Решение № 12022 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, подадена чрез пълномощника му юрк. Конакчиева, против Решение 16638/15.05.2025 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 6690/2023 г., с което е отменено негово Решение РЗМ-5800-914/32-187430/18.05.2023 г. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ ЕООД (сега с променено наименование МЕТРО БЪЛГАРИЯ ЕООД). Заявява и искане за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Конакчиева. Ответникът по касационната жалба МЕТРО БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 121644736 със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица] - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Кискинов по съображения, изложени в хода на устните състезания и в писмени бележки. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-914/32-187430/18.05.2023 г. на директора на ТД Митница София, потвърдено с Решение Р-391/32-231956/20.06.2023 г. на директора на Агенция Митници , с което на основание чл. 116, § 6 от Регламент 952/2013 (МКС) е отказано изплащане на лихва в размер на 45 000 лв. върху възстановени на 07.01.2021 г. депозити в размер на 131 387.40 лв. по искането на МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ ЕООД с рег. 32-579/03.01.2023 г. За да отмени оспореното от дружеството решение на директора на ТД Митница София, АССГ обосновава изводи за неговата материална незаконосъобразност. Приема, че чл. 116, § 6 от Регламент 952/2013 в случая е неприложим, тъй като § 6 е приложим само за хипотезите по §1. В случая не е налице нито една от тях, тъй като се касае за възстановени обезпечения по чл. 98, § 1 от същия регламент. Приема също така, че в Закона за митниците (ЗМ) липсва уредба на хипотезите, при които се възстановяват суми за недължимо платени мита и суми, представляващи предоставени обезпечения. Тази непълнота според него следва да се преодолее чрез регламентирания в чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) способ, а именно чрез прилагане на реда, регламентиран в чл. 128 - чл. 130 ДОПК. На основание чл. 129, ал. 6 във вр. с ал. 5 ДОПК депозитите в размер на 131 387.40 лв. е следвало да бъдат възстановени с дължимата лихва. АССГ приема още, че след постановяването на Решението на ВАС през 2014 г. митническият орган е бил наясно, че обезпечения не следва да се изискват. Недължимостта на мито и ДДС върху комисионните за покупки е потвърдена и с решения на ВАС по дела 8808/2017 г. и 3600/2018 г. Позовава се и на Решение 10476/07.10.2024 г. по дело 3961/24 г. на ВАС, както и на Решение на СЕС по дело С-365/15. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради следното: Не е налице правното основание чл. 116, § 6 МКС, посочено в решението на директора на ТД Митница София, както правилно посочва АССГ в своето решение. В чл. 116, § 1 от кодекса са регламентирани основанията, на които се възстановяват или опрощават вносните или износни мита. Според § 6, на който се позовава митническият орган, това възстановяване не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. В решението на директора на Агенция Митници е посочено различно правно основание това на ал. 2 от § 2 на чл. 92 МКС, според която: Когато обезпечението се предоставя под формата на депозит в пари или някакво друго равностойно платежно средство, митническите органи не дължат лихва по него . Според чл. 97, ал. 1, изр. второ АПК, когато горестоящият орган отхвърли жалбата против административния акт, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Не е налице спор между страните по делото, че сумата от 131 387.40 лв. е възстановена с влязло в сила Решение РЗМ-5800-712/32-379168/22.12.2020 г. на директора на ТД Югозападна на основание чл. 98, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради отпадане на необходимостта от учредените обезпечения. От мотивите на това решение е видно, че се касае за обезпечения, покриващи сумата, определена като спорен размер, по митнически декларации, подадени в периода 2015 г. 2018 г. и описани в табличен вид (за 2015 г. 115 броя; за 2016 г. 234 броя, за 2017 г. 193 броя и за 2018 г. 113 броя), както и че обезпеченията са дадени на основание чл. 195, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 244 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 с цел вдигане на стоките в случаите, когато поставянето на стоките под митнически режим поражда митническо задължение. Според чл. 244, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 когато митническите органи считат, че е възможно в резултат на проверката на митническата декларация размерът на дължимите вносни или износни мита или други задължения да се окаже по-висок от размера, изчислен въз основа на данните от митническата декларация, стоките се вдигат само ако се предостави обезпечение, чийто размер е достатъчен, за да покрие разликата между сумата, дължима съгласно данните от митническата декларация, и сумата, която е възможно да е дължима в крайна сметка. Според чл. 98, § 1 МКС митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново. Именно при това възстановяване според чл. 92, § 2, ал. 2 МКС митническите органи не дължат лихви. На основание чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки. Действително в чл. 116, § 1 от МКС са посочени само част от случаите на възстановяване на вносни и износни мита и е регламентирано в § 6 от същия, че в тези именно случаи на възстановяване лихви не се дължат. В решенията на СЕС от друга страна се приема, че когато от решение на Съда или на национален съд следва, че плащането на възстановявания при износ, на имуществена санкция, на антидъмпингови мита или на вносни мита е било отказано или съответно наложено от национален орган въз основа на неправилно тълкуване или прилагане на правото на Съюза, субектите имат право да получат възстановяване на паричните суми, чието плащане им е било наложено от държава членка в нарушение на правото на Съюза, както и плащането на лихви върху тези парични суми за целия период от датата, на която са платили или съответно е трябвало да им бъде платена въпросната парична сума, до датата, на която тази сума им е била възстановена или изплатена (виж т. 85 от Решение на СЕС от 28 април 2022 г. по съединени дела C-415/20, C-419/20 и C-427/20). Според т. 79 от същото решение държавите членки трябва да установят реда и условията за плащане на лихви върху посочените парични суми при липсата на правна уредба на Съюза. Именно с оглед решенията на СЕС и тъй като в ЗМ липсва регламентация на реда, по който митата, извън случаите по чл. 116 § 1 МКС, се възстановяват с лихвите, в цитираните от АССГ решения на Върховния административен съд се приема, че лихвите по посочените вземания се дължат на основание чл. 129, ал. 6 във вр. с ал. 5, който следва да се приложи поради непълнота на специалния закон (ЗМ) на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА. Приемайки, че на тези основания се дължат лихви и при възстановяване на дадени обезпечения на основание чл. 195, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 244 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, АССГ е постановил съдебния си акт в противоречие с изричната разпоредба на чл. 92, § 2, ал. 2 МКС. Преценката за това била ли е налице необходимост от предоставянето на тези обезпечения е невъзможно да бъде извършвана в настоящото съдебно производство, при положение че с влязъл в сила административен акт същите са възстановени на основание чл. 98, § 1 МКС. АССГ всъщност извършва косвен съдебен контрол на Решение РЗМ-5800-712/32-379168/22.12.2020 г. на директора на ТД Югозападна , с което са възстановени депозитите, приемайки че същите е следвало да бъдат възстановени като недължимо събрани. Според чл. 17, ал. 2 ГПК, приложим според чл. 144 АПК, косвеният съдебен контрол обхваща само валидността на административните актове, а законосъобразността, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В производството по оспорване на индивидуален административен акт, каквото е настоящото, е недопустимо за разглеждане заявеното от жалбоподателя при условията на евентуалност искане за присъждане на обезщетение в размера на лихвите. По така изложените съображения оспореното решение на АССГ следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на МЕТРО БЪЛГАРИЯ ЕООД. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 228 АПК за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по размер съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 900 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 451.18 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение