Решение № 13632 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2015 г.

Решение № 13632 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9244/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против Решение № 3725 от 28.05.2015 г., постановено по адм. дело № 12461/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен РА № Р-2215-1401209-091-01 от 15.09.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП С., в частта с която са определени публични задължения на "ДОМ МЕДИЯ" ООД, ЕИК *********, както следва: за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода от м. 03.2009 г. до м. 07.2010 г., за вноски за държавно обществено осигуряване - за осигурители за периода от м. 03.2009 г. до м. 07.2010 г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от м. 03.2009 г. до м. 08.2010 г., за вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за периода от м. 03.2009 г. до м. 07.2010 г. и за вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) за периода от м. 03.2009 г. до м. 07.2010 г. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде отхвърлена жалбата против РА по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Дом медия" ООД, гр. С. чрез адв. Д. оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган, при чието издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения. АССГ подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е кредитирал заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза. Счел е за основателно възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Решаващият съд е приел, че всички задължения, установени с ревизионния акт за довнасяне са платени и не са дължими към момента на установяване им с РА. По отношение на твърдението за грешно подадени декларации обр. 6 съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че в този случай е следвало да се процедира по реда на чл. 103 от ДОПК. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Фактическите изводи на АССГ са обосновани върху приетите без оспорване заключения на вещото лице Ю. Д., които е изготвено само въз основа на събраните неоспорени писмени доказателства. Възраженията в касационната жалба на практика представляват и несвоевременно оспорване на заключението на съдебната експертиза. АССГ не е допуснал процесуални нарушения като е формирал фактическите си изводи въз основа заключение на вещо лице, приети в присъствие на процесуални представители на страните по спора и без оспорване. Произнасянето на първоинстанционния съд обхваща периода от 2008 г. до 2013 г., поради което необосновано жалбоподателят поддържа липса на обсъждане на доказателствата за 2009 и 2010 г. При кредитирането на заключението на вещото лице съдът е преценил експертизата с оглед всички доказателства, поради което не са налице нарушения на изискването за обсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви за отмяна на задълженията, каквото е твърдението на жалбоподателя. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното, Върховният административен съд, осмо отделение