Решение № 134 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 98/2009 г.

Решение № 134 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 98/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния обвинител И. К. З. против решение от 30.12.2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 393/2008 г. С него е била отменена присъда № 473/7.05.2008 г. на Дупнишкия районен съд, с която подсъдимият Е. Д. Д. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК и наказателното производство е било прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. В касационната жалба не се релевират възражения относно основанието за прекратяване поради изтекла давност. Твърди се обаче, че в мотивите си окръжният съд е следвало да се произнесе по виновността и размера на щетата, които биха ползвали частния обвинител в заведения граждански процес, който е бил спрян до приключване на наказателното производство. Освен това се оспорва правилността на извода, че на частния обвинител не следва да се възстановят направените по делото разноски. В с. з. пред ВКС частният обвинител и повереника му, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият и неговия защитник изразяват позиция за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВКП намира решението за законосъобразно, поради което и предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. От съдържанието на жалбата изводимите основания за касационна проверка могат да бъдат разгледани единствено в контекста на допуснати процесуални нарушения с оглед нужното съдържание на мотивите при прекратяване на производството по давност, за чието основание не се спори и в аспекта за незаконосъобразност на разрешението относно разноските. Всички те са неоснователни. От материалите по делото е видно, че с присъда № 473/07.05.2008 г., постановена по НОХД № 258/2006 г. Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия Е за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК - за това, че на 3.09.2005 г., в гр. Д., нарушил чл. 20, ал. 1 и 2, както и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди - 4 331, 40 лв. на И. З., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от 8 месеца. С въззивното решение Кюстендилският окръжен съд, след като съобразил, че деянието е било извършено на 3.09.2005 г. и за него предвиденото наказание е до 1 г. лишаване от свобода или пробация констатирал, че съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Затова е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство. Доколкото по основанието за прекратяване не се изтъкват никакви оплаквания, а и изложеното явно определя, че срокът на давността е 3 години и тя е изтекла още на 3.09.2008 г., ВКС не намира за необходимо да излага съображения за законосъобразност на взетото решение. От друга страна, разглеждайки оплакването в частта относно съдържанието на мотивите - за липсата на произнасяне по виновността и размера на щетата, ВКС не намери основание да отчете, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК определя, че когато е налице изтекла давност съдът прекратява наказателното производство. В конкретния случай давността е изтекла по време на въззивното разглеждане и упражнявайки правомощието си по чл. 334, т. 4 от НПК Кюстендилският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. При реализирането на същото това правомощие, когато не е имало предявен граждански иск, няма изискване за произнасяне в мотивите по виновността и размера на щетите. Достатъчно е да се констатира дали са налице условията за прекратяване поради изтекла давност, което води до отмяна на присъдата, с която тези въпроси са били засегнати. При този тип решения на наказателния съд не е приложима хипотезата на чл. 413, ал. 2 от НПК, като в пределите на компетентност на гражданския съд е да установява деликта и неговия размер. Следователно, липсата на произнасяне по тези въпроси в мотивите не е довело до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител, поради което и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Не е допуснато нарушение и при разрешаване на въпроса относно разноските по делото. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК при прекратяване на наказателното производство по дела от общ характер разноските остават за сметка на държавата. В случая се касае за направени от частния обвинител разноски. Поради липсата на изрично разрешение на този въпрос в текста на чл. 190, ал. 1 от НПК, то се оказва, че единственото основание за възстановяване на разноски се съдържа в чл. 189, ал. 3 от НПК, но то визира случая, когато подсъдимият е бил признат за виновен. Това е било сторено с осъдителната присъда на първата инстанция, която обаче е била отменена от въззивния съд в съгласие с чл. 334, т. 4 от НПК. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение