Решение № 4272 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1017/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 168, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Манолов, с постоянен адрес в [населено място], [улица], чрез процесуален представител - адв. К. Велизаров от Адвокатска колегия (АК) Плевен, срещу Решение 524/22.11.2023 г., постановено по адм. дело 661/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Плевен, с което е обявено за нищожно волеизявлението на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Плевен за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на лицето М. Манолов, с [ЕГН], и издаденото от сектор "ПП" при ОДМВР Плевен въз основа на него СУМПС [номер]/17.03.2022 г., за категория "В", с валидност до 15.03.2027 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът обосновава основна защитна теза за наличие на отречената от първостепенния съд материалноправна предпоставка за издаване на притежаваното СУМПС. Твърди, че обратно на възприетото становище, разполага с валидно свидетелство за завършено основно образование. Като аргумент за неправилност на атакувания съдебен акт релевира довод за незаконосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за анулиране на резултатите от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "В" и "М". Излага твърдение за неизясненост на делото от фактическа и правна страна. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на депозирания от представителя на Окръжна прокуратура (ОП) Плевен протест. Не претендира разноски. Ответникът началник сектор "ПП" към ОДМВР - Плевен, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Ответникът прокурор в ОП - Плевен, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е обявена нищожност на волеизявлението на началник сектор "ПП" при ОДМВР Плевен за издаване на СУМПС на лицето М. Манолов, с [ЕГН], и издаденото от сектор "ПП" при ОДМВР Плевен въз основа на него СУМПС [номер]/17.03.2022 г., за категория "В", с валидност до 15.03.2027 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че М. Манолов е подал в сектор ПП - ОДМВР Плевен, Заявление с рег. 13766/07.08.2009 г. за първоначално издаване на СУМПС, към което е приложил Свидетелство за основно образование с рег. 135-27/24.06.2000 г., издадено от СОУ "Христо Смирненски" - гр. Плевен. Въз основа на заявлението е издадено СУМПС [номер]/11.08.2009 г., обхващащо категориите "В" и "М", със срок на валидност до 11.08.2009 г. Близо три години по-късно, с протокол от 19.07.2012 г. по НОХД 1869/2012 г. по описа на Районен съд (РС) Плевен, е одобрено споразумение между Районна прокуратура (РП) Плевен и М. Манолов, с което последният се е признал за виновен за това, че на 07.08.2009 г. в гр. Плевен съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено образование, а именно - Свидетелство за основно образование с рег. 135-27/24.06.2000 г., издадено от СОУ "Христо Смирненски" - гр. Плевен, осъществявайки състава на престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Със заявление с вх. 6373/16/23.11.2016 г. Манолов отново е поискал да му бъде издадено СУМПС, представяйки нов документ за придобито образование Свидетелство за основно образование 17-7/21.06.2013 г., серия Е-13 066048, издадено от ОУ "Антон Страшимиров", с. Бохот, в резултат на което е издадено СУМПС [номер]/24.11.2016 г., за категория "В" със срок на валидност до 24.11.2021 г. На 11.06.2018 г. лицето е подало заявление с рег. 3620 за издаване на дубликат на притежаваното СУМПС, вследствие на което е издадено СУМПС [номер]/11.06.2018 г., за категория "В" със срок на валидност до 30.09.2021 г. Във връзка с изтичащ срок на валидност е подадено заявление с рег. 2260/16.03.2022 г. Издадено е СУМПС [номер]/17.03.2022 г. за категория "В" със срок на валидност до 15.03.2027 г., връчено на заявителя на 18.03.2022 г. и неоспорено по административен или съдебен ред. С писмо от 19.04.2023 г. директорът на ОДМВР - Плевен е уведомил изпълнителния директор на ИААА за сключеното споразумение по НОХД 1869/2012 г. по описа на РС Плевен, който със своя Заповед РД-01-212/12.05.2023 г., влязла в законна сила на 02.06.2023 г., по данни от писмо 16-00-00-3710/24.07.2023 г. на ИААА, е анулирал резултатите на М. Манолов от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". С докладна записка на служител от сектор "ПП" ОДМВР Плевен е образувана преписка 3727/2023 г. по описа на ОП - Плевен, с която е предложено предприемането на действия за обявяване на нищожност на действащото и към момента СУМПС на М. Манолов, чиито резултати от проведените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС са анулирани. Въз основа на данните по преписката и получена Справка 316000-31149, екз. 2/08.08.2023 г. на началник сектор "ПКП" - ОДМВР Плевен, пред АС Плевен е подаден прокурорски протест срещу волеизявлението за издаване на СУМПС и самото СУМПС. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Плевен е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че е допуснато особено съществено нарушение на материалноправните разпоредби, обуславящо нищожността на волеизявлението на началника на сектор "ПП" ОДМВР Плевен и издаденото въз основа на него СУМПС. Формулирал е заключение, че с анулирането на резултатите от проведените теоретичен и практически изпит е отпаднала и материалноправната предпоставка, съдържаща се в чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 13, ал. 1 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. (Наредба I-157/Наредбата), а именно да е положен съответният изпит. В допълнение, според съда, волеизявлението е засегнато и от друг порок непреодолимо несъответствие с целта на закона, придаваща акцент на опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата. По изложените съображения АС - Плевен е обявил за нищожно волеизявлението на началник сектор "ПП" при ОДМВР Плевен за издаване на СУМПС на лицето М. Манолов, с [ЕГН], и издаденото от сектор "ПП" при ОДМВР Плевен въз основа на него СУМПС [номер]/17.03.2022 г., за категория "В", с валидност до 15.03.2027 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и приложимата процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, както и спазването на съдопроизводствените правила при постановяването на атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Действащото СУМПС на М. Манолов, чиято нищожност се претендира от представителя на прокуратурата пред АС Плевен, е издадено на 17.03.2022 г. въз основа на заявление от 16.03.2022 г. за подновяване на СУМПС от 11.06.2018 г. И към трите момента законът определя (Сравн.: чл. 151, ал. 2 ЗДвП), че СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) на лице, което освен че е завършило 10-ти клас и е навършило минималната възраст, посочена в ал. 1 от същата разпоредба, физически годно е да управлява МПС за съответната категория, и е преминало обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ, е издържало успешно изпит за водач на МПС. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в" с.з. В чл. 6, ал. 1 от приетата въз основа на така предвидената делегация Наредба 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 42 от 21.05.2004 г., в сила от 21.05.2004 г. (Наредба 38/2004), е предвидено изпитът за придобиване на правоспособност за управление на МПС и изпитът на лицата по чл. 162, ал. 5 ЗДвП да е теоретичен и/или практически. По аргумент от чл. 7, ал. 3 с.з. изпитът за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", какъвто е и настоящият случай, е и теоретичен, и практически. Успешното полагане на изпита е основна и задължителна материалноправна предпоставка за първоначално издаване на СУПМС Вж.: чл. 13, ал. 1 Наредба I-157 и за продължаващо притежание на това СУМПС чл. 151, ал. 4 ЗДвП. Липсата й във всеки един момент прави съществуването на СУМПС юридически неоправдано, а в този смисъл и нетърпимо от действащия правен ред. В случая, по делото е безспорно установено, че с нарочна заповед, влязла в законна сила на 02.06.2023 г., са анулирани резултатите от проведените с участието на М. Манолов теоретичен и практически изпит. Доколкото анулирането заличава с обратна сила последиците, закрепени в двата изпитни протокола, съдът правилно е приел, че към датата, на която началникът на сектор "ПП" ОДМВР Плевен е разгледал подаденото заявление и е издадено действащото и към момента СУМПС, заявителят не е отговарял на едно от най-основните условия за издаване на удостоверителен правоспособността му да управлява ПМС документ, а именно положен изпит. В този смисъл и волеизявлението за издаване на СУМПС и самото СУМПС са нищожни. Те са засегнати от припознатия от съда съществен порок, т.к. променят правната действителност чрез удостоверяване правото на управление на МПС на лице, което не е преминало през основен етап от процедурата, презумираща самата фактическа възможност да управлява МПС, безопасно за другите участници в движението. Придобитото основно образование, доказано със свидетелството от 2013 г., не променя горния извод. Регламентираната степен на образование е само условие за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Преценката дали тази предпоставка е била налице е ангажирана със заповедта за анулиране на резултатите, която обаче не е предмет на настоящия съдебен контрол. Това прави и доводите, свързани с нейната незаконосъобразност, неотносими към спора. Възражението за неправилност на решението поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Обратно на бланкетно маркираната теза за неизясненост на делото от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че съдът е проявил необходимата процесуална активност по установяване на фактите, въз основа на които е формулирал и съответните правни изводи. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. По изложените съображения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, волеизявлението на началника на "ПП" ОДМВР Плевен за издаване на СУМПС на лицето М. Манолов, с [ЕГН], и издаденото от сектор "ПП" при ОДМВР Плевен въз основа на него СУМПС [номер]/17.03.2022 г., за категория "В", с валидност до 15.03.2027 г. са нищожни. Достигайки до аналогичен правен извод, АС - Плевен е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение