Решение № 11714 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2018 г.

Решение № 11714 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1277/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Митова, против решение № 7229 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 4235/2017 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Министерство на културата, редовно призован, не изпраща представител. От същия, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Пеевски, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа се и становище за нищожност на оспорения акт - виза, с молба за обявяването й за нищожна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Национална галерия, гр. София, представляван от адв.Славова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Столична община, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РА50-109/22.02.2017 г. на главния архитект на СО, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглена Виза за инвестиционно проектиране на реконструкция и частично възстановяване на част от групов комплекс - паметник на културата "Софийски арсенал" в Музей на съвременното изкуство "Софийски арсенал", в УПИ I, кв. 2, м. "Южен парк 2-ра част", от 27.01.2015 г. на главния архитект на СО, по жалба на Н. В. срещу тази виза. Прието е от съда, че издадената виза от 27.01.2015 г., по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване от заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ. Според съда издателят й разполага с правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК, при наличието на допустима жалба, каквато в случая не е налице. За съда жалбата на Н. В. е недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като това лице не е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и поради това, че правото е упражнено срещу влязъл в сила административен акт. При недопустимост на подадената жалба, органът не е следвало да се произнася по същество с оспорения акт, а като се е произнесъл е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, обуславящи незаконосъобразността му. Решението е правилно. Отзивът по чл. 91, ал. 1 АПК е правомощие на органа сам да преразгледа въпроса по издадения от него акт, при наличие на предвидените за това предпоставки: редовно подадена жалба от заинтересовано лице или протест и определен срок за това - 7 дневен от получаване на жалбата, а когато органа е колективен - 14 дневен срок. Това правомощие може да бъде упражнено от всеки административен орган, издал оспорения акт, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред / въпреки систематичното място на разпоредбата в Глава шеста от АПК/. От изложеното следва, че органът може да реализира това си правомощие само при наличие на жалба от заинтересовано лице и в посочения от разпоредбата срок, като оттегли оспорения акт, отмени същия или го измени, или го издаде, ако е отказал издаването му. В случая оттегленият акт представлява Виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ визата се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, с предвидени изключения, в които настоящия казус не попада. При установеност на правнорелевантните факти, законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед на главния архитект на СО, с която е упражнено правото на отзив, е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът не е следвало да преразгледа издадената виза от 27.01.2015 г., поради недопустимост на подадената жалба. Правилни са изводите на съда, че подателят й - Н. В. не е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и 2, т. 1-5 ЗУТ, тъй като не подада в нито една от хипотезите на цитираните разпоредби, даващи му право на жалба. С оглед поддържаните от самия В. доводи, в допълнителната жалба-заявление от 20.02.2017 г. /стр. 22/, че е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 25 ЗООС, като част от "засегнатата общественост", позовавайки се и на чл. 9 § 2 и § 3 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие / т. нар. "Орхуска конвенция"/, обосновано е прието, че като част от населението на Столична община, същия не е заинтересовано лице да оспорва издадената виза за проектиране. Изрично чл. 140, ал. 3 ЗУТ, като специална разпоредба, визира кои са заинтересованите лица на които следва да бъде съобщена издадената виза - това са лицата по чл. 131 ЗУТ. Като част от заинтересованата общественост на СО, оспорващият би могъл да обжалва актовете по ЗООС, но не и процесната виза, като акт по чл. 140, ал. 3 ЗУТ. При недопустимост на подадената жалба, касаторът не е дължал преразглеждане на акта, чрез оттеглянето му, на основание чл. 91, ал. 1 АПК. Оттегленият акт правилно е отменен като незаконосъобразен, а не като нищожен. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При отсъствие на касационна жалба от ответника - Министерство на културата, не се дължи произнасяне по искането му за нищожност на оттегления акт. При този изход по спора на ответниците - Министерство на културата и Национална галерия-София, се дължат разноски за настоящата инстанция, в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение за първия и в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение за втория ответник, съгласно договора за правна защита и съдействия на стр. 17. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение