Решение № 3136 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2018 г.

Решение № 3136 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Г. П.- М" АД, подадена от изпълнителния директор Г. Георгиев, насочена срещу Решение № 508 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 434/2018 г. на Административен съд- П. (АС Пл), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че представените документи и обяснения не са взети предвид от съда при постановяване на обжалваното решение, което съставлява явно и съществено нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение като необосновано и неправилно и да се отмени решението на директора на БД ДР. О. Д. на Басейнова дирекция "Дунавски район" в писмено становище моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на АС- П. е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд–П. е ОТХВЪРЛИЛ жалбата "Г. П.- М" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б." ..№..., ет. ..., ап. ..., оф. 1, против Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от минерални води № 01610029/5.10.2007 г., изм. с Решение № 214/23.07.2010 г.. За да достигне до този правен извод решаващият съд е установил, че жалбоподателят "Г. П.-М" АД, е титуляр на издадено Разрешително за водовземане от минерални води № 01610029/5.10.2007 г. за водовземане от подземен воден обект: находище "Б."- № 3 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, водовземно съоръжение Сондаж № 1 ВКП и каптиран естествен извор "Бански каптаж", издадено от Министъра на околната среда и водите. Крайният срок на разрешителното е 5.11.2017 г. С. З. с вх. № ПВ2-М-00002 от 2.08.2017 г. на л. 62-64 до Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", дружеството е поискало продължаване на разрешително за водовземане от минерални води. Въз основа на събраните документи e издадено Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от минерални води № 01610029/5.10.2007 г., изменено с Решение № 214/23.07.2010 г. В адм. акт е било посочено, че заявлението на "Г. П.-М" АД за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с Решение № 214 от 23.07.2010 г. не е уважено, поради неспазване на изискванията на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, поради неизпълнение на условията на издаденото разрешително. Адм. орган е приел, че не са изпълнени условията в раздел "Условия, при които е разрешено водовземането" на разрешителното, както следва: По т. 1 не е упражнено правото на водовземане от сондаж № 1 ВКП и каптиран естествен извор "Бански каптаж" в обекта на водоснабдяване не по- късно от 1 година от началния срок на действие на разрешителното; по т. 23 не са платени дължимите такси за водовземане за периода 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съгласно Тарифа за таксите за водовземане по чл. 194 на ЗВ; По т. 25 не са представени в БДДР гр. П. документи за извършено плащане на дължимите такси за водовземане, като на тези основания е постановен оспорения отказ. В резултат на административно обжалване с Решение № 53/23.04.2018 г. от Министъра на околната среда и водите е отхвърлил подадената жалба на дружеството и е потвърдил Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 г. на Директора на БДДР. Решаващият съд е намерил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ и в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т. ч. фактически и правни основания за издаване на акта. Установил е, че в този едногодишен срок от началния срок на действие на разрешителното, дружеството не е упражнило правото си на водовземане и е преценил неупражняването на това право за съществено, предвид че е основание за отнемане на разрешителното за водовземане на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. Посочил е, че дружеството не е представило доказателства, че водовземането е започнало да се упражнява в едногодишния срок, а напротив, от съставения Констативен протокол № 2-ВМ-47/13.10.2017 г. на БДДР се установява, че обектът и захранващият водопровод са недоизградени и не се ползва минерална вода, а и не е имал как да се ползва, предвид че Разрешение за строеж е издадено едва през 2014 г. Приел е, че не са изпълнени и условията: по т. 23-ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения годишен воден обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа на Министерски съвет по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата; Настоящият състав на ВАС счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите, в касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти, свързани с адм. правоотношение по ЗВ. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172 а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие на решението с материалния закон. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Започване на водовземането по чл. 44, ал. 1, чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ е свързано с изграждане на водностопанската система - чл. 56, ал. 2, т. 4 ЗВ. Адм. орган се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал. 1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една от тези предпоставки, какъвто е настоящия случай, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на такова издадено разрешително. Правилни и обосновани са изводите на съда за законосъобразност на издаденото решение на Директора на БД "Дунавски район". С изтичане на сроковете за реализиране на строителството на съоръженията и за започване на водовземането по чл. 44, ал. 1 ЗВ се поражда правото на адм. орган да отнеме разрешителното- чл. 79 а ЗВ. В случая е установено, че не е упражнено право на водовземане в срок една година от началния срок на действие на разрешителното. Противно на аргументите развити в касационната жалба настоящият състав счита, че с факта на установяване на изтичане на сроковете за реализиране на водовземането води до неговото прекратяване, чрез отнемането му от административния орган. След като в определен времеви период не може да се реализира експлоатация на предоставения воден ресурс следва издаване на административен акт с преустановителен характер- чл. 79 а ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 56, ал. 2, т. 4 ЗВ. В случая далеч след разпоредените срокове дружеството не е предприело действия по изграждане и въвеждане в експлоатация на предвидената водностопанска система. По делото категорично е установено, че водоползването по чл. 44, ал. 1 ЗВ не е реализирано в указания срок. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба за неправилност на заключението на съда, че не са налице основания за продължаване действието на разрешителното. Твърдението е било предмет на обсъждане от първата инстанция и същата е изложила обосновани и правилни мотиви. Предвид разпоредбата на чл. 78 а ЗВ /бр. 61 от 2010 г. /, изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/ или дължимите глоби или санкции по чл. 200. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "в" ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води. Нейният размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на МС - чл. 194, ал. 6 ЗВ. Вземанията за незаплатените по реда на чл. 195 а ал. 1 ЗВ такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК и на основание чл. 195 в ЗВ невнесените в срок такси се събират принудително заедно с лихвите и разноските от НАП също по реда на ДОПК. По делото безспорно е установено, че касаторът има неизплатени задължения за такси за годините от 2012 г. до 2016 г. по чл. 194 ЗВ. Взети са предвид наличните писмени доказателства, удостоверяващи дължимостта и неизплащането в срок на съответната такса за водовземане от водния обект. При така установената фактическа обстановка правилно адм. орган е отказал продължаване на срока, поради това, че липсват две императивни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ЗВ; когато не се нарушават нормативни разпоредби и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото адм. съд е преценил, че оспореният административен акт е законосъобразен. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК