Решение № 8132 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2013 г.

Решение № 8132 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13094/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Агенция Митници моли да бъде отменено решение № 5299/29.07.2013 г. по адм. д. № 1423/2012 г. на АССГ, с което е отменено решение № 932/23.12.2011 г. на директора на Агенция Митници, с което е потвърдено решение № 10/33/1/31.10.2011 г. на началника на Митница Русе в частта, с която се отказва възстановяване на акциз в размер 12 020,26 лв на ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" за 13 981,95л бензин А95Н с код КН 27101145 и е изпратена преписката на началника на Митница Русе за възстановяване на акциза като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на началника на Митница Русе да бъде потвърдено като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 932/23.12.2011 г. на директора на Агенция Митници, с което е потвърдено решение № 10/33/1/31.10.2011 г. на началника на Митница Русе в частта, с която се отказва възстановяване на акциз в размер 12 020,26 лв на ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" за 13 981,95л бензин А95Н с код КН 27101145 и е изпратил преписката на началника на Митница Русе за възстановяване на акциза по искане за възстановяване на акциз № К47/0036/16.05.2011 г. за бензин А95Н с код 27101145, изнесено като доставка за зареждане на въздухоплавателни средства при осъществяване на авиохимически работи в периода 1 - 30.04.2011 г. В мотивите си съдът е приел, че с решението на началника на Митница Русе искането за възстановяване на акциз е уважено частично за 9349,32 лв и е отказано в останалия размер от 12 020,26 лв, тъй като за горивото на последната стойност не е доказано използването му за зареждане на самолетите от авиационен парк на едноличния търговец. Според съда неиздаването на фактури през м. 4.2011 г. за тази част от заявеното гориво и нарушението на чл. 113, ал. 1 и 4 ЗДДС за издаване на фактури в 5-дневен срок от данъчното събитие е неотносим към документите по чл. 23а ал. 3 ППЗАДС, изискуеми за доказване зареждането на горивото на въздухоплавателните средства. Предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че е през м. 4.2011 г. е извършвана летателна дейност с четирите самолета на търговеца, осчетоводеното количество гориво като материален запас е относимо към издадените по-късно фактури. Съдът е нарушил чл. 202 ГПК, който изисква съдът да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото. Вещото лице е обсъждало количествата гориво изписано за зареждане по експедиционните бележки, които не отговарят на изискванията на чл. 23а ал. 3, т. 2 ППЗАДС и не са годни да установят зареждане на гориво на въздухоплавателно средство. Вещото лице е обсъждало 6бр. експедиционни бележки, издадени през м. 4.2011 г., докато видно от преписката са издадени 14 бр. Следваше да се постави задача на вещото лице да даде заключение след проверка на приложените бордови дневници от м. 4.2011 г. какво количество гориво е отразено в тях като заредено на самолетите. Като вземе предвид посочените в дневниците дестинации на полета, летателни часове и заповедта за определяне на разходна норма на гориво да определи какво количество гориво е изразходвано през м. 4.2011 г. за авиационната агрохимическа дейност на търговеца, стойността на същото и съответния акциз. Изпълнението на такава задача се налага за изясняване възражението на търговеца, че е извършвал полети през м. 4.2011 г., за които е издал фактури след м. 4.2011 г. В бордовия дневник се съдържа изискуемата информация по чл. 23а ал. 3, т. 2 ППЗАДС и може да послужат за установяване на изразходваното през м. 4.2011 г. гориво за въздухоплавателна дейност. За 2011 г. е приложим чл. 20 от Наредба № 22/21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България, по който командира на въздухоплавателното средство изпраща информация към ГД РВД като по чл. 20, ал. 6 от наредбата след завършване на полета задължително следва да информират органа за полетно информационно обслужване на въздушното движение към ГД РВД. Предвид цитирания текст основателен е доводът на касатора, че има задължение за уведомяване за извършваните полети. Твърдението на търговеца, че не е имало обхват на телефоните в района на извършваните полети не е подкрепено с доказателства. За установяване извършването на полетите може да се съди от фактурираните агрохимически услуги от търговеца на негови клиенти, какъвто подход са възприели митническите органи. Твърдението на търговеца, че е извършил полетите през м. 4.2011 г., а е издал фактурите за тях по-късно може да бъде проверено като бъде задължен търговецът да представи всички фактури, бордовите дневници към тях и съответните експедиционни бележки, за които твърди тези обстоятелства. От изчисления разход на гориво по авиационните дневници и заповедта за разходна норма на предприятието може да се определи количеството гориво и акциз по фактурите, издадени по-късно, за полети, извършени през м. 4.2011 г. На вещото лице следва да се постави и задача да провери по-късно издадените фактури включени ли са в други по-късно подадени искания за възстановяване на акциз и възстановен ли е акцизът по тях. По чл. 171, ал. 2 АПК съдът е могъл да постави описаните по-горе допълнителни задачи на вещото лице вместо да постановява решение при неизяснена фактическа обстановка. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на решение при непълнота на доказателствата по делото. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изпълнят указаните по-горе процесуални действия. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение