Решение № 3326 от 29.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Николова и Министерство на здравеопазването, срещу Решение 4218 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 4090/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Д. Николова, чрез пълномощника си адвокат Йорданов, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетяване на причинени й неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му в оспорваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи исковата й претенция изцяло. Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител Л. Любомирова, обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в осъдителната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения иск да се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество касационната жалба на Д. Николова е частично основателна, а тази на Министерство на здравеопазването е неоснователна, при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Д. Николова против Министерство на здравеопазването (МЗ), с която на основание чл. 203 и сл. АПК, е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода 2013 г. - 2017 г.в размер на 15 000 лева, изразяващи се в преживени множество негативни емоции, свързани с възможността да бъде осъдена да заплати глобата, страх, притеснения, колегите й подхождали с недоверие, което принудило ищцата да напусне работа и да работи на различни места, намалено доверие на пациентите, което довело до спад на доходите, както и здравословни проблеми централен вестибуларен синдром, тревожно-депресивно разстройство, доброкачествен парокцизимален световъртеж, всички причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление (НП) РД-23-26/15.05.2013 г., издадено от министъра на здравеопазването, с което на ищцата, за трите установени нарушения, били наложени три административни наказания глоба, в размер на 15 000 лева всяко. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил МЗ да заплати на Д. Николова сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на иска 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията до пълния й размер от 15 000 лева. Със същото решение е осъдил Д. Николова да заплати на МЗ сумата от 43 лева разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата, а именно: отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност; вследствие на това - наличие на твърдените неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредите. Размерът на вредите е определил по реда на чл. 52 ЗЗД. Решението е валидно и допустимо, но частично правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил и своите правни изводи. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразните действия/бездействия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от с.з.: Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.. Страните не спорят по факта, че е налице първият елемент от фактическия състав на приложимата материалнопрравна норма, а именно отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт на административния орган НП РД-23-26/15.05.2013 г., издадено от министъра на здравеопазването. Доказани по делото са и останалите законови предпоставки претърпени неимуществени вреди, който са пряка последица от незаконосъобразния акт. Съдът обосновано е приел основателност на претенцията, но неправилно е определил размера на обезщетението. Искът се основава на преживян стрес, притеснения, унижение, уронени авторитет и професионално име сред обществото и сред колегите, както и здравословни проблеми централен вестибуларен синдром, тревожно-депресивно разстройство, доброкачествен парокцизимален световъртеж, които са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Негативните преживявания са надлежно установени с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства и обосновават правилността на извода, че подлежат на обезщетение. Обосновано също така съдът е приел, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган чл. 4 от ЗОДОВ, като във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. За настоящата инстанция, предвид създалата се в ПСАГБАЛ Света София ситуация от направената проверка от Изпълнителна агенция по трансплантация и издаденото от министъра НП, не са необходими доказателства, за да направи извод за преживените от д-р Николова морални и психически страдания. Касае се за лекар с авторитет и изградено професионално име, с постижения в областта на своята специализация, включен в класация за най-добри лекари в гр. София, ползващ се с добро име сред колегите си, който в резултат на незаконосъобразно наложената санкция е преживял психически и физически страдания - негативно отношение на част от професионалната общност, скандална ситуация, станала достояние на обществото като цяло, уронения авторитет, чест и добро име. Неминуемо това съпреживяване на ситуацията и несигурността в професионален план са нанесли вреда и на психиката и на физическото здраве на ищцата и не се нуждаят от специални доказателства. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът правилно е посочил, че според доктрината и съдебната практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние (в случая издаването на незаконосъобразния акт) - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищцата, продължителността и степента на интензитет, възрастта, общественото и социалното му положение. В случая настоящата инстанция намира, предвид казаното по-горе, че конкретните обстоятелства сочат на преживени болки, страдания и неудобства в значително по-висок размер от определеното от съда, като сумата от 10 000 лв. кореспондира по-добре на характера, интензитета и продължителността на търпените неимуществени вреди. Върху сумата от 10 000 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано от 26.04.2021 г. датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. Решението на съда в частта за разноските следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се присъдят в полза на ищцата разноските по делото пред първоинстанционния съд в размер на 570 лева. В останалата му част обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на Министерство на здравеопазването за присъждане на разноски за касационната инстанция не следва да бъде уважена. Ищцата също е предявила претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция, която би била основателна, ако страната бе представила пред съда изискуемия, по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, списък на разноските. По делото са представени доказателства, от които е видно, че г-жа Николова е разходила сумата от 30 лв., представляваща дължимата се по закон държавна такса за завеждане на делото, които следва да й бъдат възстановени от бюджета на МЗ. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение