Решение № 377 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2019 г.

Решение № 377 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от С. Лъджева против решение № 1189/26.06.2019 г. постановено по дам. дело № 843/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно изчислен учителски стаж. Твърди, че представените две нови УП доказват учителски стаж като дружинен ръководител и следва да бъдат зачетени. Счита, че при подаване на заявлението за пенсиониране през 2006 г. пенсионният орган не се е произнесъл за кой период и по кои документи зачита или не стажа като учителски. Прави искане съдът да отмени процесното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ – Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. С решение № 1189/26.06.2019 г. постановено по адм. дело № 843/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на С. Лъджева срещу решение № 1012–02–29#1/25.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1019-02-957#1 от 12.02.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Бургас, с което е отказано изменение на личната и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Анализирайки фактите по спора е достигнал до извода, че след отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО не са налице основания за изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, тъй като не са представени нови факти, които да не са били известни на органа при издаване на разпореждането. Съдът е приел, че представените две удостоверения от лицето не са нови доказателства, тъй като удостоверените с тях обстоятелства вече са били разгледани от органа при първоначалното отпускане на пенсията, а и защото удостоверенията са издадени от лица, които нямат качеството на работодател на лицето. Съгласно удостоверение № УП-30 № ДД 91-0007/26.09.2000 г. издадено от Община Бургас Лъджева е работила като инструктор и дружинен ръководител в ОК на ДКМС през периода 16.06.1970 г. до 31.08.1980 г. и този стаж и е зачетен като общ такъв, а не като учителски, което е станало с разпореждане № [ЕГН]/08.02.2006 г., което разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че ако лицето не е било съгласно с този извод на административният орган е следвало да оспори това разпореждане. След като това не е сторено правилно органът е отказал изменение на пенсията в настоящото производство. Решението е правилно. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставки за изменение на пенсията и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК няма да ги преповтаря. Безспорно е установено по делото, че представените от лицето УП-3 № 500/14.11.2018 г. издадено от СУ "Юрий Гагарин" гр. Бургас и № 30/03.12.2018 г. издадено от ОУ "Христо Ботев" гр. Ахелой са издадени от лица, които не са били работодател на Лъджева и същите са издадени само въз основа на представена от лицето трудова книжка. Работодател на лицето през процесния период е бил ДКМС-Бургас. Удостоверените в тях факти са били известни на административния орган и същият ги е взел предвид при първоначалното отпускане на пенсията на лицето. С разпореждането от 2006 г. стажът по тези удостоверения е зачетен като общ такъв, тъй като не са представени доказателства относно факта дали е изпълнена пълната норма задължителна преподавателска работа от дружинните ръководители. Към 2006 г. лицето е било запознато с тези констатации на административния орган, но не ги е оспорило по предвидения за това ред. На това основание административният орган правилно е приел, че не са налице нови обстоятелства, които да са основание за изменение на пенсията на лицето. Като е отхвърлил жалбата на лицето административният съд е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците визирани в касационната жалба. Същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение