Решение № 12282 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 287/2019 г.

Решение № 12282 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 287/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Памукчиев от [населено място] против решение № 9357/09.07.2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 11972/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121-К-7065/20.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето и т. 3, чл. 197, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Касационното производство е образувано след постановяване на решение № 612 от 15 януари 2019 г., постановено по адм. дело № 14078/2018 г., по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав, втора колегия, с което е отменено решение № 12653 от 18 октомври 2018 г., постановено по адм. дело № 10197/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия и делото е върнато на друг петчленен състав за разглеждане на спора по касационната жалба. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, IІ колегия, в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна – издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При формиране на своята воля съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение са обсъдени и оценени доказателствата от административното производство, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение. Направена е оценка и на спазване от страна на дисциплинарно разследващия орган и дисциплинарно наказващия орган на процесуалните правила. Обоснован от приетите по делото доказателства е изводът за извършено от касатора тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР. Деянието се изразява в превишаване на правомощия от служителя, като е разпоредил служебен автомобил да напусне зоната на отговорност на ГПУ-Козлодуй, без да има право на това, както и че възползвайки се от служебното си положение е използвал служебен автомобил за лични нужди, получил е облага, в размер на 173,42 лева. Предвид служебните му функции, налице е използване на служебно положение за лична облага. Неоснователен е доводът на касатора за неустановяване от наказващия орган на вината на наказания за извършване на нарушението. Той е могъл и е бил длъжен да спази служебните си задължения и да не допусне лично облагодетелстване, чрез реализиране на имуществен приход, който не му се следва. Правилно и обосновано е прието от решаващият съд, че в случая размерът на облагата е без значение за квалификацията на деянието, тъй като тежестта на нарушението се определя от действията на служителя - лично облагодетелстване, чрез реализиране на имуществен приход, който не му се следва. Правилно тричленният състав е приел, че заповедта е издадена и при спазване на материалния закон. При кореспондиращите с доказателствата фактически установявания, съдът правилно е приел за осъществени от касатора, в качеството му на началник на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Козлодуй, в Регионална дирекция гранична полиция /РДГП/-Русе при Главна дирекция "Гранична полиция", нарушения, изразяващи се в превишаване на правомощия, като е разпоредил служебен автомобил да напусне зоната на отговорност на ГПУ-Козлодуй, без да има право на това и възползвайки се от служебното си положение е използвал служебен автомобил за лични нужди, получил е облага, в размер на 173, 42 лева. Правилно деянията са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина. Съответстващ на материалния закон е решаващият извод на съда за законосъобразността на заповедта. Изложените в обжалваното решение фактически и правни съображения са обосновани от събраните по делото доказателства и подкрепят извод за неоснователност на жалбата. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, ІI колегия - петчленен състав,