Решение № 16776 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2013 г.

Решение № 16776 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Методи Методиев Димов от гр. Дупница против решение № 112 от 17.05.2013 г. по адм. дело № 98/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил (АС-Кюстендил), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 90064 от 1.10.2008 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ПП при ОД на МВР) - гр. Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС (СУМПС). В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - началник сектор ПП при ОД на МВР - гр. Кюстендил, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 145 - 178 АПК АС - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Методи Методиев Димов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 90064 от 1.10.2008 г., издадена от началник сектор ПП при ОД на МВР - гр. Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето СУМПС, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Решаващият съд е приел, че с четири влезли в сила НП, на жалбоподателя са били отнети общо 40 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 30.03.2007 г. - 25.02.2008 г. Решаващият съд е приел, че предвид изчерпване лимита на контролните точки, касаторът Методи Методиев Димов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (по арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Безспорно е, че водачът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, АС - Кюстендил е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Неоснователен е доводът за неправилна преценка на решаващия съд относно съществуването на предпоставки за издаване на процесната заповед, както и липса на фактически основания и мотиви при издаването на административния акт. Първоинстанционният съд е направил съответстващи на закона изводи като е приел, че заповедта на началник сектор ПП при ОД на МВР - гр. Кюстендил е мотивиран административен акт. Заповедта притежава съдържанието, каквото изисква разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като наред с това към административната преписка е налице и друг акт (справка за контролните точки на водача - л. 16 от делото), от който да се извлекат съображенията, ръководили административния орган при нейното издаване. При тези данните по делото АС - Кюстендил обосновано е счел, че издадените наказателни постановления срещу касатора съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им общо 40 (12+10+10+8) контролни точки на Методи Методиев Димов, като поради изчерпан лимит от контролни точки и бездействие по законовоустановеното задължение за връщане на СУМПС, възприетият правен резултат е правилен. Това е така, тъй като броят на отнетите точки надхвърля лимита по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 2, ал. 1 от приложимата Наредба № Iз-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (отм.), съответно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959/27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.). С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Маринов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че водачът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ. По изложените съображения касационното оплакване, че първоинстанционния съд е приложил неправилно материалния закон е неоснователно. Не е налице и твърдяното в жалбата основание за касиране на съдебния акт по чл. 208, т. 3, предл. 2-ро АПК. Решаващият съд е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. С оглед изложеното, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,