБ чл. 14 и чл. 24 от ЗУБ, може да се приравни на подмяна на предмета на спора. За прецизност на изложението следва да бъде отбелязано още следното: Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС, ДАНС извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Р. Б., териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗДАНС, агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС, Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Р. Б., като дава становища по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 58, ал. 7 от ЗУБ (ред. бр. 109/2007 г., ДВ), при получаване на молба за предоставяне на особена закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". ЗУБ не урежда правомощие за председателя на ДАБ или органите с делегирани правомощия по чл. 52 от ЗУБ да се произнасят, установяват или доказват самостоятелно дали лице, търсещо закрила представлява заплаха за националната сигурност, разбирана по арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС като заплаха от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Р. Б., териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред. Видно от цитираните по-горе разпоредби на ЗДАНС и ЗУБ, може да се направи обосновано заключение, че участието на органите на ДАНС в производствата по ЗУБ е в изпълнение на задачите им по осъществяване на контролната им дейност във връзка с пребиваването на чужденците в държавата ни. С други думи, становището по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците има за цел да бъда осъществен превантивен контрол и оценка на риска спрямо лицата, търсещи закрила, като по този начин се изпълнява генералната причина за съществуването на ДАНС, а именно защитата на националната сигурност. Дали кандидат има право на закрила по реда на ЗУБ при положение, че има данни, че представлява заплаха за националната сигурност, следва да бъде преценено от органите на ДАБ, но дали кандидатът представлява заплаха за националната сигурност може обвързващо да прецени и установи само ДАНС. Настоящият състав намира, че председателят на ДАБ и органите с делегирани правомощия по реда на чл. 52 от ЗУБ са обвързани и нямат право на самостоятелна преценка спрямо становището на ДАНС, получено по реда на чл. 58, ал. 7 от ЗУБ и чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС дали кандидатът за закрила е или не е лице, представляващо заплаха за националната сигурност. Нещо повече, ако се приеме, че приложим закон е чл. 17, т. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС, становището на ДАНС, че кандидатът представлява заплаха за националната сигурност, ще бъде достатъчно доказателство, от което да се изведе заключението, че са налице "сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира". До аналогични на горните изводи е следвало да достигне и първостепенния съд, но в обжалвания съдебен акт такива липсват, а те са относими към правилното решаване на спора. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато на друг състава на АССГ, в частта му, касаеща акта относно отказаното право на хуманитарен статут, а така също и в частта на присъдените разноски в размер на 200 лв. В останалата му част, касаеща отказа на административния орган, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, да предостави на чужденеца статут на бежанец, като необжалвано е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение