Решение № 311 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г.

Решение № 311 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Р. от [населено място], чрез адв. М. Д. против решение на № 515/2.06.2010 г. по гр. д. № 229/2010 г. на Софийски апелативен съд, 1-ви състав, в частта, с която е осъден да заплати на М. В. Р. сумата от 24 347,90 лв. и на З. Ц. Р. сумата 19 478,32 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 1.02.2005 г., до окончателното им изплащане, както и на осн. чл. 86 ЗЗД да изплати на М. В. Р. сумата от 3 320, 76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 1.01.2004 г. до 1.02.2005 г. Г. Р. Р. е починал в хода на делото и на негово място са конституирани неговите наследници и правоприемници К. П. Р. и И. Г. Р., които поддържат жалбата. Ответниците по касация М. Р. и З. Р. и двете от [населено място], са оспорили касационната жалба в писмен отговор по делото. В хода на процеса ответницата М. Р. е починала и на нейно място са конституирали правоприемниците и Л. В. Г. и П. В. М., от [населено място], които не вземат становище по жалбата. С определение № 1391 от 23.12.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението в частта, с която Г. Р. Р. от [населено място] на осн. чл. 86 ЗЗД е осъден да изплати на М. В. Р. сумата от 3 320,76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 1.01.2004 г. до 1.02.2005 г. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: Дължи ли се обезщетение за забава /мораторна лихва/ при липса на писмена покана за заплащане на присъдените като главница суми. Прието е, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с неговото разрешаване в други решения, които нямат задължителен характер /Р. № 28/9.02.2006 г., по т. д. № 245/2005 г. на ВКС, I т. о., Р. № 70/1.07.1999 г. по гр. д. № 488/1998 г., 5-чл. състав на ВКС, Р. № 933/4.11.2004 г. по гр. д. № 60/2004 г. на ТК на ВКС/. С обжалваното решение съдът е приел, че ответниците дължат мораторна лихва /обезщетение за забава в плащането/ върху присъдените като главници суми, съставляващи припадащата се част от получаван наем на съсобствен имот без покана за плащане на главниците. Застъпеното в цитираните решения на ВКС становище по въпроса е, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Развити са съображения, че изискуемостта на едно вземане не поставя автоматично длъжника в забава. Изискуемостта определя момента, от който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, но за да бъде поставен длъжникът в забава, изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора. Покана не е необходима ако вземането е срочно. В тези случаи е достатъчно да е настъпил срокът за изпълнение. При усл. на чл. 291, ал. 1, т. 2 ГПК, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, 3-то г. о. намира за правилна последната практика. Застъпеното в нея становище е в съответствие с разпоредбите на закона: Съгл. чл. 86 ЗЗД, когато длъжникът изпадне в забава дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след поканването му от кредитора. Изключение има при неизпълнение на парични задължения, произтичащи от непозволено увреждане, когато длъжникът е в забава и без покана от деня на непозволеното увреждане. В настоящия случай, доколкото главничното задължение не произтича от непозволено увреждане и неговото изпълнение не е било обвързано със срок, касаторът - ответник по исковете, не дължи мораторна лихва за забава тъй като не е бил поканен да заплати присъдените като припадаща част от наемите на съсобствената вещ суми. Като е приел обратното, Софийският апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете по чл. 86 ЗЗД да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените в настоящото производство разноски в размер на 849,55 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.,